НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЗА КОНКУРСА ...
Бях намислил тази пролет да участвам в националния конкурс за литература и изобразително изкуство „Диря в морето”, в четирите му раздела едновременно. Заради едната чест и за слава, дето се вика. Обаче зациклих още при планирането на творческия размах, защото едно е да искаш, а второ и трето да можеш да оставиш диря. В раздела „проза” бях решил да изпратя някое много талантливо читателско писмо, но колкото съм напислил до сега - одма съм ги публикувал, от нетърпения да се чета в газетите. Пък и то едно творчество - късай и бягай.
За поетична творба мислех да преведа епохалното ранно произведение на Маяковски „Облак в гащи”. Няма как да не е маринистично, щом в оригинала е казано „... чище венецианского лазорья, морями и солнцами омытого сразу”! Морями, брат ми, не едно моренце като нашето. И друго предизвикателство има тука, Стефан Цанев наскоро е публикувал такъв превод, а Дмитри Иванов търсел да прочете „как Стефан Цанев е превел „Облак в гащи”, едно нещо, дето аз не знам дали то е трагично, или е комично, защото то е облак в гащи”.
Поначало поемата се наричала „Тринадесетият апостол”, но цензурата била зачеркнала това заглавие. Според Стефан Цанев „да се превежда Маяковски ред по ред или строфа по строфа е безнадеждна работа и тя винаги ражда сакати преводи, които само съобщават съдържанието, но почти не се докосват до поетическата му енергия, до мистерията на неговите метафори - край на цитата”.
Бях намислил тази пролет да участвам в националния конкурс за литература и изобразително изкуство „Диря в морето”, в четирите му раздела едновременно. Заради едната чест и за слава, дето се вика. Обаче зациклих още при планирането на творческия размах, защото едно е да искаш, а второ и трето да можеш да оставиш диря. В раздела „проза” бях решил да изпратя някое много талантливо читателско писмо, но колкото съм напислил до сега - одма съм ги публикувал, от нетърпения да се чета в газетите. Пък и то едно творчество - късай и бягай.
За поетична творба мислех да преведа епохалното ранно произведение на Маяковски „Облак в гащи”. Няма как да не е маринистично, щом в оригинала е казано „... чище венецианского лазорья, морями и солнцами омытого сразу”! Морями, брат ми, не едно моренце като нашето. И друго предизвикателство има тука, Стефан Цанев наскоро е публикувал такъв превод, а Дмитри Иванов търсел да прочете „как Стефан Цанев е превел „Облак в гащи”, едно нещо, дето аз не знам дали то е трагично, или е комично, защото то е облак в гащи”.
Поначало поемата се наричала „Тринадесетият апостол”, но цензурата била зачеркнала това заглавие. Според Стефан Цанев „да се превежда Маяковски ред по ред или строфа по строфа е безнадеждна работа и тя винаги ражда сакати преводи, които само съобщават съдържанието, но почти не се докосват до поетическата му енергия, до мистерията на неговите метафори - край на цитата”.
Авто-шарж: Янчо БАКАЛОВ
Добре, че организаторите на конкурса не са включили като жанр и графитите, защото тогава жална й майка на още по-жалната ни морска столица!
Но и той е превел заглавието както си беше. Според мен оттук трябва да започне истинският нов прочит, затова предлагам ново двайсе: „Думан в учкури”. „Думан” не е някаква чуждица или заемка, щом самият Вазов е казал в разказа си „Иде ли”: „... каква мъгла, какъв гъстък думан”. А който е чел Маяковски знае, че там не облаци, а големи думани бликат отвсякъде. За амбицията си Цанев е заявил „да предам този смисъл с мои думи - все едно, че пиша мои стихове”, обаче е минал пак със същото заглавие. Какви ще са тези гащи, брат ми, ако не са здраво вързани с учкури и как ще устискат коскоджа ми ти думан! Затова - запомнете новото заглавие на български и верселям. Аз само това съм и написал досега де, ама малко ли е? Обаче пак се прецаках, защото публикувах и това мое велико прозрение, и няма как да го подам за конкурса.
Обаче имам и друга идея. От първи март, 8 00 часа по турски, ще окупирам безсрочно редакцията на „Морски вестник”. Наско Панайотов ще си списва газетата и без редакция, то се знае, но ефективната и безкомпромисна окупация на тази твърдина на (... тука си допишете сами) ще продължи чак до окончаталната победа. Ако няма победители, ще ги накараме, по стар морски обичай, да теглят чоп и като стане ясно „кой-кого”, аз пак ще окупирам редакцията. И така - светла диря до края на света! А като дойдат истинските Победители, не ми мърда приза „за цялостно творчество”.
P.S.
И Васко Данов можеше да спечели приз в конкурса, със статията си в МВ за г’жа Параскева. Там нали пишеше за един моряк сред цяла тумба полковници? Обаче и той се е прецакал, че побърза да я публикува.
P.P.S.
Кой знае как, спомних си съратника Чони Чонев и неговото трогателно „Морето в моя стих не е измислено, морето в моя стих е изживяно...”
Янчо БАКАЛОВ
Обаче имам и друга идея. От първи март, 8 00 часа по турски, ще окупирам безсрочно редакцията на „Морски вестник”. Наско Панайотов ще си списва газетата и без редакция, то се знае, но ефективната и безкомпромисна окупация на тази твърдина на (... тука си допишете сами) ще продължи чак до окончаталната победа. Ако няма победители, ще ги накараме, по стар морски обичай, да теглят чоп и като стане ясно „кой-кого”, аз пак ще окупирам редакцията. И така - светла диря до края на света! А като дойдат истинските Победители, не ми мърда приза „за цялостно творчество”.
P.S.
И Васко Данов можеше да спечели приз в конкурса, със статията си в МВ за г’жа Параскева. Там нали пишеше за един моряк сред цяла тумба полковници? Обаче и той се е прецакал, че побърза да я публикува.
P.P.S.
Кой знае как, спомних си съратника Чони Чонев и неговото трогателно „Морето в моя стих не е измислено, морето в моя стих е изживяно...”
Янчо БАКАЛОВ