НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЕТО ТИ ШЕС - ДАЙ ПЕТ!
Прочетох и аз последния си пасквил, скъпи читателю, и не разбрах кой знае колко много от него. Освен това, че съм се ангажирал да давам отговори, а това няма как да стане. Отговорите са привилегия на други, едно време ги наричахме „отговорни другари”, а това време се свърши, както знаете.
Как ми се изплъзна из уста тази мръсна дума „привилегия”, като на някоя баба на Женския пазар. Там като рекат „военен” и вече всеки е наясно, че това е човекът с привилегиите, ама какви - никой не ти казва. Така наречените „военни”, животът на които се изниза пред очите ми, имаха една привилегия, да бъдат винаги на „товс”. И много-много не му мислеха, че като се лишават от цялото „шес”, с което Господ заедно с всички милостиво ги е дарил, като лишават най-близките си хора от опора, децата си от бащина грижа и съпругите си от елементарно мъжко присъствие, един ден могат да получат „пет” в замяна. Но това са минали грижи и емоции, днес става въпрос само за пари. А щом е така, нека се придържаме към здравия банкнотен смисъл - кой има да дава, на кого и колко.
Оказа се, че не само дето нямам отговори, ами имам и нови въпроси: какво е това нещо „първа категория труд”, кой и по какви критерии категоризира трудовите дейности в „тази страна” (както я наричаха някои политици, другите само си го мислят). Неотдавна един популярен синдикалист, политик и общественик се питаше пред работеща камера, докога ще продължава това безобразие, „ние те тровим, ето ти кисело мляко и ще те пенсионираме по-рано” - вместо да се подобряват условията на труд. В нашия случай може би това би звучало „ние те държим тотално наведен, а ти ще се връткаш както си искаме и ще чакаш ранна пенсия”. Вулгарно, нали? Но много по-вулгарно от солдафонския ми език е тотално сбърканото уж-обществено мнение, което манипулативно се насочва срещу самото присъствие на институцията „Въоръжени сили” в системата на българската държавност. Питам се, кой стои в основата на това, кой го иска, кому е изгодно?
Прочетох и аз последния си пасквил, скъпи читателю, и не разбрах кой знае колко много от него. Освен това, че съм се ангажирал да давам отговори, а това няма как да стане. Отговорите са привилегия на други, едно време ги наричахме „отговорни другари”, а това време се свърши, както знаете.
Как ми се изплъзна из уста тази мръсна дума „привилегия”, като на някоя баба на Женския пазар. Там като рекат „военен” и вече всеки е наясно, че това е човекът с привилегиите, ама какви - никой не ти казва. Така наречените „военни”, животът на които се изниза пред очите ми, имаха една привилегия, да бъдат винаги на „товс”. И много-много не му мислеха, че като се лишават от цялото „шес”, с което Господ заедно с всички милостиво ги е дарил, като лишават най-близките си хора от опора, децата си от бащина грижа и съпругите си от елементарно мъжко присъствие, един ден могат да получат „пет” в замяна. Но това са минали грижи и емоции, днес става въпрос само за пари. А щом е така, нека се придържаме към здравия банкнотен смисъл - кой има да дава, на кого и колко.
Оказа се, че не само дето нямам отговори, ами имам и нови въпроси: какво е това нещо „първа категория труд”, кой и по какви критерии категоризира трудовите дейности в „тази страна” (както я наричаха някои политици, другите само си го мислят). Неотдавна един популярен синдикалист, политик и общественик се питаше пред работеща камера, докога ще продължава това безобразие, „ние те тровим, ето ти кисело мляко и ще те пенсионираме по-рано” - вместо да се подобряват условията на труд. В нашия случай може би това би звучало „ние те държим тотално наведен, а ти ще се връткаш както си искаме и ще чакаш ранна пенсия”. Вулгарно, нали? Но много по-вулгарно от солдафонския ми език е тотално сбърканото уж-обществено мнение, което манипулативно се насочва срещу самото присъствие на институцията „Въоръжени сили” в системата на българската държавност. Питам се, кой стои в основата на това, кой го иска, кому е изгодно?
Фамозната организация ЕВРОМИЛ провежда юбилейното си 25-то заседание в Москва. Ефендимис, и Москва била в Европа, ами ние? А от лозунгите на стената на някои наши патриоти им призлява. Нека станат, да ги видим, народът трябва да познава своите „герои”!
Гледната точка на Туко Рамирез Ел Команданте за пенсионната реформа в армията.
Питам се също така, кой има мотивация и правомощия да защитава елементарния интерес на кадровия военнослужещ. Законът? Както бил казал хаджи Ахил - „Заплюй го и гледай друго”. Нали този „закон” се променя конюнктурно таман милион пъти. Политиците? Хайде холан, не сме деца да се гъбаркаме. Някоя от 38 - те военно-патриотични и тям подобни организации? Може и да им се иска, ама нито им стиска, нито някой има намерение да им пусне, с тези мършави крави. Да не говоря, че някои от тях целенасочено са създадени за разводняване на пейзажа.
Аз хубаво питам, ама някой има ли лице да отговаря?
Бай ЯНКО
P.S.
Според легендарния военен педагог Константин Кирков „военните длъжности” се отличавали от „гражданските” само с две неща: войникът трябвало да се научи да се жертва за Отечеството и да громи врага. Слава богу, свърши се!
Аз хубаво питам, ама някой има ли лице да отговаря?
Бай ЯНКО
P.S.
Според легендарния военен педагог Константин Кирков „военните длъжности” се отличавали от „гражданските” само с две неща: войникът трябвало да се научи да се жертва за Отечеството и да громи врага. Слава богу, свърши се!