НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПЪРВАТА КНИГА (ИСТОРИЯ НА НАШ КОРАБ НА РЕКА ДУНАВ
ОТПРЕДИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ)
На кораба човек се променя. Къде към добро, къде към лошо, но е трудно да бъдеш „бяла врана” сред хора, с които денонощно и по цели месеци ядеш хляба, който припечелвате.
Имало е някога моряци, които стъпвали на борда неграмотни, а след някоя и друга година вече четели вестници и пишели на жените си писма. Тогава телефонът бил привилегия на големите началства.
Виж, с художествената литература било по-сложно. Как да накараш човек, прогледнал за четмо и писмо на тридесет лазарника, да чете там някакви измишльотини! А на кораба има карти, има и табла. Е, телевизорите били още в бъдещето, но имало киномашини с по пет-шест съветски филма, които се въртели до втръсване.
Къде с навивки, къде с будалкане, успели да склонят един такъв свежо ограмотен колега, да прочете книга. Първата в живота му! Била от рода на „Робинзон Крузо”. Хванал се човекът! Е, не очаквайте чудеса. Четял в леглото за приспиване. Прочитал по четири - пет страници и угасял лампата.
Другият, с когото делели кабината, бил зевзек от нашата си дунавска порода. Отличава се по това, че представителите й, като те видят, че залиташ нанякъде, точно но там те бутат. Изчаквал той нашия пишман-читател да прехвърли трийсетина страници. Когато колегата му заспивал, тихичко вземал книгата и премествал белега на прочетеното четири - пет страници назад.
След десетина дни капитанът попитал злополучния четец:
- Как е? Прочете ли я вече?
- А -а, остави ги тия книги! - отвърнал той - В тях все едно и също пише.
Тъй ами! Като забравили да му кажат, че страниците са номерирани ...
Адриан ВАСИЛЕВ
Разказът се публикува с разрешението на автора. „Първата книга” е поместен в сборника от разкази на Адриан Василев „Разкази по шлепчийски (моряшки истории)”, изд. „Денница”, Русе, 2005 г.
ОТПРЕДИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ)
На кораба човек се променя. Къде към добро, къде към лошо, но е трудно да бъдеш „бяла врана” сред хора, с които денонощно и по цели месеци ядеш хляба, който припечелвате.
Имало е някога моряци, които стъпвали на борда неграмотни, а след някоя и друга година вече четели вестници и пишели на жените си писма. Тогава телефонът бил привилегия на големите началства.
Виж, с художествената литература било по-сложно. Как да накараш човек, прогледнал за четмо и писмо на тридесет лазарника, да чете там някакви измишльотини! А на кораба има карти, има и табла. Е, телевизорите били още в бъдещето, но имало киномашини с по пет-шест съветски филма, които се въртели до втръсване.
Къде с навивки, къде с будалкане, успели да склонят един такъв свежо ограмотен колега, да прочете книга. Първата в живота му! Била от рода на „Робинзон Крузо”. Хванал се човекът! Е, не очаквайте чудеса. Четял в леглото за приспиване. Прочитал по четири - пет страници и угасял лампата.
Другият, с когото делели кабината, бил зевзек от нашата си дунавска порода. Отличава се по това, че представителите й, като те видят, че залиташ нанякъде, точно но там те бутат. Изчаквал той нашия пишман-читател да прехвърли трийсетина страници. Когато колегата му заспивал, тихичко вземал книгата и премествал белега на прочетеното четири - пет страници назад.
След десетина дни капитанът попитал злополучния четец:
- Как е? Прочете ли я вече?
- А -а, остави ги тия книги! - отвърнал той - В тях все едно и също пише.
Тъй ами! Като забравили да му кажат, че страниците са номерирани ...
Адриан ВАСИЛЕВ
Разказът се публикува с разрешението на автора. „Първата книга” е поместен в сборника от разкази на Адриан Василев „Разкази по шлепчийски (моряшки истории)”, изд. „Денница”, Русе, 2005 г.
С тази илюстрация припомняме на нашите читатели как изглеждаше една от рисуваните рубрики на печатното издание на „Морски вестник” само преди няколко години.
