НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
В СОФИЯ ОТБЕЛЯЗАХА 71 ГОДИНИ ОТ РАЗСТРЕЛА НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ
Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен!
Така завършва известното стихотворение „Писмо” на поета Никола Вапцаров. С това писмо той предрича своята съдба... Съдба, в която са се врекли хиляди български антифашисти, които обичат живота, но още повече искат отърсването на замята от отровната плесен на фашизма.
Но това стихотворение започва с думите: „Ти помниш ли морето и машините... ” Да, Кольо Моряка е бил макар и за кратко моряк, ученик в Морското машинно училище. Но това време е оставило дълбоки следи в неговата памет, намерило е ярко отражение в неговата поезия и неговия живот. И сега, когато Висшето военноморско училище носи неговото име, ние - възпитаниците на българската морска алма матер, се прекланяме пред неговото дело, пред неговата памет.
И вчера, в деня на неговата кончина, в деня когато той и неговите другари са разстреляни в Гарнизонното стрелбище, ние - членовете на АВМУ - секция София, и Клуба „Военни моряци” към СОСЗР - София, положихме цветя на гроба му и с участниците в митинга пред лобното му място почетохме неговото дело, живот, поезия и смърт. Всред нас бяха контраадмирал о.з. Дичо Узунов, вицеадмирал о.р. Минко Кавалджиев (председател на УС на АВМУ - секция София), контраадмирал о.з. Петър Странчевски, кап. I ранг Валентин Велков, кап. I ранг о.р. Иван Братоев (председател на Клуба „Военни моряци”) и много други. На митинга пред Гарнизонното стрелбище бяха и много други граждани, почитатели на делото и поезията на Вапцаров. След митинга множеството влезе в тунела, където бяха положени венци и цветя.
Румен ТОТЕВ, кап. I ранг о.з.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен!
Така завършва известното стихотворение „Писмо” на поета Никола Вапцаров. С това писмо той предрича своята съдба... Съдба, в която са се врекли хиляди български антифашисти, които обичат живота, но още повече искат отърсването на замята от отровната плесен на фашизма.
Но това стихотворение започва с думите: „Ти помниш ли морето и машините... ” Да, Кольо Моряка е бил макар и за кратко моряк, ученик в Морското машинно училище. Но това време е оставило дълбоки следи в неговата памет, намерило е ярко отражение в неговата поезия и неговия живот. И сега, когато Висшето военноморско училище носи неговото име, ние - възпитаниците на българската морска алма матер, се прекланяме пред неговото дело, пред неговата памет.
И вчера, в деня на неговата кончина, в деня когато той и неговите другари са разстреляни в Гарнизонното стрелбище, ние - членовете на АВМУ - секция София, и Клуба „Военни моряци” към СОСЗР - София, положихме цветя на гроба му и с участниците в митинга пред лобното му място почетохме неговото дело, живот, поезия и смърт. Всред нас бяха контраадмирал о.з. Дичо Узунов, вицеадмирал о.р. Минко Кавалджиев (председател на УС на АВМУ - секция София), контраадмирал о.з. Петър Странчевски, кап. I ранг Валентин Велков, кап. I ранг о.р. Иван Братоев (председател на Клуба „Военни моряци”) и много други. На митинга пред Гарнизонното стрелбище бяха и много други граждани, почитатели на делото и поезията на Вапцаров. След митинга множеството влезе в тунела, където бяха положени венци и цветя.
Румен ТОТЕВ, кап. I ранг о.з.
Военни моряци от строя и от резерва край гроба на Никола Вапцаров.