НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











„ЗАЩО НЯМАТЕ СВЕТОВНОИЗВЕСТНИ ВЕТРОХОДЦИ, А ИМАТЕ
ТАКИВА ХУБАВИ УСЛОВИЯ ЗА ТОЗИ СПОРТ?

- ме попита Кристоф при едно съвместно плаване за изпробване различни центровки на платната. Ха де? Как бихте отговорили Вие, драги приятели? Първото нещо, което ми дойде на ум, е че при нас „занаят се краде”, а не се придобива. Как бихте превели тази невероятна „мъдрост” на друг език? Абсурд. Как биха я разбрали чужденците? Още по-голям абсурд. Замазах нещо положението, че сме страна с все още сравнително кратка морска история поради късното възстановяване на държавата. Но това е само оправдание. Истината си я знаем. Бих очертал две причини. Първата търпи промяна. За втората, обаче, не съм сигурен.
1.Морската идея е сравнително непопулярна у нас.
2.Манталитетът, манталитетът, манталитетът.
Далеко съм от Българската Федерация по Ветроходство, но отгласите, които стигат до мен, са свързани основно с междуособни войни, борби на интереси, лобита и пр. В популярния допреди известно време сайт за българско ветроходство nautica.bg бях прегледал форумите. Отношенията между ветроходците са дълбоко разочарование. Дори само това стига, за да е ясно защо нямаме световно известни ветроходци.
Големите ветроходци - да -  първо се раждат, но след това преди всичко се изграждат. А изграждането става в благоприятна (не враждебна) среда. В среда, където има много и добри ветроходци. Среда, в която всички работят за общия успех. Един става победител, но неговата победа е награда и радост за всички, с които заедно е стигнал до върха.
Доси ВАСИЛЕВ
Снимка автора
Кристоф с неговата „Forty Licks” oт класа „Монас”.