НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПРОГЛЕДНАЛИ ЧУДЕСАТА НА ПОДВОДНИЯ СВЯТ
55 години от създаването на Секция по подводен спорт към ЦК на ДОСО
От книгата на Ханс Хас (“Ние идваме от морето”, Берлин, 1957) научаваме, че през 1932 г. на остров Капри са се появили двама плувци японци с непромокаеми очила. От Капри очилата са били пренесени във Франция и мнозина ги приели с въодушевление ...
От друга книга - “Светът под водата” (Париж, 1957), научаваме имената на първите щастливци “прогледнали” чудесата на подводния свят с маска - това са д-р Пиру ог Антиб, Краменко, за когото се твърди, че е пренесъл очилата, Форио - баща и Ги Гилпатрик от Ница и други ентусиасти от Кан, Бавалон и Сен Тропе.
Но плуването с очила не е още подводен спорт. “Тогава кой от всички пионери - се пита Ц. Родев - трябва да се счита за негов “баща”?” И както сам си отговаря Цончо и както отпосле е влязло в редица български учебници по подводен спорт, “родителските права” принадлежат на Ги Гилпатрик, живеещ във Франция американски писател, който пръв прибавил към очилата и харпун, измайсторен от заострен железен прът. Така се родил подводният лов.
Новата дисциплина станала изведнъж популярна, но в продължение на много години била практикувана от неколцина “посветени”. После те прибавили към съоръженията си и перките на Луи дьо Колийо, по-късно - подводният фотоапарат на Ив дьо Прийор, някой се изхитрил да направи от парче шланг и първия шнорхел...
Голяма роля за удължаване пребиваването в подводния свят изиграва австрийския гмуркач Ханс Хас, който със своите съратници Йорг Бьолер и Алфред фон Вурциан прави през 1939 г. подводна експедиция в Карибско море, използвайки кислородни дихателни апарати. Почти по същото време в Ривиерата се появява друга знаменита “тройца” - французите Жак-Ив Кусто,
55 години от създаването на Секция по подводен спорт към ЦК на ДОСО
От книгата на Ханс Хас (“Ние идваме от морето”, Берлин, 1957) научаваме, че през 1932 г. на остров Капри са се появили двама плувци японци с непромокаеми очила. От Капри очилата са били пренесени във Франция и мнозина ги приели с въодушевление ...
От друга книга - “Светът под водата” (Париж, 1957), научаваме имената на първите щастливци “прогледнали” чудесата на подводния свят с маска - това са д-р Пиру ог Антиб, Краменко, за когото се твърди, че е пренесъл очилата, Форио - баща и Ги Гилпатрик от Ница и други ентусиасти от Кан, Бавалон и Сен Тропе.
Но плуването с очила не е още подводен спорт. “Тогава кой от всички пионери - се пита Ц. Родев - трябва да се счита за негов “баща”?” И както сам си отговаря Цончо и както отпосле е влязло в редица български учебници по подводен спорт, “родителските права” принадлежат на Ги Гилпатрик, живеещ във Франция американски писател, който пръв прибавил към очилата и харпун, измайсторен от заострен железен прът. Така се родил подводният лов.
Новата дисциплина станала изведнъж популярна, но в продължение на много години била практикувана от неколцина “посветени”. После те прибавили към съоръженията си и перките на Луи дьо Колийо, по-късно - подводният фотоапарат на Ив дьо Прийор, някой се изхитрил да направи от парче шланг и първия шнорхел...
Голяма роля за удължаване пребиваването в подводния свят изиграва австрийския гмуркач Ханс Хас, който със своите съратници Йорг Бьолер и Алфред фон Вурциан прави през 1939 г. подводна експедиция в Карибско море, използвайки кислородни дихателни апарати. Почти по същото време в Ривиерата се появява друга знаменита “тройца” - французите Жак-Ив Кусто,
Знаменитата (може би най-първата за подводното плуване) статия от Крум Кънчев
Филип Тайе и Фредерик Дюма. Както е известно, Кусто в сътрудничество с инж. Емил Ганян създава и най-съвършения апарат със сгъстен въздух (акваланг) използван широко от подводните спортисти навсякъде по света. Благодарение на акваланга те преминаха от първата степен - гмуркането и овладяха по-висшата - подводното плуване.
В България първите съоръжения за плуване под вода - перки, маски , шнорхели и ластични харпуни се появяват по плажовете и морските ни курорти през 50-те години на миналия век.
До 1955 г. практикуващите този спорт у нас според Ц. Родев се броят на пръсти (5 - 6 души). На една “демонстрация” на такива съоръжения през 1956 г. бях свидетел и пряк участник и аз. Братът на известния варненски нумизмат Адолф Рогалски пристигна със своите деца на летуване във Варна. Фиестата, която се състоя на плажчето Скаличката във Варненския залив (сега под крайбрежния булевард между буна 2 и 3) продължи десетина дни.
Всичките момчета и момичета от махалата (“Рупи”) искаха да пипнат и пробват съоръженията, които френските деца носеха. Понеже с Георги Рогалски сме съученици и приятели, а брат му Клод стана отличен леководолаз и акванавт в подводния дом “Шелф - І”, аз имах щастието да плувам с перките, маската , шнорхела дори и да стрелям с ластичния харпун. Изживяването беше невероятно - “мъгливият” подводен свят, който се мъчехме да гледаме с просто око, изведнъж блесна с ярки цветове завладяващо и незабравимо. След като си отидоха братовчедите на Жожо и Клод, ние се оказахме безвъзвратно “зарибени”...
Две години по-късно, през октомври 1958 г., пионерът на подводния спорт Иван Джаков пристига във Варна със своите самоделни акваланги (ИД-1 и ИД-2). Дихателните автомати са приспособени от немски авиационни кислородни апарати “Дрегер”. На 09.10. 1958 г. на Офицерския плаж той спуска под водата първите варненски леководолази. Щастливците са инж. Антон Беджев и кап. ІІІ ранг Харалампи Амиорков - първа двойка, престояла под водата 15 минути, и Николай Гюров, Юрий Дулски и отново инж. Антон Беджев - престояли под водата още 15 минути.
Малко по-рано - през септември 1958 г. Централният комитет на ДОСО организира в Созопол първия пробен десетдневен курс за леководолази. С решение № 12 от 22.10.1958 г. на Изпълнителния комитет на ЦК на ДОСО е прието въвеждането на подводния спорт като учебно-спортна дисциплина към ДОСО и създаването на Секция по подводен спорт към ЦК на ДОСО. Учредителното събрание на секцията се състояло на 30.10.1958 г., като за председател е избран инж. Димитър Рашев. Учредители са Иван Джаков, д-р Димитър Доросиев, Михаил Бурдин, Цончо Родев, Димитър Венов, Александър Денков, Александър Бикс, Алфонс Димитров.
Във Варна, както е отразено и в знаменитата (може би най-първата за подводното плуване) статия от Крум Кънчев, през есента на 1958 г. ентусиастите, вече спускали се под водата, се обединяват в сектор по подводно плуване към съществуващата в Окръжния морски клуб на ДОСО секция по “Плуване”, чийто щатен инструктор е именно Крум Кънчев. След излизането на Решение № 12 на ЦК на ДОСО секторът по подводно плуване се “прекръщава” в секция по подводен спорт.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
В България първите съоръжения за плуване под вода - перки, маски , шнорхели и ластични харпуни се появяват по плажовете и морските ни курорти през 50-те години на миналия век.
До 1955 г. практикуващите този спорт у нас според Ц. Родев се броят на пръсти (5 - 6 души). На една “демонстрация” на такива съоръжения през 1956 г. бях свидетел и пряк участник и аз. Братът на известния варненски нумизмат Адолф Рогалски пристигна със своите деца на летуване във Варна. Фиестата, която се състоя на плажчето Скаличката във Варненския залив (сега под крайбрежния булевард между буна 2 и 3) продължи десетина дни.
Всичките момчета и момичета от махалата (“Рупи”) искаха да пипнат и пробват съоръженията, които френските деца носеха. Понеже с Георги Рогалски сме съученици и приятели, а брат му Клод стана отличен леководолаз и акванавт в подводния дом “Шелф - І”, аз имах щастието да плувам с перките, маската , шнорхела дори и да стрелям с ластичния харпун. Изживяването беше невероятно - “мъгливият” подводен свят, който се мъчехме да гледаме с просто око, изведнъж блесна с ярки цветове завладяващо и незабравимо. След като си отидоха братовчедите на Жожо и Клод, ние се оказахме безвъзвратно “зарибени”...
Две години по-късно, през октомври 1958 г., пионерът на подводния спорт Иван Джаков пристига във Варна със своите самоделни акваланги (ИД-1 и ИД-2). Дихателните автомати са приспособени от немски авиационни кислородни апарати “Дрегер”. На 09.10. 1958 г. на Офицерския плаж той спуска под водата първите варненски леководолази. Щастливците са инж. Антон Беджев и кап. ІІІ ранг Харалампи Амиорков - първа двойка, престояла под водата 15 минути, и Николай Гюров, Юрий Дулски и отново инж. Антон Беджев - престояли под водата още 15 минути.
Малко по-рано - през септември 1958 г. Централният комитет на ДОСО организира в Созопол първия пробен десетдневен курс за леководолази. С решение № 12 от 22.10.1958 г. на Изпълнителния комитет на ЦК на ДОСО е прието въвеждането на подводния спорт като учебно-спортна дисциплина към ДОСО и създаването на Секция по подводен спорт към ЦК на ДОСО. Учредителното събрание на секцията се състояло на 30.10.1958 г., като за председател е избран инж. Димитър Рашев. Учредители са Иван Джаков, д-р Димитър Доросиев, Михаил Бурдин, Цончо Родев, Димитър Венов, Александър Денков, Александър Бикс, Алфонс Димитров.
Във Варна, както е отразено и в знаменитата (може би най-първата за подводното плуване) статия от Крум Кънчев, през есента на 1958 г. ентусиастите, вече спускали се под водата, се обединяват в сектор по подводно плуване към съществуващата в Окръжния морски клуб на ДОСО секция по “Плуване”, чийто щатен инструктор е именно Крум Кънчев. След излизането на Решение № 12 на ЦК на ДОСО секторът по подводно плуване се “прекръщава” в секция по подводен спорт.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ