НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ОБЛОГ ЗА ЕДИН ДОЛАР
През 1984 г., по време на командировката ми в Института по океанология „П. П. Ширшов” на Руската академия на науките в Москва, докато чаках да ме приеме проф. Вячеслав Ястребов, консултант на дисертационния ми труд, попаднах на няколко броя на списанието „США”. Това беше списание за Съединените американски щати на руски език, луксозно издание, нещо като дайджест, нормален формат. Заразглеждах ги и вниманието ми привлече историята на двама матроси от американски линеен кораб (вероятно „Оклахома”), потопен от японската авиация по време на изненадващото нападение на японската авиация над американската военноморска база в Пърл Харбър, Хавай, на 07 декември 1941 г. Казваше се „Облог за един долар”. Ще се опитам да ви преразкажа тази смайваща случка от Втората световна война.
* * *
Джон и Уили, както и други матроси в кубрика, се подготвят за излизане в отпуск. Денят е неделя. Гладят холандките и панталоните си, лъскат до блясък обувките си. И изведнъж се чуват изстрели на противовъздушни оръдия.
- Тия какво са се разгърмели в неделя? – пита Джон. – Учения ли започват?
На никой не му идва на ум най-лошото. Артилерийската стрелба зачестява. Започват взривове на авиобомби и торпеда, спускани от пикиращи самолети. При първото попадение угасва осветлението в кубрика. Включват електрически фенерчета. Много бързо последват още два мощни взрива. В кубрика нахлува вода. Линейният кораб започва да се преобръща, но дъното в бухтата е плитко и мачтите и бойните кули се впиват в грунта. В кубрика, в образувалата се въздушна възглавница, остават затворени петима матроси. Някои от тях си спомнят къде е комингса (авариен отвор към палубата) и се гмуркат, за да излязат на чиста вода и оттам на повърхността. Дали успяват, не е ясно за останалите в капана. Накрая остават двама - Джон и Уили. Вадят плитовете, за да стигнат до метала на корпуса и започват да чукат по него. Три къси, три дълги и отново три къси почуквания – SOS. От външната страна е тихо. В тази напрегната обстановка Уили казва:
- Джон, да се обзаложим за един долар, че пак ще видим слънцето!
- О кей! - отговаря Джон. – И Бог да ни е на помощ!
В следващите минути се чува нещо стържещо отвън по корпуса. Джон и Уили чукат още по-силно. Отвън им отговарят. Спасителите локализират мястото, където са матросите и започват да пробиват отвор. Когато разпробиват обшивката по отвора, им казват:
- Дръжте се момчета! – и им подават по тънък шланг топло мляко.
Започва пробиване отвор до отвор. Металът, останал между отворите, го изпиляват. „Шлюзоват” на Джон и Уили две обли пили да разпиляват и отвътре навън. Къртовска работа. Но щом се касае за живота на двама млади матроси, си заслужава усилията. „Импровизираният” капак на отвора, през който трябва да излязат Джон и Уили, е завързан с проволка и го теглят нагоре. Остават последни късчета метал, който трябва да се изпили или изреже – вече може да се действа и с ножовка.
През 1984 г., по време на командировката ми в Института по океанология „П. П. Ширшов” на Руската академия на науките в Москва, докато чаках да ме приеме проф. Вячеслав Ястребов, консултант на дисертационния ми труд, попаднах на няколко броя на списанието „США”. Това беше списание за Съединените американски щати на руски език, луксозно издание, нещо като дайджест, нормален формат. Заразглеждах ги и вниманието ми привлече историята на двама матроси от американски линеен кораб (вероятно „Оклахома”), потопен от японската авиация по време на изненадващото нападение на японската авиация над американската военноморска база в Пърл Харбър, Хавай, на 07 декември 1941 г. Казваше се „Облог за един долар”. Ще се опитам да ви преразкажа тази смайваща случка от Втората световна война.
* * *
Джон и Уили, както и други матроси в кубрика, се подготвят за излизане в отпуск. Денят е неделя. Гладят холандките и панталоните си, лъскат до блясък обувките си. И изведнъж се чуват изстрели на противовъздушни оръдия.
- Тия какво са се разгърмели в неделя? – пита Джон. – Учения ли започват?
На никой не му идва на ум най-лошото. Артилерийската стрелба зачестява. Започват взривове на авиобомби и торпеда, спускани от пикиращи самолети. При първото попадение угасва осветлението в кубрика. Включват електрически фенерчета. Много бързо последват още два мощни взрива. В кубрика нахлува вода. Линейният кораб започва да се преобръща, но дъното в бухтата е плитко и мачтите и бойните кули се впиват в грунта. В кубрика, в образувалата се въздушна възглавница, остават затворени петима матроси. Някои от тях си спомнят къде е комингса (авариен отвор към палубата) и се гмуркат, за да излязат на чиста вода и оттам на повърхността. Дали успяват, не е ясно за останалите в капана. Накрая остават двама - Джон и Уили. Вадят плитовете, за да стигнат до метала на корпуса и започват да чукат по него. Три къси, три дълги и отново три къси почуквания – SOS. От външната страна е тихо. В тази напрегната обстановка Уили казва:
- Джон, да се обзаложим за един долар, че пак ще видим слънцето!
- О кей! - отговаря Джон. – И Бог да ни е на помощ!
В следващите минути се чува нещо стържещо отвън по корпуса. Джон и Уили чукат още по-силно. Отвън им отговарят. Спасителите локализират мястото, където са матросите и започват да пробиват отвор. Когато разпробиват обшивката по отвора, им казват:
- Дръжте се момчета! – и им подават по тънък шланг топло мляко.
Започва пробиване отвор до отвор. Металът, останал между отворите, го изпиляват. „Шлюзоват” на Джон и Уили две обли пили да разпиляват и отвътре навън. Къртовска работа. Но щом се касае за живота на двама млади матроси, си заслужава усилията. „Импровизираният” капак на отвора, през който трябва да излязат Джон и Уили, е завързан с проволка и го теглят нагоре. Остават последни късчета метал, който трябва да се изпили или изреже – вече може да се действа и с ножовка.
Линейният кораб „Оклахома” в пламъци по време на японската атака срещу Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. Източник: https://upload.wikimedia.org
19 март 1943 г. Момент от спасителната операция, когато „Оклахома” е изправен на 90 градуса спрямо нормалното си положение на вода. Източник: https://upload.wikimedia.org
Пораженията, които нанасят 9-те японски торпеда, са катастрофални за „Оклахома”. Снимката е направена на 31 декември 1943 г., когато линейният кораб е изкаран на сух док. Разсекретена е близо 40 години по-късно. Източник: https://upload.wikimedia.org
И ето че съпроводен с мощно „ура”, капакът се отделя от корпуса и пътят на двамата матроси към слънцето е открит.
Като излизат от „капана”, в който били попаднали, Уили казва:
- Джон, дай един долар!
* * *
Бях впечатлен от организацията по спасяването. В хаосът от потопени и горящи кораби, тогава, през 1941 г., американците успяват да създадат организация и да спасят двамата матроси.
Нещо подобно се бе случило с немска дълбачка във Варненското езеро през август 1970 г. Дълбачката се преобърна и във въздушна каверна останаха немски моряци. И спасителите от гражданското АСО (военното АСО беше с нас на Маслен нос, за да обезпечава експеримента с подводния дом „Шелф - І”), без да осигурят положителната плавателност на дълбачката с 100-тонни кранове или по друг начин, започват да пробиват отвор. Въздухът излиза със свистене и дълбачката потъва, умъртвявайки останалите живи немски моряци ...
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Като излизат от „капана”, в който били попаднали, Уили казва:
- Джон, дай един долар!
* * *
Бях впечатлен от организацията по спасяването. В хаосът от потопени и горящи кораби, тогава, през 1941 г., американците успяват да създадат организация и да спасят двамата матроси.
Нещо подобно се бе случило с немска дълбачка във Варненското езеро през август 1970 г. Дълбачката се преобърна и във въздушна каверна останаха немски моряци. И спасителите от гражданското АСО (военното АСО беше с нас на Маслен нос, за да обезпечава експеримента с подводния дом „Шелф - І”), без да осигурят положителната плавателност на дълбачката с 100-тонни кранове или по друг начин, започват да пробиват отвор. Въздухът излиза със свистене и дълбачката потъва, умъртвявайки останалите живи немски моряци ...
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ