НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЛЪКЪТ
Според политическия фолклор на миналия век, пред Георги Чанков Сталин е казал за Самуиловите войници:
„Знаете ли с какво гърците са ослепили тези войници? С пари, с монети, с метални пари.”
Заупокойната молитва ми спестете.
Не съм напълно праведен за Рая,
ала не ми достигат греховете
за Ада - всички дяволи го знаят.
Напук на всички вас, ще ви тревожа
с гласа продран на старите бараби,
а от лицата ви дебелокожи
потомците позора ви ще скаблят.
Напук и на душиците ви вражи,
напук на бездуховността ви пуста
ще им разкажа, ах, ще им разкажа
за „едрите звезди над Фамагуста”.
Напук на всички вас, ще им показвам
на флота ни къде е гробът днеска -
угробен не с торпеда той ръждясва,
а с генералски подписи, гротескно,
където мъжки сълзи спотаили
подводничари с обич и с омраза
последната надежда са горили
над спирта с болка сливан от компаса,
че ако нейде там по бреговете,
не дай си Боже, чужд десант се случи,
ще хвърлите десанта във морето
със струи от пожарните маркучи.
Напук на всички вас ще ви напомням
за имена на капитани свои,
които вместо в бюст и надпис скромен
превръщате в безименни герои.
Момчетата ви - в чужди институти
а моите - под флаговете чужди.
Отдавна са ви нужни властитутки,
а истински мъже не са ви нужни.
Не сте за дълбините ми родени,
за хоризонти с мъжка чест богати,
ни за лъчи на залези зелени:
родени сте за жабешкото блато.
Е, вярно, покорявате небето
от ВИП-ове на самолети бели,
но знаете да гадите в морето
от ВИП-ове на кичовски хотели.
А в символите няма нищо лошо,
ала на вас, по-скоро вместо флагът
от морски вятър нищен и разрошван,
калпак, кавал и гайда ви прилягат.
Адриан ВАСИЛЕВ
Според политическия фолклор на миналия век, пред Георги Чанков Сталин е казал за Самуиловите войници:
„Знаете ли с какво гърците са ослепили тези войници? С пари, с монети, с метални пари.”
Заупокойната молитва ми спестете.
Не съм напълно праведен за Рая,
ала не ми достигат греховете
за Ада - всички дяволи го знаят.
Напук на всички вас, ще ви тревожа
с гласа продран на старите бараби,
а от лицата ви дебелокожи
потомците позора ви ще скаблят.
Напук и на душиците ви вражи,
напук на бездуховността ви пуста
ще им разкажа, ах, ще им разкажа
за „едрите звезди над Фамагуста”.
Напук на всички вас, ще им показвам
на флота ни къде е гробът днеска -
угробен не с торпеда той ръждясва,
а с генералски подписи, гротескно,
където мъжки сълзи спотаили
подводничари с обич и с омраза
последната надежда са горили
над спирта с болка сливан от компаса,
че ако нейде там по бреговете,
не дай си Боже, чужд десант се случи,
ще хвърлите десанта във морето
със струи от пожарните маркучи.
Напук на всички вас ще ви напомням
за имена на капитани свои,
които вместо в бюст и надпис скромен
превръщате в безименни герои.
Момчетата ви - в чужди институти
а моите - под флаговете чужди.
Отдавна са ви нужни властитутки,
а истински мъже не са ви нужни.
Не сте за дълбините ми родени,
за хоризонти с мъжка чест богати,
ни за лъчи на залези зелени:
родени сте за жабешкото блато.
Е, вярно, покорявате небето
от ВИП-ове на самолети бели,
но знаете да гадите в морето
от ВИП-ове на кичовски хотели.
А в символите няма нищо лошо,
ала на вас, по-скоро вместо флагът
от морски вятър нищен и разрошван,
калпак, кавал и гайда ви прилягат.
Адриан ВАСИЛЕВ
