НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СРЕДНАТА КЛАСА – ТОВА СЪМ АЗ!
Аз вярвам на всичко, което се говори по телевизията, а там казаха, че вече съм в средната класа и това много ме радва! Винаги съм вярвал на медиите, а те и този път не ме подведоха.
Счетоводител съм, значи, по образование, много съм начетен и доволен от живота. Жените ме харесват, защото съм изключително духовен и страшно разнообразен. Една колежка ми подметна небрежно, че съм бил дори „УНИ”, но това се забелязвало едва на второ взиране. Вероятно завижда, защото живея в престижен квартал и имам красива жена.
И жена ми е счетоводителка, и тя е много доволна и разнообразна. И тя се радва на средната си класа. Преди десети ноември получавах 180 лева заплата, а сега вземам двойно! Какво повече? Преди не станах „главен” , тъй като не бях партиен член. Тогавашният „Главен” беше син на един партизанин, който всъщност никога не е бил партизанин, ами си е бил забравил торбичката с хляба и чесъна на къра и ... така, ама това се разбра чак през двехилядната година.
Имаме с жена ми една китна гарсониерка в „Люлин”- 2 , в приветливо ЕПК-а, от чийто покрив в хубаво време се виждат гиздавите паркове на Източен Белград. Ще я изплащаме само още 18 години. Много е романтично и задушевно в нашето жилище. Някои злобни хора казват, че този квартал е бил създаденq за да се види, че и на Запад хората могат да живеят лошо, но те не знаят просто какво са изпуснали. А и лесно се стига до там: със самолета до Ниш и после обратно с градския транспорт. Или с новото метро, но до там сменяш два автобуса и излиза едно и също.
Вечерно време комшиите роми палят автомобилни гуми на детската площадка пред блока, които вероятно са им подарени от някоя програма за развитие и социализиране на трудолюбивото и прогресивно ромско малцинство от Югоизточна Европа. Децата на ромите са много възпитани и не ходят по голяма нужда на улицата, както е в другите градове на страната, а във входа на нашия блок. Някои се сърдят, но не са прави. Аз съм на мнение, че по този начин можем веднага да разберем дали някое от децата е болно и ще уведомим общината. Пъргавите общинари незабавно ще вземат мерки и нещата ще потръгнат. Освен това между купчинките се оформят неочаквани арт пространства за любителите на абстрактния рисунък. …
Пълният текст на статията можете да прочетете в авторската рубрика „На остър бейдевинд с Жоро НИКЛЕВ”.
Аз вярвам на всичко, което се говори по телевизията, а там казаха, че вече съм в средната класа и това много ме радва! Винаги съм вярвал на медиите, а те и този път не ме подведоха.
Счетоводител съм, значи, по образование, много съм начетен и доволен от живота. Жените ме харесват, защото съм изключително духовен и страшно разнообразен. Една колежка ми подметна небрежно, че съм бил дори „УНИ”, но това се забелязвало едва на второ взиране. Вероятно завижда, защото живея в престижен квартал и имам красива жена.
И жена ми е счетоводителка, и тя е много доволна и разнообразна. И тя се радва на средната си класа. Преди десети ноември получавах 180 лева заплата, а сега вземам двойно! Какво повече? Преди не станах „главен” , тъй като не бях партиен член. Тогавашният „Главен” беше син на един партизанин, който всъщност никога не е бил партизанин, ами си е бил забравил торбичката с хляба и чесъна на къра и ... така, ама това се разбра чак през двехилядната година.
Имаме с жена ми една китна гарсониерка в „Люлин”- 2 , в приветливо ЕПК-а, от чийто покрив в хубаво време се виждат гиздавите паркове на Източен Белград. Ще я изплащаме само още 18 години. Много е романтично и задушевно в нашето жилище. Някои злобни хора казват, че този квартал е бил създаденq за да се види, че и на Запад хората могат да живеят лошо, но те не знаят просто какво са изпуснали. А и лесно се стига до там: със самолета до Ниш и после обратно с градския транспорт. Или с новото метро, но до там сменяш два автобуса и излиза едно и също.
Вечерно време комшиите роми палят автомобилни гуми на детската площадка пред блока, които вероятно са им подарени от някоя програма за развитие и социализиране на трудолюбивото и прогресивно ромско малцинство от Югоизточна Европа. Децата на ромите са много възпитани и не ходят по голяма нужда на улицата, както е в другите градове на страната, а във входа на нашия блок. Някои се сърдят, но не са прави. Аз съм на мнение, че по този начин можем веднага да разберем дали някое от децата е болно и ще уведомим общината. Пъргавите общинари незабавно ще вземат мерки и нещата ще потръгнат. Освен това между купчинките се оформят неочаквани арт пространства за любителите на абстрактния рисунък. …
Пълният текст на статията можете да прочетете в авторската рубрика „На остър бейдевинд с Жоро НИКЛЕВ”.