
НА ВОЙНА ЛИ ДА СЕ ШЛЯЕМ? НА ВОЙНАТА НИЙ
ПИКАЕМ!
Написал го е един войник на пост край високата стена на гарнизонния арест, а арестантът Швейк толкова го харесал, че се подписал отдолу. Нямал толкова ум, кроткият идиот, да измисли нещо оригинално, но оценил пълнотата и епохалното звучене на изказа.
Ние сме далеч от „идиотизма” на Швейк, но май не е ясно в каква посока – нагоре или надолу.
Чета разни електронни медийни публикацийки и научавам, че мощен американски разрушител се е отправил към Крим, очаква се всеки момент да премине през Босфора и да се насочи към Средиземно море (няма майтап, Уйли!). Гледам репортаж за това как (по думите на диктора) руски военен кораб срочно се завръща от Средиземно море в базата си в Севастопол, а по петите му го следва украински военен катер. И познайте какво виждам, може и вие да сте го гледали. И така нататък, и тем подобни. Ден след ден, час след час се вихри мощно облъчване, отляво и отдясно, в гръб и в задник, къде ли не. Един ангажиран руски журналист, Григорий Ревзин, справедливо е отбелязал, че „Мощното облъчване на руснаците с антиукраинска пропаганда е опасно и работи против интересите на самата Русия”.

Всичко това е детска игра, обаче, ако отчитаме какво още ни очаква. Защото култовият наш атлантически лидер Соломон (Паси), когото аз неотдавна похвалих за умната приказка по Украинската криза, се е отметнал на ебем-страна и ги говори едни ... Война нямало да има, каза ни той „лице в лице”. Ще се използват други средства, кибератаки по банковата система, по административните мрежи, по системите за управление, по стратегическите обекти ... Каза го, копелето му и никой до сега не е изревал на умряло, че това би било война! Пълномащабна, с грамадни последици, глобална, агресивна, непримирима, от която няма как да излезеш с мир. Доказателства ли? Нека видим какво ни е предложил, в академичен стил и по друг повод, изследователят на проблемите с кибервойната Георги Торнев (вж „Кибервойна - същност, цели, принципи, задачи”, и ний сме дали нещо на света).
1.Отчитайки вероятно възникване на конфликт извън състояние на официално обявена война ... същността на кибервойната е унищожаване, изкривяване, нарушаване на интегритета, манипулиране или унищожаване на информацията в компютрите или компютърните мрежи на други държави.
2.Варианти на задачите са отвличане вниманието на военно-политическото ръководство на противоборстващата страна, създаване на противоречия между противника и подкрепящи го партньори, и ограничаване възможностите за действия в интерес на развръщане на войски, и тяхното използване по време на конфликта.
Ама това си е война, брат ми, но с други средства! Защо се нанасят ракетни и високоточни удари по системата за управление на силите на противника, нали с подобна цел! Защо се минират подстъпите към базите и прочия, нали за да се затрудни нарастването, и развръщането на сили и средства, и т. н. Нали София е била бомбардирана от добрите (поради липса на софтуър) с едничка цел, да се разколебаят лошите български управници и повече да не подкрепят другаря Хитлер. А го отнесоха ...
Когато Соломон каже нещо („тоя тиран развратен” - както го нарича Ботев, ама не нашия!), хубаво е човек да наостри уши. Колко ни убеждаваше да влизаме в НАТО, а като влязохме - рева като мома на годеж. Де да знаем, че големият рев предстои, а той е знаел, умникът. Сега ни вика, че война нямало да има. Ама тя вече върви, айол! И който не е с нас, знаете какъв е (вж. Ирак).
ЯНЧО, патриот от запаса, инженер по ремонт и експлоатация
P.S.
Един герой на позабравения Йордан Радичков беше казал, че войната е „таквоз нещо, никога не знаеш позор или слава”. Дали да не питаме Соломон?