НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











СПОМЕН ЗА КОРАБОСТРОИТЕЛЯ КИРИЛ ИВ.
КАЛКАНДЖИЕВ (1911 - 1975 Г.)


По молба на „Морски вестник”, г-н Ванко Калканджиев ни разказва за своя баща: корабостроителя Кирил Иванов Калканджиев и ни илюстрира своя разказ с няколко снимки от семейния архив.

„Баща ми се казваше Кирил Иванов Калканджиев. Роден е на 1 октомври 1911 г. в гр. Малко Търново. Там завършва прогимназия през 1926 г. Заминава в Сливен и постъпва в занаятчийско училище. След една година се прехвърля в Бургас и продължава в тамошното занаятчийско училище. Завършва го през 1931 г. Известно време работи в Моливна фабрика - Бургас. През 1933 г. получава майсторско свидетелство по занаята мебелно-столарство. Премества се във Варна и постъпва на работа като дърводелец в Пристанищната работилница. През коя година е станало това не ми е известно.
Сега ще вляза донякъде в разминаване с написаното на стр. 23 в книгата „Страници от историята на българското корабостроене” (Варна, 1998 г.) на Тремол Иванов. Баща ми лично ми е казвал, че разчертаването в мащаб 1:1 и съгласуването на теоретичния чертеж на кораба „Галата” на импровизиран чертален под (плаз) е извършено от инж. Веселинов, като той му е помагал и същевременно се обучавал в плазовата работа. Той е изработвал и шаблоните за огъване на ребрата. Листите от външната обшивка са се разкроявали с шаблони, снети по място. Между другото, името инж. Любомир Веселинов се споменава по други поводи на стр. 43 и 72 в книгата на Тремол Иванов.
След завършването на „Галата” към корпусното производство се създава звено с наименование „Чертален под” за плазова разработка на проектите, което постепенно се разраства. Баща ми е негов неизменен ръководител. През 1954 г. е изпратен за четири месеца на специализация по плазови дейности в Херсон - тогава в Украинската ССР. Не съм сигурен дали през 1955 или 1956 г. напусна Плаза и започна работа като групов майстор в цех ЖК1 (желязно-корпусен). Пенсионира се като такъв през 1966 г. Почина през 1975г. от инсулт.
През ергенските си години Кирил Иванов Калканджиев се увлича по комунистическите идеи под влияние на Янко Карагяуров - известен антифашист убит 1944 г. Били са приятели и съученици от Малко Търново. С него са възнамерявали да емигрират в СССР с лодка, но не са го осъществили. Въпреки увлечението, не е членувал в политически партии преди и след 9.IX. През септември 1940 г. е мобилизиран и участва в освобождаването на Южна Добруджа. Има двама сина, родени през 1942 и 1954 г. По-големият съм аз.”
Според Ванко Калканджиев, заснетият кораб е издаден през 1940 г. като хидрографен кораб „Капитан I ранг Матей Стойков” - базира се на стр. 30 на горе цитираната книга на Тремол Иванов. Това се потвърждава и от книгата на Васил Дойков и Николай Генчев „Половин век в служба на Дунавския воден път” (Русе, 2002 г., с. 83 - 84). През 1941 г. корабът е преименуван на „Дунав”. През 1960 г. му е направен основен ремонт и в обшивката му е намерен картон, поставен там от работниците дърводелци Димитър Н. Цанков и Тиню Стефанов при строежа на кораба във Варна на 1 март 1940 г. Двамата работници от Добрич пишат там за крайно ниските надници и лоши трудови условия в корабостроителницата.
МОРСКИ ВЕСТНИК           

„Морски вестник” благодари на г-н Ванко Калканджиев и призовава други свои читатели да ни разкажат за свои роднини и близки, участвали в строителството на Морска България.
Част от корабостроителите от Корабостроителницата и машинната работилница във Варна, 27 декември 1939 г. На тази снимка Кирил Ив. Калканджиев е заграден с червен овал. След консултация с инж. Иван Алексиев можем да уточним още, че на втория ред, отляво петият (първият с бомбе) е бъдещият главен конструктор инж. Живко Тодоров, а осмият (вторият с бомбе) - инж. Л. Веселинов. Снимката е публикувана в цитираната книга на Тремол Иванов и в книгата на Иван Алексиев „Омаяни от кораби мъже”, том 2 (Варна, ИК „Морски свят”, 2006, с. 252).
Кирил Ив. Калканджиев, снимката е направена през 1936 г. по време на строителството на „Галата”.
Кирил Ив. Калканджиев, снимката е от около 1941 г.
Кирил Ив. Калканджиев, снимката е от около 1953 г. За нея Ванко Калканджиев ни пише: „Доколкото знам за ръководителите и специалистите бяха въведени флотски униформи. За да се различават от военните, на пагоните имаше емблеми - котва върху зъбен венец. Но това носене на пагони просъществува за много кратко време, май нямаше и месец. Между другото, щатните служители в корабостроителницата са носили униформи и преди 9.IX.1944 г. Нямам снимка, но с една запазена фуражка на баща ми от този период изкарах гимназията”.