НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ПРЕДПРИЯТИЯ В ПОМОЩ НА БЪЛГАРСКОТО
ТЪРГОВСКО МОРЕПЛАВАНЕ (1971 – 1985 Г.) (4)

Дирекция за поддържане чистотата на
черноморските води


От 1 октомври  1976 г. на основание разпореждане № 125 от 16 юли 1976 година на Министерския съвет „Дирекцията за поддържане чистотата на черноморските води” – Варна с филиала си в гр. Бургас преминава към СО „Воден транспорт” и променя наименованието си в „Дирекция за поддържане чистотата на морските води” (ДПЧМВ) – Варна. По този начин Министерството на транспорта и Комитета за опазване на околната среда възлагат на СО „Воден транспорт” изпълнението на Програмата за опазване чистотата на морските води с оглед задоволяване на международните изисквания.
Дирекцията осъществява дейността си в два района: район Варна, ограничен от паралела на българо-румънската граница и паралела на нос Емине, и район Бургас – ограничен от паралела на нос Емине до паралела на българо-турската граница. В тези райони ДПЧМВ изпълнява специфични функции, свързани с опазването на морската среда като осъществява оперативен контрол за опазване на черноморските води от замърсяване с вредни вещества от всички кораби, плаващи в морските води на България, за спазване изискванията на Международната конференция за предотвратяване замърсяването на морето, почиства петна от нефт и нефтопродукти. Дирекцията води борба за предпазване на българското крайбрежие при аварийни разливи от нефт и нефтопродукти, извършва лабораторни химически анализи на проби за идентификация на разлят върху морската повърхност нефтопродукт и определяне пречиствателната
Контролната дейност се осъществява с катери тип „Восток” (на снимката, по време на ремонт).
Част от боновите заградители са от катери тип „Пионер”.
способност на пречиствателните съоръжения. За изпълнението на тези задачи в предприятието са създадени технологично звено за ликвидиране на аварийни нефтени разливи, технологично звено за снемане на конвенционалните замърсители, звено за провеждане на контрол и звено за пречистване на нефтоводни смеси.
През 1975 г. числеността на служителите е била 80, през 1980 г. - 162, през 1985 г. - 250 души. Плавателните средства през 1985 г. са: осем нефтосъбирача, шест бонозаградителя, две станции за събиране на сантинни води, два събирача на твърди отпадъци, пет несамоходни танкера, един нефтосъбирач за открито море и четири контролни катера. Технологичното звено за ликвидиране на аварийните разливи разполага с три типа бонозаградители - „Пионер”, „МЧК” и тип „Одесос”, бонови заграждения тежък огнеупорен тип „Гамлен” и лек оперативен тип  - норвежки, ВЗ-1, ВЗ-2 и за открито море.
За събиране на разлят по морската повърхност нефт се използват: нефтосъбирачи тип 2550/3 - съветско производство, предназначени за работа в защитени акватории и при кратковременни излизания на рейд при тихо време, нефтосъбирач тип 2550/4, също съветско производство за работа в крайбрежни и рейдови условия на плаване при максимално отдалечаване от порта-убежище 10 мили и един нефтосъбирач - италианско производство, предназначен за работа в крайбрежни и рейдови условия с максимално отдалечаване от порта-убежище 50 мили.
В ежедневната си дейност за събиране на сантинни води и твърди отпадъци технологичното звено за снемане на конвенционални замърсители ДПЧМВ разполага с преустроените в събирачи на твърди отпадъци (СТО) моторните кораби „Мичурин” и „Ж. Карамфилова” (СТО-71 и СТО-72), моторния танкер „Тюленово” и преустроения в танкер моторен кораб „Галата”, както и петте несамоходни танкера с вместимост по 1000 т всеки, построени в Германия още през 1941 г. Контролната дейност се осъществява с катери тип „Восток” и от две химически лаборатории във Варна и Бургас, в които се извършват анализи за определяне концентрацията на нефтопродукти във водата и за издаване на сертификати за освидетелстване на пречиствателните възможности на трюмните сепаратори, нефтени и химически танкове, правят се проверки на всички български и чуждестранни кораби, посещаващи наши пристанища относно спазване изискванията на Международната конвенция за предотвратяване замърсяването на морето с нефт.
През 1983 г. към  звеното за пречистване на нефтоводни смеси влиза в експлоатация бреговата пречиствателна станция - Варна, с вместимост 3000 т нефтоводни смеси. Тя има пречиствателна способност 10 - 12 мг/л при капацитет за пречистване 45 т на час. Техническото й състояние обаче е неудовлетворително и тя не може да се използва пълноценно след ратифицирането на Конвенцията Марпол 73/78, тъй като пожарния й клас не позволява да приема промивните води на танкерите, в които се съдържат нефт и нефтопродукти с пламна точка под 45? С. През 1985 г. влиза в експлоатация битова пречиствателна станция - Варна.
Трудни за овладяване и ликвидиране в историята на ДПЧМВ остават: аварийният разлив на моторния танкер „Осъм” през 1977 г. на второ място на пристанище „Дружба”, когато с използване на бонови заграждения, химикали и нефтосъбирачи различа се ликвидира за три денонощия, като са събрани над 45 т нефт; ликвидирането на последствията от аварията на моторния танкер „Ерма” във Варненското пристанище през същата година; аварията през 1980 г. на тръбопровод на първо място в пристанище „Дружба”, при което се разлива голямо количество суров нефт. При ликвидирането на разлива в продължение на два дни са събрани над 40 т нефт. До 1985 г. със силите на Дирекцията са ликвидирани над 100 разлива на нефтопродукти. Постоянната готовност за действие се поддържа с цената на много усилия от страна на личния състав поради недоброто техническо състояние на плавателните съдове, повечето от които са с изтекъл амортизационен срок. Честия ремонт на плавателните съдове води до значително оскъпяване на поддръжката им.

Петър ДАСКАЛОВ