НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КРИМ - ИСТОРИЯ, СТАТУТ И РЕШЕНИЕ?
ИСТОРИЯТА
След присъединяването на Таврида (Кримският полуостров) към Руската империя през 1783 г. княз Григорий Александрович Потьомкин развива стратегия за разширяване на Руската империя на юг, и в частност по крайбрежието на Черно море. В онези времена в неговите ръце са съсредоточени огромни ресурси и възможности, благодарение на статута му на „фаворит” при двора на Екатерина Велика. Той контролира цялата държавна преписка, непрекъснато е в контакт с императрицата, влияе пряко при вземане на важни държавни решения, ползва се с пълното доверие на императрицата.
Особено чувствителен е князът към въпросите за южните граници на империята и противоборството с Турция по отношение на източното крайбрежие на Черно море, и конкретно полуостров Крим - стратегическа територия, чието владение предполага контрол на морските комуникации в района, и може да бъде преден пост за разширяване на руското влияние в Проливната зона, включително до Егея.
В специален доклад до императрицата княз Потьомкин излага план за пълно овладване на Кримския полуостров (1776 г.), който става основа на т. н. „гръцки проект”, предвиждащ превземането на Турция, нейното пълно унищожаване и създаване на „Нова Византия” с руска корона! Не случайно пристанищата на източния бряг на Черно море и Крим са наречени Севастопол, Феодосия, Херсон…
Планът се изпълнява, поне в частта му за строителство на мощен военноморски флот на Черно море и абсолютно овладяване на Крим. Пътешествието на императрицата на полуострова през 1787 г. се превръща в триумф на княза. Крепостта на Херсон впечатлява дори чуждестранните гости, а рейдът на Севастопол, със закотвената на него ескадра от над тридесет кораба, е последният аргумент в полза на присвоеното му в края на визитата, в Харков, звание - „Таврический”.
И става Крим част от Великата руска империя …, докато през 1956 г. Никита (Микита) Сергеевич Хрушчов решава еднолично да подари Крим на Украйна. За отлични резултати в строителството на социализма, илИ защото самият той е украинец.
До денят, в който и Украйна тръгна да се разпада, следвайки неумолимата логика на историята, която категорично доказва, че всичко, което е създадено изкуствено, един ден се разпада безвъзвратно. Разпадът, за съжаление се плаща с кръв. Достатъчно е да си припомним съдбата на древните империи, а в наше време - съдбата на бивша Югославия, създадена като буфер между Хабскобургготската и Отоманска империи…
Сещам се за една историческа конференция във Варна, на която, запитан дали не трябва да съжаляваме за Санстефанска България, професор Андрей Пантев отговори: „Пази Боже! Днес щяхме да последваме съдбата на Югославия!”
СТАТУТЪТ
Днес светът е изправен пред предизвикателството, наречено Украйна. Преди международната общност да реши да влияе на процесите там, следва да има предвид следните факти:
ИСТОРИЯТА
След присъединяването на Таврида (Кримският полуостров) към Руската империя през 1783 г. княз Григорий Александрович Потьомкин развива стратегия за разширяване на Руската империя на юг, и в частност по крайбрежието на Черно море. В онези времена в неговите ръце са съсредоточени огромни ресурси и възможности, благодарение на статута му на „фаворит” при двора на Екатерина Велика. Той контролира цялата държавна преписка, непрекъснато е в контакт с императрицата, влияе пряко при вземане на важни държавни решения, ползва се с пълното доверие на императрицата.
Особено чувствителен е князът към въпросите за южните граници на империята и противоборството с Турция по отношение на източното крайбрежие на Черно море, и конкретно полуостров Крим - стратегическа територия, чието владение предполага контрол на морските комуникации в района, и може да бъде преден пост за разширяване на руското влияние в Проливната зона, включително до Егея.
В специален доклад до императрицата княз Потьомкин излага план за пълно овладване на Кримския полуостров (1776 г.), който става основа на т. н. „гръцки проект”, предвиждащ превземането на Турция, нейното пълно унищожаване и създаване на „Нова Византия” с руска корона! Не случайно пристанищата на източния бряг на Черно море и Крим са наречени Севастопол, Феодосия, Херсон…
Планът се изпълнява, поне в частта му за строителство на мощен военноморски флот на Черно море и абсолютно овладяване на Крим. Пътешествието на императрицата на полуострова през 1787 г. се превръща в триумф на княза. Крепостта на Херсон впечатлява дори чуждестранните гости, а рейдът на Севастопол, със закотвената на него ескадра от над тридесет кораба, е последният аргумент в полза на присвоеното му в края на визитата, в Харков, звание - „Таврический”.
И става Крим част от Великата руска империя …, докато през 1956 г. Никита (Микита) Сергеевич Хрушчов решава еднолично да подари Крим на Украйна. За отлични резултати в строителството на социализма, илИ защото самият той е украинец.
До денят, в който и Украйна тръгна да се разпада, следвайки неумолимата логика на историята, която категорично доказва, че всичко, което е създадено изкуствено, един ден се разпада безвъзвратно. Разпадът, за съжаление се плаща с кръв. Достатъчно е да си припомним съдбата на древните империи, а в наше време - съдбата на бивша Югославия, създадена като буфер между Хабскобургготската и Отоманска империи…
Сещам се за една историческа конференция във Варна, на която, запитан дали не трябва да съжаляваме за Санстефанска България, професор Андрей Пантев отговори: „Пази Боже! Днес щяхме да последваме съдбата на Югославия!”
СТАТУТЪТ
Днес светът е изправен пред предизвикателството, наречено Украйна. Преди международната общност да реши да влияе на процесите там, следва да има предвид следните факти:
Преди около 70 години, на 9 май 1944 г., в знак на освобождението на града на руската морска слава - Севастопол, на най-важните места са издигнати червените знамена на победата. Такъв флаг е вдигнат и над повреденото здание на световно известната панорама „Отбраната на Севастопол”. На 25 юни 1942 г. германската авиация бомбардират и подпалват панорамата - уникално произведение на изобразителното изкуство. Унищожени са голяма част от живописното платно и целия предметен (обемен) план. С риск за живота си група съветски военни моряци изнасят от горящото здание 85 части от платното и лидерът на ескадрени миноносци „Ташкент” ги доставя в Новорусийск. По време на прехода корабът отразява нападенията на 98 немски бомбардировача, които го атакуват с около 300 бомби. След освобождението на Севастопол панорамата е възстановена изцяло. И при отбраната, и при освобождението на града - герой, вземат участие руснаци, украинци, белоруси, грузинци, арменци, евреи и още много други националности. Обединени от една общо цел! А сега?
Картината е на художника П. И. БАРАНОВ
Картината е на художника П. И. БАРАНОВ
Полуостров Крим последно е украинска територия - бил е татарски,
турски, руски, че преди това, ако щете и прабългарски! Така, че, стига с приказките за изконни територии! Цариброд и Босилеград са ли изконни български територии? И не сме ли всички ние, на Балканите, всъщност поданици на Източната римска империя?
1. Пътят на съвременното общество следва да преминава през
категоричен, глобален отказ от териториални претенции и зони на силово влияние - без това глобализацията ще се превърне в нов вид колонизация! Наченки на това явление прозират отвсякъде, в политиката както на Запада, так и на Изтока, включително Далечният.
2. Крим е на кримляните - били те руснаци, татари, украинци, или българи. Те следва да решават съдбата си. Всяка външна намеса отключва огромни дози краен национализъм! Силова намеса би означавала реки от кръв, загуба на човешки живот, който няма цена!
РЕШЕНИЕТО?
И ако има път за решаване на ребуса, той задължително следва да бъде
определен от народа на Крим. Международната общност би следвало да предложи варианти и безрезервна помощ, придружена с разумни решения. Какви са възможните решения на кризата?
1. Възможно най-пълна автономия за Кримската република в рамките на Украйна. В „хладната” прегръдка на сегашна Русия едва ли Крим ще живее по-добре.
2. Европейски път на развитие за Украйна, която следва да бъде мост между Русия и Запада.
3. Още Бисмарк, през 18 век е казал, че отделянето на Украйна от Русия ще доведе до краха на последната. А Русия извън контрол, бил той и тоталитарен, значи световна катастрофа! Изводът: Украйна - извън НАТО!
Нека не забравяме, че страните от Г-7, в името на падането на Берлинската страна, според някои източници, са били готови да предложат на Михаил Горбачов извеждане на Обединена Германия от НАТО!
Капитан І ранг (р) Станко СТАНКОВ -
ветеран-командир на подводница от Българските ВМС
турски, руски, че преди това, ако щете и прабългарски! Така, че, стига с приказките за изконни територии! Цариброд и Босилеград са ли изконни български територии? И не сме ли всички ние, на Балканите, всъщност поданици на Източната римска империя?
1. Пътят на съвременното общество следва да преминава през
категоричен, глобален отказ от териториални претенции и зони на силово влияние - без това глобализацията ще се превърне в нов вид колонизация! Наченки на това явление прозират отвсякъде, в политиката както на Запада, так и на Изтока, включително Далечният.
2. Крим е на кримляните - били те руснаци, татари, украинци, или българи. Те следва да решават съдбата си. Всяка външна намеса отключва огромни дози краен национализъм! Силова намеса би означавала реки от кръв, загуба на човешки живот, който няма цена!
РЕШЕНИЕТО?
И ако има път за решаване на ребуса, той задължително следва да бъде
определен от народа на Крим. Международната общност би следвало да предложи варианти и безрезервна помощ, придружена с разумни решения. Какви са възможните решения на кризата?
1. Възможно най-пълна автономия за Кримската република в рамките на Украйна. В „хладната” прегръдка на сегашна Русия едва ли Крим ще живее по-добре.
2. Европейски път на развитие за Украйна, която следва да бъде мост между Русия и Запада.
3. Още Бисмарк, през 18 век е казал, че отделянето на Украйна от Русия ще доведе до краха на последната. А Русия извън контрол, бил той и тоталитарен, значи световна катастрофа! Изводът: Украйна - извън НАТО!
Нека не забравяме, че страните от Г-7, в името на падането на Берлинската страна, според някои източници, са били готови да предложат на Михаил Горбачов извеждане на Обединена Германия от НАТО!
Капитан І ранг (р) Станко СТАНКОВ -
ветеран-командир на подводница от Българските ВМС