НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КОТВАТА - 2
Помня, че бе последния 9-ти септември, който се празнуваше като празник -1991 г. Тогава се качих на танкера „Велека“. Корабът е построен през 1974 г., работил бе предимно на светли горива и вече издъхваше. Имаше дупки в преградата между първи централен танк и форпика и поради тази причина, за да вземе пълен товар, в другите танкове се вземаше почти до горе, има няма 5-10 сантиметра уладж - празно пространство. Когато товарехме в Бургас например при 10 градуса по Целзий, се получаваше един обем, а когато отидехме в Ливан - на 30 градуса, товарът се разширяваше и ставаше „оле-мале“, ако не се затегнеха добре миячните гърловини. Товар потичаше по палубата на тънки струйки. Добре, че там нямаше някакъв строг контрол, тъй като войната бе приключила наскоро и на хората още не им бе до екология и безопасност, та минавахме метър. Така си плавахме по златната линия Бургас - Бейрут или Ливанско Триполи.
Веднъж подхождаме в един изключително мързелив след обяд към Триполи. Всичко си бе точно и както го изисква добрата морска практика. Боцманът и един моряк на бака и най-малък ход на машината. „Стоп машина!“, „Отдай лява котва!“ – прозвучаха командите и корабът спря. След малко старши помощник-капитанът се затича към бака и след 10 минути го гледам се връща умислен един и притеснен…
Пълният текст на разказа на Михаил АВРАМОВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
Помня, че бе последния 9-ти септември, който се празнуваше като празник -1991 г. Тогава се качих на танкера „Велека“. Корабът е построен през 1974 г., работил бе предимно на светли горива и вече издъхваше. Имаше дупки в преградата между първи централен танк и форпика и поради тази причина, за да вземе пълен товар, в другите танкове се вземаше почти до горе, има няма 5-10 сантиметра уладж - празно пространство. Когато товарехме в Бургас например при 10 градуса по Целзий, се получаваше един обем, а когато отидехме в Ливан - на 30 градуса, товарът се разширяваше и ставаше „оле-мале“, ако не се затегнеха добре миячните гърловини. Товар потичаше по палубата на тънки струйки. Добре, че там нямаше някакъв строг контрол, тъй като войната бе приключила наскоро и на хората още не им бе до екология и безопасност, та минавахме метър. Така си плавахме по златната линия Бургас - Бейрут или Ливанско Триполи.
Веднъж подхождаме в един изключително мързелив след обяд към Триполи. Всичко си бе точно и както го изисква добрата морска практика. Боцманът и един моряк на бака и най-малък ход на машината. „Стоп машина!“, „Отдай лява котва!“ – прозвучаха командите и корабът спря. След малко старши помощник-капитанът се затича към бака и след 10 минути го гледам се връща умислен един и притеснен…
Пълният текст на разказа на Михаил АВРАМОВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.