НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПЪРВОТО МИ ОТИВАНЕ В ПОРТ МАРИУПОЛ
Беше втората половина на месец юни, когато със заповед за назначение от инспектора ми, се качих на палубата на м.к. „Средна гора“. Вторият механик бе решил да излезе в отпуск, с уговорка после пак да се върне на него. Капитан беше к.д.п. Щерев, когото познавах от първия си ден на постъпване в училището. Тогава той беше зам. командир на взвод на капитаните, с които деляхме едно спално помещение. Механик бе моят съвипускник, но от 012 класно отделение, В. Добрев. Когато корабът беше във Варна, той биваше повечето време в Параходството или някъде другаде. Корабите се включваха на брегово захранване и агрегатите се спираха. Въглевозите от японската серия, какъвто бе и нашият кораб (той беше първият от серията), чакаха с дни да получат направление. В най-добрият случай правехме по две врътки на месец. Преди промяната, на тази линия задграничните са се изплащали в рубли. Ето защо, за едни да бъдеш на тази линия е било наказание, за други – почивка. Възможност често да си у дома. Носиш от тук търсените в братския Съюз стоки, от там купуваш обратно фотоапарати и други недостигащи в нашите магазини товари. И в двата случая си на печалба. Някои моряци дори си имаха и там „семейства“ – така дори не се налага сам да разнасяш стоката си. Просто я оставяш на приятелката си, а тя вече ти е осигурила исканите от жена ти покупки. Когато аз започнах работа в Параходство БМФ, навсякъде вече се заплащаше в долари, но на тази линия имаше повече престои в България и се губеха валутни дни.
Пълният текст на разказа на капитан І ранг о.з. Евгени ЦЕНОВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
Беше втората половина на месец юни, когато със заповед за назначение от инспектора ми, се качих на палубата на м.к. „Средна гора“. Вторият механик бе решил да излезе в отпуск, с уговорка после пак да се върне на него. Капитан беше к.д.п. Щерев, когото познавах от първия си ден на постъпване в училището. Тогава той беше зам. командир на взвод на капитаните, с които деляхме едно спално помещение. Механик бе моят съвипускник, но от 012 класно отделение, В. Добрев. Когато корабът беше във Варна, той биваше повечето време в Параходството или някъде другаде. Корабите се включваха на брегово захранване и агрегатите се спираха. Въглевозите от японската серия, какъвто бе и нашият кораб (той беше първият от серията), чакаха с дни да получат направление. В най-добрият случай правехме по две врътки на месец. Преди промяната, на тази линия задграничните са се изплащали в рубли. Ето защо, за едни да бъдеш на тази линия е било наказание, за други – почивка. Възможност често да си у дома. Носиш от тук търсените в братския Съюз стоки, от там купуваш обратно фотоапарати и други недостигащи в нашите магазини товари. И в двата случая си на печалба. Някои моряци дори си имаха и там „семейства“ – така дори не се налага сам да разнасяш стоката си. Просто я оставяш на приятелката си, а тя вече ти е осигурила исканите от жена ти покупки. Когато аз започнах работа в Параходство БМФ, навсякъде вече се заплащаше в долари, но на тази линия имаше повече престои в България и се губеха валутни дни.
Пълният текст на разказа на капитан І ранг о.з. Евгени ЦЕНОВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.