ПРИСТАНИЩАТА НА ОСТРОВ ТАСОС
Остров Тасос, този „тежък кораб, закотвен срещу Тракия” (на разстояние само 8 км), е изключително богат на археологически находки. Монетите, сечени тук, и тасоските амфори са разпространени почти навсякъде по древния свят - една икономическа радиация, която дълбоко е засегнала и облагородила бреговете на Черно и Средиземно море.
Природните богатства на Тасос са създали предпоставки за развитието на културата още в предисторическо време. Тук е доказано присъствие на човека през старокаменната епоха, а неолитните находки намират аналогии в праисторически селища, разположени в Тракия и Македония. Близостта до сушата е създавала възможност още тогава островът да бъде достиган с помощта на гребни лодки, направени от едно дърво - еднодръвки. Смята се, че крайбрежният риболов е бил практикуван още през старокаменната епоха (палеолита) няколко десетки хилядолетия преди Христа.
Според писмената традиция по-старото име на острова било Одонис. Така са го наричали траките от племето синти, които са обитавали и континенталния бряг срещу острова. При археологически разкопки в най-дълбоките културни напластявания вече са открити керамични фрагменти от т. нар. Субгеометричен период, които имат паралели на островите Самотраки, Лемнос и Лесбос, а също така и в прочутата Троя. Според Херодот златните мини на Тасос са привлекли най-напред финикийските мореплаватели още в началото на I-то хилядолетие пр. Хр. ...