КОНТРАПРЕВРАТНО
Имало едно време една друга България, къдете светлейшият Вожд не се избирал, а ставал такъв по наследство. Народните представителства обаче се избирали, както и министрите, а заедно с тях шествали Кризата, Нищетата и сума национални катастрофи. Имало и един могъщ Военен съюз, който бил против всичко, което било против него. И ако нещо се обърквало из милата ни Татковина (за някои Майчиния) – одма се намесвал.
В един такъв съдбовен момент от столицата към гарнизонните началства тръгнал „легендарният” майор Рачев, в цивилно облекло и със запечатан пакет под мишница. Началникът на Н-ския гарнизон, който първи го приел, прочел внимателно посланията от пакета и седнал на свой ред да понапише това-онова.
- Изпращам Ви при началника на съседния Н-ски гарнизон, който е мой верен съратник. Занесете му това, изчакайте отговора му и
Илюстрацията е предложена от автора

се върнете да ми докладвате!
- Слушам! - и делвата се затъркаляла нататък по пътя си.
Другият Н-ски началник и той постъпил по подобен начин, а след няколко месеца работата завършила с униформени в пълно бойно въоръжение пред най-важните обществени сгради и с поредния Манифест.
Тъй е било някога, по неписания закон на дедите, а сегашният началник на Варненския гарнизон, ако посрещне подобен емисар, много има да мисли!
Сигурен съм, че ще го сиктирдоса, ами ако ...?
Ще трябва да прати хора на оглед за най-важните „точки” в областния център, да разберат какво-що и да му доложат.
Най-близко до сградата на Щаба е Околийският управител, политическото лице на власта. Съгледвачите донасят, че „там” няма никой, нищо няма, старият чакал новия, новият не се знае кой е и до кога, и така.
Помощник-началникът на свързочното управление отишъл да се запознае със състоянието на пощите - и там същият бардак! Сградата е обвита с агитационни материали, а пощенци са си събрали багажа и чакат да ги изчушкат приватизационно.
Изпратеният до Кметството съгледвач доложил, че и там няма никой, а ако рекат да арестуват „кмета”, ще стане голям джюмбуш.
- Разбрахте ли кой го командва този град, бе хора?
- Ами никой, хората се командват сами.
- И къде са тези хора?
- Навсякъде, ходят по улиците и скандират.
- Какво скандират?
- „Долу” скандират, май за някакви боклуци става дума, ама пеят и химна.
- Кой химн?
- Нашия химн пеят, „Мила родино”, но така го пеят, че може и да е Марсилезата, не си личи много.
- Ама къде ни тикат тогава, че той превратът се състоял и без нас. Сега какво, контрапреврат ли искат да правим? Я си гледайте службата, това не е нашенска традиция, ние сме по превратите, а контрата нека остане у други.
Та така!
Бай ЯНКО
P.S.
До офиса на Българска народна банка ги домързяло да отидат, защото и там сигурно нищо не е останало, ама нищичко!