НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОДРИНСКАТА КРЕПОСТ В ЦИФРИ, КОМЕНТАРИ И ... 82 СТРОФИ
По повод 100 години от победата при Одрин:

На 26 март 2013 г. (по стар стил датата е била 13 март 1913 г.) се навършват 100 години от падането на Одринската крепост - победа, с която българите изненадват света. Ако в „Опълченците на Шипка” Иван Вазов казва: „България цяла сега нази гледа,/Тоя връх висок е: тя ще ни съзре,/Ако би бегали: да мрем по-добре!”, за щурма на Одринската крепост през март 1913 г. може да се каже, че цял свят гледа и се удивлява на това, което след 5 века робство прави малката армия на обявилата независимост само преди пет години и възкръстнала преди три и половина десетилетия България. Защото около модернизираната и укрепена от германски инженери в навечерието на Балканската  война крепост (укрепен пояс с предна позиция - на 9 до 11 км. от града, главна - от 500 метра до 3 км и и тилна - непосредствено преди градските покрайнини, с 24 каменно-землени и 2 стоманобетонни форта, батереи, ровове, заграждения, вълчи ями и пр. и с  гарнизон от 5 пехотни дивизии и други части) по време на 5-месечната обсада и по време на атаката са дислоцирани (вж. картата) полкове от почти цяла България, опълченци, конна  и авиочасти, сапьори и др. При започването на войната на този фронт са Втора армия с командващ ген. Н. Иванов, Първа армия с командващ ген.  В. Кутинчев, Трета армия с командващ ген. Р. Димитриев. Специално за Одринската операция зоната около крепостта (между р. Тунджа и Марица, между р. Марица и р. Арда, между р. Арда и долното течение на р. Марица и накрая източно от р. Тунджа и източно от р. Марица след Одрин) е разделена на сектори (съответно Северозападен, където са 4 полка на сръбската Тимошка дивизия; Западен, където са 2 полка на сръбската Дунавска дивизия, при общ командващ на двете дивизии ген. Ст. Степанович; Южен, където е нашата елитна Осма пехотна дивизия и Главната квартира на Българската армия с командващ  ген. Никола Иванов (Калофер, 1861 - София, 1940); най-големият, Източен сектор със северен, източен и южен артилерийски участъци под общото командване на големия професионалист военният инженер ген. Георги  Вазов (Сопот, 1860 - София, 1934), където са 4 наши дивизии - 14 наши полка, конен отряд и артилерия, вкл. част от голямокалибрената сръбска част и наше аеропланно отделение. (Ще се използва и радио за радиопротиводействие.) Откъм Южния сектор е планувано заблуждаващо противника настъпление, а главният удар трябва да се нанесе към най-достъпната точка (форта Айваз баба) в Източния сектор - от Втора армия, където нашата артилерия има 4-кратно превъзходство пред турската. Двете атаки, през нощта на 24 срещу 25 март и на 25 срещу 26 март, започват след полунощ. Като защитна завеса се използва пълзящ артилерийски огън (т.н. огневи вал), зад който върви пехотата. След пробива един по един са превзети  всички фортове в Източния сектор: Айвазбаба, Айджиолу, Кестенлик, Куручешме, Йълдъз, Топйолу, Каик и Кавказ. Сърбите в Северозападния и Западния сектори постигат частични успехи, само 55-и полк стига до предната позиция. Турците почват да се предават, когато 29-и полк достига форта Йълдъз. В настъпилата паника Шукри паша праща парламентьори и е готов да предаде крепостта. Конвоиран е до щаба на ген. Г. Вазов, а сабята си
Атаката на Одринската крепост (23 - 26 март 1913 г.). Източник: https://rdsc.md.government.bg
Из „Балканската война”, худ. Владимир ДИМИТРОВ - МАЙСТОРА
Лица на български офицери. Из „Балканската война”, худ. Владимир ДИМИТРОВ - МАЙСТОРА
„Войник”. Из „Балканската война”, худ. Владимир ДИМИТРОВ - МАЙСТОРА
предава на командващия ген. Н. Иванов. Градът е завзет до обяд на 26 март. На 30 май по турско предложение е сключено ново примирие [1].
В операцията участват 126 000 български войници (и 28 000 души от спомагателните части) и 47 275 сръбски. От турска - около 65 000.  Загинали: 1986 българи и 274 сърби; ранени съответно 6655 и 1173; от турска страна - убити около 7000, пленени 65 000 [2].

Няколко коментара:
Германският генерал фон Голц [3]: Там крепостта може да бъде превзета само след 6-месечна обсада и то единствено от прусаци! 
Шукри паша [4]: Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои. 
Френският военен министър Милеран [5]: Мен не ми трябва друга европейска армия, мен ми трябва 100-хилядна българска армия като тази, която овладя Одринската крепост.
Ген. Г. Вазов [6]:  Светът има да се чуди на вас, доблестни синове на България, че можахте в  30 часа да превземете една от най-силните крепости. Гордея се, че съм ваш началник. Гордея се, че съм българин.
Ген. Н. Иванов [7]: Още догдето бях в Одрин, почнаха да пристигат чужденци да видят и узнаят на какво се дължи този така неочакван за тях успех с превземането на крепостта с открита сила. Интересен беше в това отношение френският военен министър г. Мисими, който пристигна по-рано с един френски депутат, докладчик във френския парламент по военните работи. Г-н Мисими, ако и цивилен, прояви интерес повече от един военен. Той почти не легна върху картата да проследи върху нея хода на боя и когато стана от картата, която беше разгъната на пода, той с едно голямо любопитство ме запита на какво най-много дължим успеха си. Аз му отговорих, че преди всичко на доброто проучване на местността, на съчетанието усилията на всички родове войски, на духа на войските и на нашата обсадна артилерия и особено на гаубиците. Върху последните аз казах на г. Мисими, че гаубиците изиграха голяма роля и това се оцени много даже от пехотата и пехотинците - войници ходиха да прегръщат гаубиците и да ги целуват, като ги наричаха не гаубици, а гълъбици...

И накрая, като заупокойна молитва за всички загинали - песента за Одрин от поемата „Златни ниви и бойни полета” на Емануил Попдимитров:

ОДРИН
О, Одрин железен!  Пет месеца вече
топиш се упорен под вражия огън.
О, Одрин железен,  пет месеца вече
от твойта жестока обсада минават.
На буйния напор на пътя победен
стоиш ти, огромна скала сред вълните,
но твоите дни са прочетени вече.
Погледай: оръдия - змейове медни -
заседнаха близко до твойте табии.
Заслушай се само: там воинство бодро
снове денонощно до твойто подноже.
И скоро над тебе победната песен
шестотин железни гърла ще запеят,
и факели фортове буйни ще пламнат,
и кървав ще паднеш в руини и пепел...
Среднощ е. От север, от юг запламтяха
светкавици: тресна там огън топовен.
И тъмната крепост с гърмежи отвърна,
отекна се мигом и почна двубоят!
Към южния „сектор” дивизии цели
нахлуват - врага да заблудят и слисат.
До телени мрежи достигат и почват
окопи да ровят. Шукри командирът
натамо прехвърля и масови огън,
и свойте резерви. Но хитро към север
потеглят за форта - прицелната точка
на щурма - сгъстените наши колони...
На чести вериги те - призраци неми -
полазват в долините Кум, Провадия,
и тихо към гребен Маслак се насочват
и близо на шестстотин крачки достигат.
Едва чак тогава от форта ги виждат
и огън вулканен отпращат. Но ето,
от изток, за турците  зла изненада,
раззина се страшна уста огнебълвна
на нашите тежки обсадни топове
и почна да диша тя смърт над табии.
От ужас обзети, вразите напущат
редут и окопи, към центъра бягат.
Маслак е зает от пехотата наша,
а турците плахи в безпаметно бягство
уплитат се в своите телени мрежи...
Но скоро започва отпор ненадеен!
Топят се войските по Мал тепе в огън,
отпращан от турската зла канонада;
войници дълбоко глави си укриват,
запушват уши от гърмеж, що разтърсва
в утробата земна и мъртви, и живи...
И тъй е до края! Денят превалява,
затишие иде. Душата жадува
за смъртен покой, ала няма почивка.
По мрак пионери полазват отвсъде;
безшумно, подобно на прилепи нощни
прелитат, към телени мрежи прилепят
и с ножици остри чевръсто ги режат,
та пътя оправят за бойна пехота.
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Умора обхваща еднакво войските
и сладка ги дрямка коварно люлее,
увлича ги сън - за мнозина последен!..
Но пак се зачуват отнякъде стъпки
и пак часовите слухтят и настръхват.
Стоят в тъмнината могили табии:
Ташлъ и Айваз-баба и Айджи-йолу.
Зловещ е Айваз като жертвена  клада
и ключът е той към вратите на Одрин... 
Но трепна стрелката на вечни часовник,
подписала хиляди смърти! И почна
на Страшния съд  урагана. Земята
с небето се сляха... Два часа минават:
Йолу е грамада от пръст обгорена,
парчета гранатни  и части човешки...
Родопци навлязоха първи, а в кървав
Айваз-баба влязоха Шипченци смели...
Ташлъ е превзет, крепостта - разорена!
Към Тунджа избягаха турците плахо
да дирят закрила. Шукри изненадан
издигна там флага и сабя предаде.
А Шуменци с музика слизат и знаме
развяно, и пада вековният Одрин!
Ликувайте, живи! Вам, мъртви герои  -
покой... и забрава на мъки предсмъртни...

Ползвани източници:
1. Хиляда и триста години на стража. Авторски колектив с ръководител полк. доц. Ат. Пейчев, с. 257-263. ВИ, Сф., 1978.
2. Обсада на Одрин (1912-1913) https://bg.wikipedia.org/wiki/
3. https://www.narodnapamet.com/2012_10_01_archive.html
4. Поредица на БНТ и на ДА ,,Архиви'' ,,100г. Балканска война'' https://bg.wikipedia.org/wiki/
5. Поредицата на БНТ и на ДА ,,Архиви'' ,,100г. Балканска война'' https://www.youtube.com/watch?v=FbZsXgy5Q9g
6. Поредицата на БНТ и на ДА ,,Архиви'' ,,100г. Балканска война'' https://www.youtube.com/watch?v=FbZsXgy5Q9g
7. Иванов, Н. Спомени (1861-1918), кн. 2, с. 63, ВИ, Сф., 1997.

Евгения РАНГЕЛОВА-ПЕЕВА

Илюстрациите са от изложбата на Националния военноисторически музей „Владимир Димитров-Майстора. Сюжети от Балканската война”, гостувала през м. октомври - ноември 2012 г. във Военноморския музей.