НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЕТО С ИМЕ ЧЕРНО
(Есе)
Черният цвят е гробищен, цвят на мрака, на тъмнината, на гибелта. Не е случаен изразът „Причерня ми” – стана ми лошо. Но аз живея край морето, наречено Черно, и ще ви кажа, че никак не ми е зле. Особено през лятото. Тук изгревите са по-ранни и въздухът е като момински дъх, просветлява първо тук, денят изгрява като радостна усмивка, тук има топли „златни” пясъци, морските вълни са игриви, пенливи „зайчета”, а водата е хладка и гладка, като кожата на момичето, с което си вечер на криещия се в тъмнината бряг…
Старите гърци са се пообъркали, когато навремето са открили това море и изпърво са казали, че е негостоприемно („аксейнос”), а сетне, идвайки с добри намерения, са рекли, че е гостоприемно (евксейнос”). И нито са го белосвали, нито са го почерняли.
Знаете ли откъде е дошло това име „Черно”?
Тази моя догадка ще обясни всичко.
По времето, когато първобългарите са достигнали бреговете на нашето българско море, то все още е било наричано само Море – „Понт” по гръцки. И ето, че постепенно новите по тукашните места заселници са донесли и това име: Кара (Черно). Но в тяхното разбиране името не е означавало лошо (или пък черно по цвят), а е означавало запад – посоката на света, където слънцето „запада” – захожда, изчезва, скрива се и става тъмно.
Та, значи, преди да дойдат тук нашите първопредци, за тях това море се е намирало на запад от поселищата им. То за тях е било западно море („Кара дениз”). И до днес така го наричат турците, макар сега то и за тях да се намира на изток. Но когато те, за зла Бога, са се преселили и то много-много по-късно, дошли са с неговото прабългарско (по тюркски) име. Но и киргизите днес го наричат със старото по тюркски (географско) име – Кара.
А пък тукашните славяни, които приютили пришълците прабългари, превели на своя си език чуждото „кара” в „черно”, без да се замислят за дълбочинния смисъл на думата. С такива неща се занимават само учените - етимолози. Аз не съм от тях. Аз просто искам да зная истинския смисъл на това, което ме заобикаля в посоките на света, и да помня своята посока.
За мен това море е море на изгрева, на изтока.
Тихомир ЙОРДАНОВ
(Есе)
Черният цвят е гробищен, цвят на мрака, на тъмнината, на гибелта. Не е случаен изразът „Причерня ми” – стана ми лошо. Но аз живея край морето, наречено Черно, и ще ви кажа, че никак не ми е зле. Особено през лятото. Тук изгревите са по-ранни и въздухът е като момински дъх, просветлява първо тук, денят изгрява като радостна усмивка, тук има топли „златни” пясъци, морските вълни са игриви, пенливи „зайчета”, а водата е хладка и гладка, като кожата на момичето, с което си вечер на криещия се в тъмнината бряг…
Старите гърци са се пообъркали, когато навремето са открили това море и изпърво са казали, че е негостоприемно („аксейнос”), а сетне, идвайки с добри намерения, са рекли, че е гостоприемно (евксейнос”). И нито са го белосвали, нито са го почерняли.
Знаете ли откъде е дошло това име „Черно”?
Тази моя догадка ще обясни всичко.
По времето, когато първобългарите са достигнали бреговете на нашето българско море, то все още е било наричано само Море – „Понт” по гръцки. И ето, че постепенно новите по тукашните места заселници са донесли и това име: Кара (Черно). Но в тяхното разбиране името не е означавало лошо (или пък черно по цвят), а е означавало запад – посоката на света, където слънцето „запада” – захожда, изчезва, скрива се и става тъмно.
Та, значи, преди да дойдат тук нашите първопредци, за тях това море се е намирало на запад от поселищата им. То за тях е било западно море („Кара дениз”). И до днес така го наричат турците, макар сега то и за тях да се намира на изток. Но когато те, за зла Бога, са се преселили и то много-много по-късно, дошли са с неговото прабългарско (по тюркски) име. Но и киргизите днес го наричат със старото по тюркски (географско) име – Кара.
А пък тукашните славяни, които приютили пришълците прабългари, превели на своя си език чуждото „кара” в „черно”, без да се замислят за дълбочинния смисъл на думата. С такива неща се занимават само учените - етимолози. Аз не съм от тях. Аз просто искам да зная истинския смисъл на това, което ме заобикаля в посоките на света, и да помня своята посока.
За мен това море е море на изгрева, на изтока.
Тихомир ЙОРДАНОВ
Тази чудесна картина на мариниста, ветроходеца и шеф-механика Иван Георгиев – Зъбата (1933 – 2008 г.), е нарисувана преди 30 години, но винаги ще бъде подходяща да бъде илюстрация за есе със заглавие „Морето с име Черно”.