НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО, БРАТ МИ!
Прочетох с притеснение как един господин Никой е запитал на страниците на е-Морския вестник къде е потънал онзи „провинциално-разкрепостен Робеспиер, Маркс на окосмяването и папа Бенедикт ХVІ-ти на целомъдрието”, от който навремето пищяла нам’коя гимназия във Варна – демек Бай Янко. Притесних се, защото имам да ви кажа, че него вече го няма. Няма го между нас изкуфелият старец, напусна ни и никога повече няма да го видим! Полегна острото перо, изфиряса някъде бойкият му дух, отиде си и не чакайте да се върне ...
Аз нямам пръст в тази работа, но ако го срещнете на улицата – не вярвайте на очите си, защото това е сянката му. Опитайте се да го заговорите – ще гледа през вас като вампирясал и няма да отвърне.
Прочетох с притеснение как един господин Никой е запитал на страниците на е-Морския вестник къде е потънал онзи „провинциално-разкрепостен Робеспиер, Маркс на окосмяването и папа Бенедикт ХVІ-ти на целомъдрието”, от който навремето пищяла нам’коя гимназия във Варна – демек Бай Янко. Притесних се, защото имам да ви кажа, че него вече го няма. Няма го между нас изкуфелият старец, напусна ни и никога повече няма да го видим! Полегна острото перо, изфиряса някъде бойкият му дух, отиде си и не чакайте да се върне ...
Аз нямам пръст в тази работа, но ако го срещнете на улицата – не вярвайте на очите си, защото това е сянката му. Опитайте се да го заговорите – ще гледа през вас като вампирясал и няма да отвърне.
Попитайте го за творческите му планове - отнюд! Поинтересувайте се, като е станал комай нетленен, може ли да прегъне коляно, да заклати капа, да цалуне на големеца етекя - ама той това не го можеше и приживе, камо ли сега ...
Оставил ми е една излиняла снимка за спомен, тази, която виждате публикувана. Датирана е към месец юли 1918 г. на нея е дядо му, бай Станко, вторият по часовниковата стрелка от петорката седящи. Тези войскари на кадрото са пленници до един. Сигурно са събрани тук от различни части, а петимата трябва да са били зачислени на една бака, защото обядват заедно. Или закусват, или вечерят - все тая, защото кой знае какво за ядене няма. Една поочукана алуминиева тенжера, четвъртият поднася лъжица към устата си, петият търси да намери нещо по дъното, другите си чакат реда. Нещо хляб, салати, ордьоври, студени меса да виждате? Няма и това им е заплатата на всичките, за хоп и за гроб. Това не са професионални кадрови военни, войници са, най-обикновини „долни чинове”. Обаче - всички са обръснати според стандарта на времето (веднъж седмично), подстригани са, дрехите им (каквото е останало) са чисти, здрави, ботушите им са поддържани и всички са с униформени фуражки на главата. С кокарди! Този отстрани, който не участва в бакопопиването, е в пълна униформа с пагони, с чисти ботуши и с шапка на главата. Само без колан - защото е пленник. И всички са с напърчени мустаци, кой колкото има.
Това са български войници, уважаеми читатели, както вече казах, нахъсани, с достойнство и чест от най-висока проба (ега ти клишето!). И едва ли някога са получавали заплата.
На гърба на снимката Станко е драснал два реда на жена си и там пише, че от седем месеца не е получавал хабер от село, и се притеснява. Имам снимка и на жена му, каквото е останало от нея на това пусто село, докато съпругът е на война, децата боледуват, и мрат, а за заплата никой не отваря дума, у наше село такива неща е нямало.
Апропо, замалко да забравя да кажа - нито един не принадлежи към Савойския род.
Писа Ръка МАРИНОВА
P.S.
Имам известни съмнения, че Бай Янко се е споминал от срам, ама знае ли човек на коя глава да го натресе. Той не беше баш от срамежливите, ама много четеше вестници и телевизия гледаше, и интервюта слушаше, че и спорове, таквоз ... Много му е дошло на завалията, това е.
Оставил ми е една излиняла снимка за спомен, тази, която виждате публикувана. Датирана е към месец юли 1918 г. на нея е дядо му, бай Станко, вторият по часовниковата стрелка от петорката седящи. Тези войскари на кадрото са пленници до един. Сигурно са събрани тук от различни части, а петимата трябва да са били зачислени на една бака, защото обядват заедно. Или закусват, или вечерят - все тая, защото кой знае какво за ядене няма. Една поочукана алуминиева тенжера, четвъртият поднася лъжица към устата си, петият търси да намери нещо по дъното, другите си чакат реда. Нещо хляб, салати, ордьоври, студени меса да виждате? Няма и това им е заплатата на всичките, за хоп и за гроб. Това не са професионални кадрови военни, войници са, най-обикновини „долни чинове”. Обаче - всички са обръснати според стандарта на времето (веднъж седмично), подстригани са, дрехите им (каквото е останало) са чисти, здрави, ботушите им са поддържани и всички са с униформени фуражки на главата. С кокарди! Този отстрани, който не участва в бакопопиването, е в пълна униформа с пагони, с чисти ботуши и с шапка на главата. Само без колан - защото е пленник. И всички са с напърчени мустаци, кой колкото има.
Това са български войници, уважаеми читатели, както вече казах, нахъсани, с достойнство и чест от най-висока проба (ега ти клишето!). И едва ли някога са получавали заплата.
На гърба на снимката Станко е драснал два реда на жена си и там пише, че от седем месеца не е получавал хабер от село, и се притеснява. Имам снимка и на жена му, каквото е останало от нея на това пусто село, докато съпругът е на война, децата боледуват, и мрат, а за заплата никой не отваря дума, у наше село такива неща е нямало.
Апропо, замалко да забравя да кажа - нито един не принадлежи към Савойския род.
Писа Ръка МАРИНОВА
P.S.
Имам известни съмнения, че Бай Янко се е споминал от срам, ама знае ли човек на коя глава да го натресе. Той не беше баш от срамежливите, ама много четеше вестници и телевизия гледаше, и интервюта слушаше, че и спорове, таквоз ... Много му е дошло на завалията, това е.