СТРАНИЦИ ОТ ИСТОРИЯТА НА УПМКАП
За Управлението за поддържане на морските канали и акваторията на пристанищата през 80-те години на миналия век
Следващият материал е резултат от работата ми в архива на СО „Воден транспорт”, съхраняван по това време в помещения на партерния етаж на административната сграда в гр. Варна. Текстът се придържа основно към Протокола на Стопанския съвет на СО „Воден транспорт” от 26 септември 1983 г.
УПМКАП е създаден с Постановление № 63 от 19 ноември 1973 г. на Секретариата на ЦК на БКП и МС като юридическа личност на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта. Започва да функционира от 1 юли 1974 г. с Разпореждане 125 от 16 юли 1976 година на Министерския съвет за утвърждаване на Генералната схема за
Сили на УПМКАП по време на учение. Снимката е от архива на „Морски вестник”.
Честване 5-та годишнина от създаването на УПМКАП. На трибуната е к.д.п. Никифор Герчев.


специализация и концентрация на производството и Генералната схема за управление на Националния транспортен комплекс в структурата на СО „Воден транспорт”. УПМКАП заедно с други предприятия, между които и ДПЧМВ (Дирекция за поддържане чистотата на морските води) се включват в структурата на СО „Воден транспорт”. УПМКАП се явява органът на СО „Воден транспорт” за: 1. Хидронавигационното осигуряване на морските канали и акваторията на пристанищата и 2. Аварийно-спасителното осигуряване на Българското черноморско крайбрежие. (Аварийно-спасителният отдел е създаден в Параходство БМФ от 1 септември 1948 г. На 13 април 1967 г. е създадено Управление „Поддържане морските пристанища, съоръжения и басейни”, в подчинение на ДСО „Трансстрой” - София).
Управлението организира дейността си и изпълнява следните задачи:
- Наблюдава състоянието на морските канали и акваторията на пристанищата и плаващите навигационни знаци и издава сведения за тяхното състояние;
- Извършва изследвания и промери на дъното и бреговете на морските канали и акваторията на пристанищата;
- Поддържа проектните дълбочини в съответствие с нормативните документи;
- Поддържа в годно експлоатационно състояние бреговите и плаващите навигационни знаци в каналите и акваторията на пристанищата.
- Извършва водолазни, подводно-технически и буксировъчни работи.
- Извършва спасителни работи на кораби и хора, търпящи бедствие по море.
За нормалното функциониране на Управлението са разкрити следните отдели: 1. „Хидронавигационно поддържане”, „Аварийно-спасителен”, „Техническа експлоатация”, „Финансово-счетовден”, както и службите „Планова и ТРЗ” и „Личен състав”. Към отдел „Аварийно-спасителен” е създаден „Спасителен координационен център”, който има надведомствени задължения и права, като орган за координация на морското търсене и спасяване по море. Към отдел „Техническа експлоатация” е създадена техническа работилница за извършване на ремонти на кораби, плаващи средства и хидронавигационно оборудване и техника. За осигуряване на Южния район на Българското черноморско крайбрежие е изграден филиал със седалище в Бургас.
Хидронавигационното осигуряване на плавателните пътища се организира чрез отдел „Хидронавигационно поддържане” (ХНП). Структурно отделът е изграден от два сектора: а) Сектор „Промерна дейност” и б) Сектор „Поддържане на системи за навигационно ограждане” (СНО).
За тази дейност през 1983 г. УПМКАП разполага с влекача „Лира”, специализирани катери тип „Пионер” - 5 броя за промерна и ремонтно-техническа дейност на СНО, хидрографен катер „Метеор” за промерна дейност, мотозавозна с подемност 1 т, катер „Зефир” за вътрешен транспорт, което не задоволява изцяло нуждите при хидронавигационното осигуряване на българското Черноморско крайбрежие.
Сервизната база е изградена в непосредствена близост до канал 1 и Кораборемонтния завод. За развитието и е разработен Генерален план, който включва кейова стена от 300 линейни метра и складова база. С изпълнението на плана се цели създаване на условия за: ремонтно-техническо поддържане и подготовка на материали и инструменти, изпълнението на технологии при аварийно-спасителни операции, ремонтно-техническото осигуряване дейността за хидронавигационно поддържане, профилактичното и текущо поддържане на техническите средства и радионавигационни системи, както и извършване на основни, текущи и аварийни ремонти на малките катери на управлението тип „Пионер”, „Метеор” и „Водолаз”. В същия район е изградена и складова база за водолазно и аварийно-спасително имущество.
Аварийно-спасителното осигуряване включва: аварийно-спасителна, съдоподемна, разчиствателна, подводно-техническа, водолазна дейност, буксировки, учения и тренировки. Основните плавателни средства за аварийно-спасителна дейност, с които разполага УПМКАП са: спасителните влекачи „Перун” и „Нептун”, 100-тонният плаващ кран „Атлас” и водолазният катер „Водолаз 1”. Основно задължение на АСО е бързото и навременно спасяване на търпящи бедствие плавателни средства и хора, оказване на квалифицирана медицинска помощ на пострадалите и евакуация на ранените.
Под общата организация и ръководство на Спасителния координационен център за периода 1978-1985 г. са извършени спасителни операции както следва: през 1978 г. - 17, през 1979 г. - 12, през 1980 г. - 11, през 1981 г.- 12, през 1982 г. - 8, през 1983 г. - 15, през 1984 г. - 13 и през 1985 г. - 5.
Водолазната дейност се извършва от подготвен водолазен състав разпределен в 4 групи и включва: 1. Огледи. 2. Строителство и ремонт на хидротехнически съоръжения. 3. Подводно-ремонтни работи. 4. Подводно техническо освидетелстване на корпуса на корабите и 5. Изваждане на потънало имущество. Възможността на техническите средства позволява водолазна работа до 60 метра дълбочина.
Броят на средно списъчния състав на УПМКАП за периода 1980-1985 г. е приблизително 300 души. За утвърждаване на Управлението голям дял имат: А. Премянов, С. Георгиев, Р. Рязков, Хр. Шопов, Н. Герчев, К. Стрелухов, героят на НРБ капитан Георги Георгиев, Н. Шиваров, П. Манолов и др. Основните фондове на УПМКАП към 1 март 1893 г. възлизат на 15 101 840 лв. Наличните плавателни средства и сухопътен транспортен парк с които разполага тогава предприятието са: спасителните влекачи „Перун” и „Нептун”, м/к „Д. Кондов”, м/к „В. Коларов”, влекач „Лира”, самоходен плаващ кран „Атлас”, водолазен катер „Водолаз 1”, моторни катери „Метеор”, „Зафир”, „Пионер” - 3 броя, м/к „9 септември”, дълбачка „Тракия”, СШ-57, СШ-59, мотозавозна, автокран - 10 т, пикап „ Жук”,микробус „ Латвия”, микробус „Чавдар”, товарен автомобил ГАЗ-51. Филиалът в гр. Бургас разполага с: бързи спасителни катери - 2 броя, спасителен буксир (6 500 к.с.) - 1 брой и водолазен бот, морски - 1 брой.
В заключение пред Стопанския съвет се отбелязва липсата на необходимите драгажни средства за поддържане на проектните дълбочини в каналите и акваториите на пристанищата, което затруднява значително дейността на Управлението. Подчертава се липсата на бързоходни катери при спасяването на търпящи бедствие плавателни средства и хора. В повечето от случаите спасителният влекач „Перун” е вдиган по тревога за спасяване на яхти и рибарски лодки, което е икономически неизгодно, времето за събиране на екипажа, снемане от кея и достигане до мястото на произшествието е дълго, а и газенето на кораба не винаги позволява да се достигне до местата на бедствието. Независимо от това се декларира, че УПМКАП е в състояние оперативно да ръководи и координира действията на своите и придадените сили и средства при оказване помощ и спасяване на хора, кораби и самолети търпящи бедствие на море, като създадената организация по търсене и спасяване отговаря по ИМКО и МЕРСАР.
Петър ДАСКАЛОВ