НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
„РАБОТА СИ ТЪРСЯ, ЗА ДА СЕ НАЯМ!”
Този стар рефрен на нашенска Гаврошофска песничка така и не слезе от дневния ред на живота на пустото ни общество. Уж вече е гражданско, ама коремът стърже и червата куркат еднакво на всички гладни. Кой откъдето се зададе със заявка да ни управлява, първата му работа е да обещае работни места. Но хората се безпокоят за ръста на безработицата и то не на шега. Същото беше като се стартира приватизацията на корабоплавателните компании и когато се „оптимизираха” структурите на ВМС (многократно) - големият въпрос остава какво ще стане с излишната работна ръка.
Има много начини и модели да се създадат работни места, опазил ме Господ аз да се правя на специалист по материя, която други владеят къде по-добре от мен. Искам само да споделя с читателя една подслушана история от житието-битието на българи емигранти в далечната Америка - история с поуки, надявам се. А тя е следната:
Младо семейство българи научават с радост, че чакат дете и то не къде да е, а на благословената Американска земя (не се смейте, може само от учтивост да го казвам това последното, ама нейсе). Младите хора работят, здравно осигурени са, живеят в къща под наем средна ръка - с три спални на втория етаж, гараж и прилежащо избено помещение. Бъдещата майка посещава съответната женска консултация - и оттук започват изненадите. След ден-два ги посещават и тях, от „социалните”, да оценят условията, при които ще се роди и ще расте бъдещото дете. Съобщават на българските си приятели, че в избата имат плесен и да очакват посещение от специалисти за справянето с проблема.
- Няма нужда да идва никой, ние сме грамотни хора и ще се справим сами (блажени верующите).
Нямало да стане така, обаче, защото ще трябва да се издаде и съответно да се представи сертификат, пред надлежните органи и
Този стар рефрен на нашенска Гаврошофска песничка така и не слезе от дневния ред на живота на пустото ни общество. Уж вече е гражданско, ама коремът стърже и червата куркат еднакво на всички гладни. Кой откъдето се зададе със заявка да ни управлява, първата му работа е да обещае работни места. Но хората се безпокоят за ръста на безработицата и то не на шега. Същото беше като се стартира приватизацията на корабоплавателните компании и когато се „оптимизираха” структурите на ВМС (многократно) - големият въпрос остава какво ще стане с излишната работна ръка.
Има много начини и модели да се създадат работни места, опазил ме Господ аз да се правя на специалист по материя, която други владеят къде по-добре от мен. Искам само да споделя с читателя една подслушана история от житието-битието на българи емигранти в далечната Америка - история с поуки, надявам се. А тя е следната:
Младо семейство българи научават с радост, че чакат дете и то не къде да е, а на благословената Американска земя (не се смейте, може само от учтивост да го казвам това последното, ама нейсе). Младите хора работят, здравно осигурени са, живеят в къща под наем средна ръка - с три спални на втория етаж, гараж и прилежащо избено помещение. Бъдещата майка посещава съответната женска консултация - и оттук започват изненадите. След ден-два ги посещават и тях, от „социалните”, да оценят условията, при които ще се роди и ще расте бъдещото дете. Съобщават на българските си приятели, че в избата имат плесен и да очакват посещение от специалисти за справянето с проблема.
- Няма нужда да идва никой, ние сме грамотни хора и ще се справим сами (блажени верующите).
Нямало да стане така, обаче, защото ще трябва да се издаде и съответно да се представи сертификат, пред надлежните органи и
От американци акъл не щем, заяви още един от известните автори на „Морски вестник” - Янчо Бакалов, и доказа, че когато трябва и до Луната можем да стигнем. И за какво тогава са ни американците!? Шарж: Туко Рамирез Ел КОМАНДАНТЕ
срещу съответното заплащане. Хоп - работа за специалистите по черната плесен и червения лишей!
Имало проблеми и с дограмата, много е вероятно къщата да не е енергоспестяваща и прозорците, и вратите да не осигуряват необходимата изолация. Ето, че ги посещава съответният специалист и срещу съответното неголямо заплащане им представя проект за належащите малки ремонти, които трябва да предшестват раждането на детето. Иначе - ще си имат разправии със социалните.
Междувременно в дома на младите българи пристига на гости един бъдещ и щастлив дядо, който ентусиазирано предлага услугите си.
- Аз в България колко дограма съм изработил на приятели, тука им знам материалите и стъклопъкета има къде да го поръчаме - само две седмици работа има тука и всичко ще е О.К.
То не че не е вярно, ама ти кой си и кой те познава, и как така ще вземеш работата на хората, дето това им е работата. Сертификат можеш ли да издадеш, лиценз имаш ли, ами за материалите (и прочия). Ето ви работа и за дограмаджиите, и то хубава работа. Иначе - ще си имате работа със социалните, а те не си поплюват, ще ви направят на дармадан, ако не изпълните предписанията за здравословен дом на бебчо. Че то нали и ние това искаме, ама много пари, джанъм! То не че не е хубаво, дето се отваря работа на толкова трудов народ, ама...
Междувременно, в оценката на енергийната ефективност на къщата имало бележки и по покрива. Тук вече бъдещият и щастлив дядо не смее да се обади, ами направо си правят сметките как да посрещнат и този масраф.
Това е сметката, брат ми, едно само бебе отваря работа със заплата на 6-7 човека за по седмица-две. Като ти изпищи скоростната кутия, например или като те набарат полицаите на улицата и ти напишат акт за техническа неизправност - не става само с чука, трябва и сертификат за отстраняване на повредата в сервиз, и прочия. Днес тук, утре там, преживяват хората. Или както казал Гарабед -„Въртим тука едни пари”. Ако ми го спретнат обаче този номер на мен по нашенско - ще смачкам канчето в главата на социалната, ще изхвърля от втория етаж оня с натривките от червената плесен, ще потърся някой брат’чет да видим дали няма да можем да постегнем дограмата и ще мръдна до някоя фирмичка за сертификатче за матрияла. А да, ще потърся и някоя черна хартия „втора ръка”, да поскърпим покрива. Защото сме майстори, всичките и от всичко разбираме. Нали помните агата на Родопа в оня култов филм, как посрещна столичния гостенин:
- Нося писмо за кадията.
- Аз съм!
- Тука има нишан за каймакамина.
- Аз съм!
- За началника на еничарите нося вула, от еничарския ага в Стамбул.
- Аз съм!
- Ама ти да не си станал и ходжа!
- А-а-а, ходжа си имаме.
И ние си имаме ходжа, а иначе за другото акъл не щем, от никого, нищо че сме фукари!
Ръка МАРИНОВА
Имало проблеми и с дограмата, много е вероятно къщата да не е енергоспестяваща и прозорците, и вратите да не осигуряват необходимата изолация. Ето, че ги посещава съответният специалист и срещу съответното неголямо заплащане им представя проект за належащите малки ремонти, които трябва да предшестват раждането на детето. Иначе - ще си имат разправии със социалните.
Междувременно в дома на младите българи пристига на гости един бъдещ и щастлив дядо, който ентусиазирано предлага услугите си.
- Аз в България колко дограма съм изработил на приятели, тука им знам материалите и стъклопъкета има къде да го поръчаме - само две седмици работа има тука и всичко ще е О.К.
То не че не е вярно, ама ти кой си и кой те познава, и как така ще вземеш работата на хората, дето това им е работата. Сертификат можеш ли да издадеш, лиценз имаш ли, ами за материалите (и прочия). Ето ви работа и за дограмаджиите, и то хубава работа. Иначе - ще си имате работа със социалните, а те не си поплюват, ще ви направят на дармадан, ако не изпълните предписанията за здравословен дом на бебчо. Че то нали и ние това искаме, ама много пари, джанъм! То не че не е хубаво, дето се отваря работа на толкова трудов народ, ама...
Междувременно, в оценката на енергийната ефективност на къщата имало бележки и по покрива. Тук вече бъдещият и щастлив дядо не смее да се обади, ами направо си правят сметките как да посрещнат и този масраф.
Това е сметката, брат ми, едно само бебе отваря работа със заплата на 6-7 човека за по седмица-две. Като ти изпищи скоростната кутия, например или като те набарат полицаите на улицата и ти напишат акт за техническа неизправност - не става само с чука, трябва и сертификат за отстраняване на повредата в сервиз, и прочия. Днес тук, утре там, преживяват хората. Или както казал Гарабед -„Въртим тука едни пари”. Ако ми го спретнат обаче този номер на мен по нашенско - ще смачкам канчето в главата на социалната, ще изхвърля от втория етаж оня с натривките от червената плесен, ще потърся някой брат’чет да видим дали няма да можем да постегнем дограмата и ще мръдна до някоя фирмичка за сертификатче за матрияла. А да, ще потърся и някоя черна хартия „втора ръка”, да поскърпим покрива. Защото сме майстори, всичките и от всичко разбираме. Нали помните агата на Родопа в оня култов филм, как посрещна столичния гостенин:
- Нося писмо за кадията.
- Аз съм!
- Тука има нишан за каймакамина.
- Аз съм!
- За началника на еничарите нося вула, от еничарския ага в Стамбул.
- Аз съм!
- Ама ти да не си станал и ходжа!
- А-а-а, ходжа си имаме.
И ние си имаме ходжа, а иначе за другото акъл не щем, от никого, нищо че сме фукари!
Ръка МАРИНОВА