НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ИЗПИСВАНЕТО НА КОРАБНИТЕ ИМЕНА
След няколко публикации за стария влекач „Раковски” в „Морски вестник”, в броя му от 08.12.2013 г. се достигна до извода, че точното изписване на името на борда е било „Г. С. Раковски”. Очевидно, този извод се подкрепя от приложената снимка. Така си го спомням смътно и аз, когато в края на 50-те години на миналия век играехме като деца край стария канал море-езеро. Влекачът „Г. С. Раковски” често се появяваше там, на преход към езерото или обратно, когато вдигащият се стар Аспарухов мост все още си стоеше на мястото и работеше.
През 60-ти до 80-те години имаше и друг кораб с почти същото изписване на името. Тава беше известният двупалубен сухотоварен кораб „Георги Сава Раковски”, който през 1963/64 г. извърши първият български околосветски рейс. Името му на латиница се изписваше като „Georgi Sava Rakovsky”, но историческите снимки показват, че името на латиница е било изписвано на борда, под името на български и като „G. S. Rakovsky”. В свидетелството ми плавателен стаж, издадено от ИА Морска администрация е записано, че съм служил от 27.03.1980 г. до 03.06.1980 г. като капитан на кораб „G. S. Rakovski”. Иди и разбери как е правилното изписване на името на кораба на латиница.
Подобен беше и случаят със стария кораб „Русе”. На бордовете, под българското име, беше изписано на латиница името „Russe”, но корабният печат беше с надпис „Ruse”.
Имаше още няколко случаи с корабни имена, изписани по различен начин, в различните корабни документи, на борда,
След няколко публикации за стария влекач „Раковски” в „Морски вестник”, в броя му от 08.12.2013 г. се достигна до извода, че точното изписване на името на борда е било „Г. С. Раковски”. Очевидно, този извод се подкрепя от приложената снимка. Така си го спомням смътно и аз, когато в края на 50-те години на миналия век играехме като деца край стария канал море-езеро. Влекачът „Г. С. Раковски” често се появяваше там, на преход към езерото или обратно, когато вдигащият се стар Аспарухов мост все още си стоеше на мястото и работеше.
През 60-ти до 80-те години имаше и друг кораб с почти същото изписване на името. Тава беше известният двупалубен сухотоварен кораб „Георги Сава Раковски”, който през 1963/64 г. извърши първият български околосветски рейс. Името му на латиница се изписваше като „Georgi Sava Rakovsky”, но историческите снимки показват, че името на латиница е било изписвано на борда, под името на български и като „G. S. Rakovsky”. В свидетелството ми плавателен стаж, издадено от ИА Морска администрация е записано, че съм служил от 27.03.1980 г. до 03.06.1980 г. като капитан на кораб „G. S. Rakovski”. Иди и разбери как е правилното изписване на името на кораба на латиница.
Подобен беше и случаят със стария кораб „Русе”. На бордовете, под българското име, беше изписано на латиница името „Russe”, но корабният печат беше с надпис „Ruse”.
Имаше още няколко случаи с корабни имена, изписани по различен начин, в различните корабни документи, на борда,
В дадения пример можете да видите този документ на корабите под флага на Мавриций, защото авторът го намери за най-ясен за прочит.
на корабния печат и т.н. Във връзка с това, на кораб „Русе” имахме запитване от пристанищните власти в Ротердам как е правилно да бъде изписано името - с едно „s” или две „ss”. Както тогава, така и до ден днешен, кораб под български флаг не притежава някакъв специален документ, който да удостоверява как точно се изписва името му на български и на латиница. Някой може да възрази, че това е името, записано на латиница в акта за националност, а друг може да каже, че е валидно името на латиница така, както е вписано в класификационното свидетелство, но това са косвени доказателства, а пряко такова няма.
Какво казва българското законодателство по този въпрос? Отваряме в интернет страницата на ИА Морска администрация и виждаме Наредба № 1 от 10 януари 2003 г. за вписване в регистъра на корабите. След подробно прочитане виждаме, че много въпроси по името на кораба са обяснени ясно и точно. Но, например членовете, които третират въпроса с изписване на името на кораба на латиница са непълни. Това е чл. 10, относно вписването в регистъра на корабите, параграф 3 гласи „видът, идентификационния номер на кораба, името, включително с латинска транскрипция, класът, когато има такъв.”
По нататък, в чл. 14 четем, че „На корпуса на всички кораби от задгранично плаване, с изключение на риболовните кораби, се изписва трайно: 1. Наименованието на кораба от двете страни на носа с български букви с височина не по-малка от 30 см, а под него - с латински букви с височина не по-малка от 20 см.
Две неща не са обяснени в тази наредба. Първото е какво означава думата трайно? Как се нанасят буквите, с боя ли, керновани ли са или са направо заварени букви. Думата трайно отваря път за дву- или три-смислено тълкуване в случая и може да доведе до объркване.
Второто е, че никъде в наредбата не се казва каква транскрипция на латиница се приема за официална. Това може да причини даже спор зад граница, там където кирилицата е непозната. Може би, трябва да се приема транскрипцията на латиница, така както е в акта за националност, но дори да е така, корабът под български флаг няма никакъв документ, който да удостоверява как точно се изписва името му на български и на латински, примерно както е в задграничния паспорт и личната карта на гражданите. Това е, може би, причината, поради която се получават тези варианти на изписване на името на кораба на латиница.
Ако вземем един плавателен съд под чужд флаг, например полупотопяемата сонда „Ocean Endeavor”, ще видим, че втората дума от името е написана с транскрипцията на американския английски език - endeavor, а не на британския английски endeavour. Въпреки това, нито един британец не би я написал с английски правопис, понеже името е регистрирано точно така и е записано в един корабен документ, който се нарича Carving and Marking Notes, т.е. бележки за изрязването и маркирането на регистрационен номер и бруто тонажа. Терминът може да изглежда архаичен, но продължава да се използва. Преди повече от един век, когато много от корабите са били дървени, името и регистрационният номер са се изрязвали с нож и длето на главния бимс на кораба. В дадения пример можете да видите този документ на корабите под флага на Мавриций, защото авторът го намери за най-ясен за прочит. Сертификатите на Кипър, Сингапур, Малта и Великобритания са абсолютно същите по съдържание. В таблицата има четири колони, името на кораба, пристанището на регистрация, официалният номер на кораба и бруто тонажа. Под таблицата е записано:
С това удостоверявам, че съм проверил кораба и намерил, че официалният номер и тонажа са указани както е посочено по-горе, и са постоянно и забележимо изрязани на неговия главен бимс, и че неговото име е маркирано на всеки борд на носа, и името (на кораба) номера на пристанището на регистрация са маркирани на неговата кърма по начин, описан в секция 21 на акта за търговското корабоплаване на Мавриций от 2007 г.
Бележките за изрязването и маркирането е документ, който указва официалния номер на кораба, бруто тонажа и точното изписване на името на плавателния съд. Веднъж издаден, този документ се явява основен за изписването на тези данни в останалите корабни документи, на бордовете на носа и на кърмата, на корабните печати, на спасителните лодки и навсякъде по кораба, където е необходимо, абсолютно и само по същия начин. Останалото е импровизация, която няма официален статут.
Авторът изказва скромното си мнение по въпроса за въвеждане на допълнителен подобен документ. Мисля, че българските оператори на кораби под чужд флаг, в това число и БМФ, са запознати с въпроса. Това би сложило край на своеволни предпочитания за съкращаване или променяне на транскрипцията на корабното име по желанието на една или друга страна и внасянето но допълнително объркване по идентифицирането на български кораби по името.
Капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ
Marine Superintendent
Aberdeen, UK
10th December 2013
Какво казва българското законодателство по този въпрос? Отваряме в интернет страницата на ИА Морска администрация и виждаме Наредба № 1 от 10 януари 2003 г. за вписване в регистъра на корабите. След подробно прочитане виждаме, че много въпроси по името на кораба са обяснени ясно и точно. Но, например членовете, които третират въпроса с изписване на името на кораба на латиница са непълни. Това е чл. 10, относно вписването в регистъра на корабите, параграф 3 гласи „видът, идентификационния номер на кораба, името, включително с латинска транскрипция, класът, когато има такъв.”
По нататък, в чл. 14 четем, че „На корпуса на всички кораби от задгранично плаване, с изключение на риболовните кораби, се изписва трайно: 1. Наименованието на кораба от двете страни на носа с български букви с височина не по-малка от 30 см, а под него - с латински букви с височина не по-малка от 20 см.
Две неща не са обяснени в тази наредба. Първото е какво означава думата трайно? Как се нанасят буквите, с боя ли, керновани ли са или са направо заварени букви. Думата трайно отваря път за дву- или три-смислено тълкуване в случая и може да доведе до объркване.
Второто е, че никъде в наредбата не се казва каква транскрипция на латиница се приема за официална. Това може да причини даже спор зад граница, там където кирилицата е непозната. Може би, трябва да се приема транскрипцията на латиница, така както е в акта за националност, но дори да е така, корабът под български флаг няма никакъв документ, който да удостоверява как точно се изписва името му на български и на латински, примерно както е в задграничния паспорт и личната карта на гражданите. Това е, може би, причината, поради която се получават тези варианти на изписване на името на кораба на латиница.
Ако вземем един плавателен съд под чужд флаг, например полупотопяемата сонда „Ocean Endeavor”, ще видим, че втората дума от името е написана с транскрипцията на американския английски език - endeavor, а не на британския английски endeavour. Въпреки това, нито един британец не би я написал с английски правопис, понеже името е регистрирано точно така и е записано в един корабен документ, който се нарича Carving and Marking Notes, т.е. бележки за изрязването и маркирането на регистрационен номер и бруто тонажа. Терминът може да изглежда архаичен, но продължава да се използва. Преди повече от един век, когато много от корабите са били дървени, името и регистрационният номер са се изрязвали с нож и длето на главния бимс на кораба. В дадения пример можете да видите този документ на корабите под флага на Мавриций, защото авторът го намери за най-ясен за прочит. Сертификатите на Кипър, Сингапур, Малта и Великобритания са абсолютно същите по съдържание. В таблицата има четири колони, името на кораба, пристанището на регистрация, официалният номер на кораба и бруто тонажа. Под таблицата е записано:
С това удостоверявам, че съм проверил кораба и намерил, че официалният номер и тонажа са указани както е посочено по-горе, и са постоянно и забележимо изрязани на неговия главен бимс, и че неговото име е маркирано на всеки борд на носа, и името (на кораба) номера на пристанището на регистрация са маркирани на неговата кърма по начин, описан в секция 21 на акта за търговското корабоплаване на Мавриций от 2007 г.
Бележките за изрязването и маркирането е документ, който указва официалния номер на кораба, бруто тонажа и точното изписване на името на плавателния съд. Веднъж издаден, този документ се явява основен за изписването на тези данни в останалите корабни документи, на бордовете на носа и на кърмата, на корабните печати, на спасителните лодки и навсякъде по кораба, където е необходимо, абсолютно и само по същия начин. Останалото е импровизация, която няма официален статут.
Авторът изказва скромното си мнение по въпроса за въвеждане на допълнителен подобен документ. Мисля, че българските оператори на кораби под чужд флаг, в това число и БМФ, са запознати с въпроса. Това би сложило край на своеволни предпочитания за съкращаване или променяне на транскрипцията на корабното име по желанието на една или друга страна и внасянето но допълнително объркване по идентифицирането на български кораби по името.
Капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ
Marine Superintendent
Aberdeen, UK
10th December 2013