НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











2 ФРЕГАТИ, 4 ПОДВОДНИЦИ И 6 БАЗОВИ
МИНОЧИСТАЧА ВЪВ ВОЕННОМОРСКА БАЗА ВАРНА

Да, това е картината, погледната от въздуха, през есента на 1990 г. А снимките, направени от големия варненски фотограф Стоян Лефеджиев от въздуха, с вертолет Ми-14 ПЛ на тогавашната 63-та ОПЛЕВ (Отделна противолодъчна ескадрила вертолети), винаги ще ни връщат към нея. Уви, там вече можем да видим и едно тъжно начало – началото на края на българските подводници (вж. 6 октомври 2012 г. Имала България четири подводници…). Като увеличим кадъра, ще видим, че предната подводница, в ляво, е вече в стадий на „разкостване”... Части от палубата, от външния й корпус, са вече на брега като парчета скрап. Е, подводници вече нямаме, кой какво загуби и кой какво спечели от това – отделен въпрос.
Един от кадрите ни дава възможност да си припомним как изглеждаха борд до борд новия (тогава) стражеви кораб (сиреч фрегата) „Смели” и остарелия (без нито една сериозна модернизация) стражеви кораб „Дръзки”. Все пак, красиво изглеждат трите кораба, представители на две поколения – „Смели” и противолодъчният кораб (днес патрулна корвета) „Решителни”, приемащи щафетата от уморения „Дръзки”. Красиво, защото има приемственост, има перспектива някаква. А сега, кой ще приеме щафетата от уморения (вече) „Смели”?
От въздуха имаме възможност да погледнем и към досегашния Трети отделен дивизион базови тралчици (миночистачи). Виждаме четири базови миночистача проект 257 ДМЭ и свободното място за още два от тях. Да, тогава Военноморска база Варна имаше шест базови миночистача и имаше възможност да ги ремонтира и поддържа така, че винаги и незабавно да реагира на всякаква минна опасност. Все пак, на мястото на „дядовците” дойде един модерен минен ловец – „Цибър”. Но 6:1 не е особено приятен резултат. А и не е необходимо да си велик експерт, за да се сетиш за поговорката, че една птичка пролет не прави. А пък ако някой смята, че в нашите териториални води вече няма никаква минна опасност, живее в някакъв друг, но не и в нашия реален свят.
Някъде в далечината се вижда и какъв беше състава на Осемнадесети отделен дивизион кораби със спомагателно назначение, повече известен със старото си име ОХРА (охрана на рейда). Виждаме военния транспорт „Старшина І степен Димитър Ат. Димитров”, базовия буксир „Юпитер”, щабния кораб „Капитан І ранг Кирил Халачев”, малък десантен кораб, едната от емблематичните „туби” (малки танкери) и др.
Е, хайде, стига толкова носталгия, нека погледнем и напред. Нека уважим усилията на тези, които сега служат в Пункта за базиране Варна. И тяхната мисия никак не е лесна – те трябва да съхранят и да продължат традициите, подготовката на квалифицирани кадри и образно казано, с малко, но лоши трици трябва да ловят маймуни. Слава Богу, има и фирми, които подкрепят тези усилия практически и според своите възможности. Вече ви информирахме за една от тях: 23 ноември 2013 г. Мебели Виденов с дарение за Военноморските сили .
В „Мебели Виденов” (www.videnov.bg) работят кадри, които са служили във Военноморска база Варна. Такива кадри има достатъчно в още много фирми. И със сигурност част от тях също подпомагат дейността на базата. Нека бъда разбран правилно, не става дума за онзи лаф: „дайте да дадем, дайте да дадете”. Става въпрос и за пряка помощ, и за отношение. Защото някога, след Ньойския договор (1919 г.) много българи стават доброволни негови нарушители, за да опазят това, което е останало от официално ликвидирания ни военен флот. По плевници и вили, по тавани и мазета се укриват оръжия и боеприпаси, части от кораби и оръдия, които би трябвало да полетят към морското дъно. И флотът оцелява!
Сега, след „приятелския огън” на нови съюзници, ние изпълнихме само 50 % от това, което планирахме в началото на т.н. преход: да имаме малки, но модерни Военноморски сили (светла му памет на вицеадмирал Венцеслав Велков!). Засега само намаляха, след поредица от „реформи”. Кога ще станат модерни – дай Боже по-скоро, но по-важното е да ги има!
Атанас ПАНАЙОТОВ, Снимки Стоян ЛЕФЕДЖИЕВ
Птичи поглед към Първи отделен дивизион противолодъчни (днес – патрулни) кораби, есента на 1990 г. Красиво изглеждат трите кораба, представители на две поколения – „Смели” (в дясно) и противолодъчният кораб (днес патрулна корвета) „Решителни” (в ляво), приемащи щафетата от уморения „Дръзки” (в средата).
Птичи поглед към Осми отделен дивизион подводни лодки. Като увеличим кадъра, ще видим, че предната подводница, в ляво, е вече в стадий на „разкостване”...
Птичи поглед към Трети отделен дивизион базови тралчици (миночистачи). Военноморска база Варна имаше шест базови миночистача и имаше възможност да ги ремонтира и поддържа така, че винаги и незабавно да реагира на всякаква минна опасност.
Поглед към Военноморска база Варна, есента на 1990 г. Ясно се вижда част от състава на Осемнадесети отделен дивизион кораби със спомагателно назначение.
Тогава, когато Военноморска база Варна бе пълна с военни кораби, и Пристанище Варна-изток бе пълно с търговски кораби. Ако някой смята, че това е случайно съвпадение, си е за негова сметка.