НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
Яхтостроене:
ЕДНО НОВО УНГАРСКО (!) КАРБОНОВО „ЗВЕРЧЕ”
Миналото лято, посещавайки една унгарска лодкостроителница до Балатон, мой много добър приятел от тези среди ми каза следното: „Да не мислиш, Джорджо, че ние сме кой знае колко по-добре от вас. Нищо подобно! Имаме същите проблеми, имаме същото количество роми, имаме същата безработица, пък и от ЕС много, много не ни обичат ... Но не се предаваме, не хленчим, не ритаме с крака във въздуха. А знаеш много добре, че освен Балатонското езеро и част от река Дунав нямаме никакви други водоеми, в които да тестваме лодките, които правим. Това може да стане евентуално само с прототипи до около 7-8 метра дължина. А по-нагоре? Да ги влачим през Алпите ли? Знаеш много добре колко струва подобен специализиран транспорт, кранове, портови разходи, връщане по същия път ... Как да калкулираме всичко това после в цената? А вие защо не правите нищо? Имате такива прекрасни условия, страхотна база, вещи хора. Какво ви липсва, бе Джорджо?”
Слушах го, кимах с глава и не знаех какво да му отговоря. Всъщност, знаех много добре, но се въздържах. Тогава усетих , че съм почнал да губя малко от пословичния си хъс и напористост и че това не е само резултат от годинките ...
А ето, че младата и много креативна будапещенска фирма Flaar Performance Sailing се опитва да направи пробив в един много труден сегмент на европейското яхтостроене. Яхти с размери до 20 фута (около 6 метра) се произвеждат в много големи количества и разновидности. Тяхната тежест е относително малка, могат да бъдат превозвани без проблем дори с едноосен колесар, пускането на вода може да стане и на необорудван бряг. Управлението е лесно, цената е ниска. Има модели, които на „втора ръка” струват около 300-500 евро и то в много добро състояние.
Пълният текст можете да прочетете в авторската рубрика „На остър бейдевинд с Жоро Никлев”
ЕДНО НОВО УНГАРСКО (!) КАРБОНОВО „ЗВЕРЧЕ”
Миналото лято, посещавайки една унгарска лодкостроителница до Балатон, мой много добър приятел от тези среди ми каза следното: „Да не мислиш, Джорджо, че ние сме кой знае колко по-добре от вас. Нищо подобно! Имаме същите проблеми, имаме същото количество роми, имаме същата безработица, пък и от ЕС много, много не ни обичат ... Но не се предаваме, не хленчим, не ритаме с крака във въздуха. А знаеш много добре, че освен Балатонското езеро и част от река Дунав нямаме никакви други водоеми, в които да тестваме лодките, които правим. Това може да стане евентуално само с прототипи до около 7-8 метра дължина. А по-нагоре? Да ги влачим през Алпите ли? Знаеш много добре колко струва подобен специализиран транспорт, кранове, портови разходи, връщане по същия път ... Как да калкулираме всичко това после в цената? А вие защо не правите нищо? Имате такива прекрасни условия, страхотна база, вещи хора. Какво ви липсва, бе Джорджо?”
Слушах го, кимах с глава и не знаех какво да му отговоря. Всъщност, знаех много добре, но се въздържах. Тогава усетих , че съм почнал да губя малко от пословичния си хъс и напористост и че това не е само резултат от годинките ...
А ето, че младата и много креативна будапещенска фирма Flaar Performance Sailing се опитва да направи пробив в един много труден сегмент на европейското яхтостроене. Яхти с размери до 20 фута (около 6 метра) се произвеждат в много големи количества и разновидности. Тяхната тежест е относително малка, могат да бъдат превозвани без проблем дори с едноосен колесар, пускането на вода може да стане и на необорудван бряг. Управлението е лесно, цената е ниска. Има модели, които на „втора ръка” струват около 300-500 евро и то в много добро състояние.
Пълният текст можете да прочетете в авторската рубрика „На остър бейдевинд с Жоро Никлев”