
ПОЕТИЧНО
Като ме видя, че се сополивя и ме боли глава от някаква предпролетна настинка, жена ми каза: „Да не вземеш пак да пишеш заядливи пасквили! Напиши нещо радостно, лъчезарно, например - стихове”. Так да бъде, нека са стихове, но за какво? За морето, небето, звездите и вълните е толкова блудкаво, че може и бой да ям някъде. За романтиката на звездните нощи във Фамагуста също няма как, вече е писано. Затова ще взема да възпея нашенското, националната ни гордост, величието на съвременния българин с особен знак, както е писал Недко Недков в най-новия си роман на масонска тема.
Щом сме толкова горди, сигурно има защо. Да не забравяме, че преди Европейската война комай само в българския парламент една партия гласува против военните кредити. Когато в края на 90-те на миналия век се бомбардираше Югославия, нашенският народец много ясно каза „Вашта мама!”, с което също можем да се гордеем. А Георги Първанов през 2007 г. каза във Вашингтон за независимостта на Косово: „Като президент казвам на международната общност:

да не го правим, защото ще се повлече стремежът и на други общности за обособяване.“ Тръгна, тръгна, започвам да се наливам с гордост и вече дори имам име на стихотворението - ГАЛИМАЦИЯ. Започва така:
Народ, хоровод, политици, циници
Жени и деца, дипломация - галимация
Световни проблеми, компютри, хареми
Китайци и шерпи, технокрация - галимация
Шиптъри, копти, шопи и софти
Турци, еничари, интеграция - галимация.
Вашингтон, Ню Йорк, Париж, Женева
Украйна, София, Крим, стагнация - галимация.
Българско семе, доблест и слава
Принос, прогрес, излагация - галимация.
Толкова засега, който го може, нека радостно да допише. Прочее, днес Дмитри Иванов-Джимо е написал във в. „Сега“ нещо за жабите и оти ги ручаме. Не само това де, но искам да му напомня, че и други са мачкали темата. Лани в е-Морския вестник един съвременен класик беше писал, че най-добрият приятел на жабите е щъркелът, защото ги учи да летят. Безплатно! (5 август 2013 г. Щъркел и жаби)
ЯНЧО, пишман драскач