НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
НОВА ГОДИНА ПОД ВОДАТА
Една традиция на българските подводни плувци от преди 50 години
Идеята за посрещане нова година под водата се роди спонтанно. При едно събиране в късната есен на 1963 г. в клубчето на Групата за подводни археологически изследвания във Военноморския музей Варна предложих да се спуснем под водата няколко минути преди настъпването на Новата година, да я посрещнем под водата и да излезем няколко минути вече в новата 1964-та година. Разбира се, преди да направя предложението, го бях обмислил сериозно. Имахме база близо до морето, където да се облечем и оборудваме и после да се завърнем и разоборудваме. Бях почти сигурен, като знаех ентусиазма, с който ни помагаше, че ще срещнем разбиране и от директора Иван Казаков. Страхувах се само от мнението на инж. Антон Беджев относно осигуряването. Ние трябваше да се спуснем с хидрокостюми ГК-2 (вземахме ги от Дивизион подводни лодки на ВМС), като по принцип всеки спускащ се трябваше да се осигурява с осигурително въже. Освен това трябваше да се спускаме в необичайна обстановка - нощно време и в студена вода.
За моя изненада инж.Антон Беджев посрещна предложението възторжено и веднага разви „стратегията” за осигуряване, нещо като „един за всички, всички за един”, но по-различно - всеки трябва да отговаря за собствената си сигурност (като „подводен боец”), всеки трябва да отговаря за сигурността на групата.
И така посрещането на Новата 1964-та година беше факт. Директорът на Военноморския музей извика семейството си да посрещнат Новата година в музея. Ние също бяхме включени срещу съответна сума. В начинанието се включиха инж. Антон Беджев, Петър Марков (впоследствие мичман в Тихина), Димитър Михайлов (завършил по-късно ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров” навигация), Николай Недев, Илко Раев и аз. Димитър Михайлов беше намерил от свой приятел неопренов костюм, а всички останали облякохме сухите костюми ГК-2. Под водата инж. Антон Беджев беше взел пневматичния си харпун, който без стрела произвеждаше мощни и плътни изстрели като от топ. С него ние известявахме под водата настъпването на новата година.
Иван Казаков беше пратил съобщение за предстоящото събитие на Радио Варна и за наша изненада на Централния мост, от където скачахме във водата, имаше и публика. Слава богу, водата не беше много студена, беше прозрачна, нямаше вълнение и всичко мина добре. Като излязохме от водата ни аплодираха и поздравяваха приятели, близки и варненци, дошли да видят тези щури глави.
На следващата нова (1965 г.) година желаещите за посрещането й под водата намаляха. Влязохме Петър Марков, Красимир Костов и аз. Инж. Антон Беджев ръководеше шествието и снимаше със светкавица. Капитан ІІІ ранг Харалампи Амиорков беше намерил магнезиев факел (флашфеер), който гореше и под водата, и това внесе особен колорит на честването.
Новата 1966-та година посрещнахме под водата 10 души - инж. Антон Беджев, Димитър Михайлов, Петър Марков, Стоян Каракашев, Атанас Вълканов, Славчо Великов, Господин Иванов, Илко Раев, Димитър Терзиев (студент от Бургас) и аз. В Подводната Инженерна Група се беше получила пратка с неопренови костюми и всички бяхме облечени в неопрени. Освен пневматичният „топ”, въведохме новости: бог Нептун с тризъбец и корона, двама факлоносци от двете му страни и новогодишна елхичка, която взехме с нас под водата. Скочихме във водата на две групи, като Нептун, факлоносците и „отговорника” за елхичката бяхме в първата група. Веднага щом попаднахме във водата се отдалечихме от моста, за да могат да скочат колегите от втората група, тогава чак влязохме под водата и се събрахме около елхичката. Факлите догаряха, когато започнах да стрелям с пневматичния харпун ... Имаше вълнение и прибой, а това, както и големият брой участници правеше осигуряването сложно. Когато излязохме
Една традиция на българските подводни плувци от преди 50 години
Идеята за посрещане нова година под водата се роди спонтанно. При едно събиране в късната есен на 1963 г. в клубчето на Групата за подводни археологически изследвания във Военноморския музей Варна предложих да се спуснем под водата няколко минути преди настъпването на Новата година, да я посрещнем под водата и да излезем няколко минути вече в новата 1964-та година. Разбира се, преди да направя предложението, го бях обмислил сериозно. Имахме база близо до морето, където да се облечем и оборудваме и после да се завърнем и разоборудваме. Бях почти сигурен, като знаех ентусиазма, с който ни помагаше, че ще срещнем разбиране и от директора Иван Казаков. Страхувах се само от мнението на инж. Антон Беджев относно осигуряването. Ние трябваше да се спуснем с хидрокостюми ГК-2 (вземахме ги от Дивизион подводни лодки на ВМС), като по принцип всеки спускащ се трябваше да се осигурява с осигурително въже. Освен това трябваше да се спускаме в необичайна обстановка - нощно време и в студена вода.
За моя изненада инж.Антон Беджев посрещна предложението възторжено и веднага разви „стратегията” за осигуряване, нещо като „един за всички, всички за един”, но по-различно - всеки трябва да отговаря за собствената си сигурност (като „подводен боец”), всеки трябва да отговаря за сигурността на групата.
И така посрещането на Новата 1964-та година беше факт. Директорът на Военноморския музей извика семейството си да посрещнат Новата година в музея. Ние също бяхме включени срещу съответна сума. В начинанието се включиха инж. Антон Беджев, Петър Марков (впоследствие мичман в Тихина), Димитър Михайлов (завършил по-късно ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров” навигация), Николай Недев, Илко Раев и аз. Димитър Михайлов беше намерил от свой приятел неопренов костюм, а всички останали облякохме сухите костюми ГК-2. Под водата инж. Антон Беджев беше взел пневматичния си харпун, който без стрела произвеждаше мощни и плътни изстрели като от топ. С него ние известявахме под водата настъпването на новата година.
Иван Казаков беше пратил съобщение за предстоящото събитие на Радио Варна и за наша изненада на Централния мост, от където скачахме във водата, имаше и публика. Слава богу, водата не беше много студена, беше прозрачна, нямаше вълнение и всичко мина добре. Като излязохме от водата ни аплодираха и поздравяваха приятели, близки и варненци, дошли да видят тези щури глави.
На следващата нова (1965 г.) година желаещите за посрещането й под водата намаляха. Влязохме Петър Марков, Красимир Костов и аз. Инж. Антон Беджев ръководеше шествието и снимаше със светкавица. Капитан ІІІ ранг Харалампи Амиорков беше намерил магнезиев факел (флашфеер), който гореше и под водата, и това внесе особен колорит на честването.
Новата 1966-та година посрещнахме под водата 10 души - инж. Антон Беджев, Димитър Михайлов, Петър Марков, Стоян Каракашев, Атанас Вълканов, Славчо Великов, Господин Иванов, Илко Раев, Димитър Терзиев (студент от Бургас) и аз. В Подводната Инженерна Група се беше получила пратка с неопренови костюми и всички бяхме облечени в неопрени. Освен пневматичният „топ”, въведохме новости: бог Нептун с тризъбец и корона, двама факлоносци от двете му страни и новогодишна елхичка, която взехме с нас под водата. Скочихме във водата на две групи, като Нептун, факлоносците и „отговорника” за елхичката бяхме в първата група. Веднага щом попаднахме във водата се отдалечихме от моста, за да могат да скочат колегите от втората група, тогава чак влязохме под водата и се събрахме около елхичката. Факлите догаряха, когато започнах да стрелям с пневматичния харпун ... Имаше вълнение и прибой, а това, както и големият брой участници правеше осигуряването сложно. Когато излязохме
Нова година под водата - скок с тризъбеца, елхата и магнезиевите факли.
Поздравления за честита и спорна нова година - миг след изплуването на повърхността.
През деня на 2 януари 1967 г. „Командващият” парада с жълти ръкавици е инж.Антон Беджев.
Капитан ІІІ ранг Харалампи Амиорков беше намерил магнезиев факел (флашфеер), който гореше и под водата, и това внесе особен колорит на честването.
на брега се преброихме и си пожелавахме здраве и успехи, от перилата на Централния мост някой ми извика:
- Траяне! Траяне!
Беше Ангел Златанов (Авера) поздравяваше ме и ми подаваше бутилка. - Пийни от това! - казва - Наздраве! Отпих две глътки, нещо много хубаво, елексир, но в него момент не можах да определя какво е. - Разбра ли какво пи? - пита ме Ангел. - Нямам представа. - му отговарям. - Това е вино от хамбургски мискет. - Разбрах, я дай да отпия още две глътки.
Ангел ми подава бутилката и аз пия и усещам вече аромата и силата на виното. То влиза направо в кръвта ми ...
Новата 1967-а година посрещахме под водата 8 души. Освен елхичката, пневматичния харпун, бог Нептун и дежурните магнезиеви факли и подводни фенери бяхме взели под водата и бутилка шампанско. Инж. Антон Беджев с жълти „диригентски” ръкавици я отвори под водата и няколко човека успяхме да пием шампанско със солена вода ... На втория ден от новата година повторихме ритуала вече при дневна светлина.
Новата 1968-а година посрещнахме под водата рекорден брой подводни плувци - 14, нещо много опасно от гледна точка на сигурността. Когато излязохме от водата в първите минути на Новата година, като черни дяволи, инж. Антон Беджев ни направи „вечерна проверка” и слава богу всички се оказаха „на лице”. След като се прибрахме и преоблякохме във Военноморския музей продължихме честването в Морския клуб на ул. „Аспарух” № 1.
За последно посрещнахме новата 1969-та година под водата 9 души. Честването след излизането от водата продължи на учебния кораб „Веслец”, който беше пристанал на Морска гара Варна. За непосрещането на 1970 година под водата имаше обективни и субективни причини. Централният мост на морските бани беше полуразрушен и опасен за качване по него. А субективните - аз бях сдал председателския пост в ръководството на секция „Подводен спорт” (предстоеше ми да отбивам военната си служба) и новото ръководство не можа да организира честването.
Нашето начинание - посрещане на Нова година под водата го нямаше никъде по света. Италианското подводно списание „Мондо Сомерсо” отрази подобаващо събитието през януари 1967 година. Честването се беше превърнало и в една атракция за варненци - приятелите и привържениците на подводното дело. Тези, които искаха да видят спускането на Централния мост, всяка година ставаха все повече.
Най-много ме е яд (на новото ръководство), че не можа да организира посрещане на ХХІ столетие и новото хилядолетие под вода. Пропуснат беше рядко срещан шанс веднъж на 100 години плюс веднъж на 1000 години).
Може би не ние, нашите синове биха го направили с не по-малък ентусиазъм от бащите си...
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Снимките са от личния архив на автора
- Траяне! Траяне!
Беше Ангел Златанов (Авера) поздравяваше ме и ми подаваше бутилка. - Пийни от това! - казва - Наздраве! Отпих две глътки, нещо много хубаво, елексир, но в него момент не можах да определя какво е. - Разбра ли какво пи? - пита ме Ангел. - Нямам представа. - му отговарям. - Това е вино от хамбургски мискет. - Разбрах, я дай да отпия още две глътки.
Ангел ми подава бутилката и аз пия и усещам вече аромата и силата на виното. То влиза направо в кръвта ми ...
Новата 1967-а година посрещахме под водата 8 души. Освен елхичката, пневматичния харпун, бог Нептун и дежурните магнезиеви факли и подводни фенери бяхме взели под водата и бутилка шампанско. Инж. Антон Беджев с жълти „диригентски” ръкавици я отвори под водата и няколко човека успяхме да пием шампанско със солена вода ... На втория ден от новата година повторихме ритуала вече при дневна светлина.
Новата 1968-а година посрещнахме под водата рекорден брой подводни плувци - 14, нещо много опасно от гледна точка на сигурността. Когато излязохме от водата в първите минути на Новата година, като черни дяволи, инж. Антон Беджев ни направи „вечерна проверка” и слава богу всички се оказаха „на лице”. След като се прибрахме и преоблякохме във Военноморския музей продължихме честването в Морския клуб на ул. „Аспарух” № 1.
За последно посрещнахме новата 1969-та година под водата 9 души. Честването след излизането от водата продължи на учебния кораб „Веслец”, който беше пристанал на Морска гара Варна. За непосрещането на 1970 година под водата имаше обективни и субективни причини. Централният мост на морските бани беше полуразрушен и опасен за качване по него. А субективните - аз бях сдал председателския пост в ръководството на секция „Подводен спорт” (предстоеше ми да отбивам военната си служба) и новото ръководство не можа да организира честването.
Нашето начинание - посрещане на Нова година под водата го нямаше никъде по света. Италианското подводно списание „Мондо Сомерсо” отрази подобаващо събитието през януари 1967 година. Честването се беше превърнало и в една атракция за варненци - приятелите и привържениците на подводното дело. Тези, които искаха да видят спускането на Централния мост, всяка година ставаха все повече.
Най-много ме е яд (на новото ръководство), че не можа да организира посрещане на ХХІ столетие и новото хилядолетие под вода. Пропуснат беше рядко срещан шанс веднъж на 100 години плюс веднъж на 1000 години).
Може би не ние, нашите синове биха го направили с не по-малък ентусиазъм от бащите си...
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Снимките са от личния архив на автора