НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1956 Г. Е СЛОЖЕН КРАЯТ НА
ВЕТРОХОДНАТА ЛЕГЕНДА „АСЕН” (ІІ)
Със секретна заповед № 0196 от 25 юли 1956 г. на командващия поделение 20400 от гр. Сталин (разбирай командващия Военноморския флот контраадмирал Бранимир Орманов - Варна) е бракуван учебният ветроход „Асен” (ІІ). Точка 1 от заповедта гласи: „Да се снеме от отчет и да се бракува учебния кораб с бордови номер 7801 „Асен”. С написаното в т. 3 от заповедта командирът на поделение 20 250 (разбирай командирът на Военноморска база Варна) се задължава „да приеме кораба и вземе всички необходими мерки за надеждното му и безаварийно стоене на вода в гавана, без да го използва за каквото и да е плаване”. Пак там е отбелязано, че корабът трябва „да се използва за обзавеждане на учебни кабинети, площадки и полигони, съобразно нуждите на поделението”...
Така е поставено началото на края на една от българските ветроходни легенди, на един учебен ветроход, оставил трайна диря в историята най-вече с морската подготовка на поколения български моряци. Нека да си припомним какво знаем за него:
Двумачтова гафелна шхуна „Асен” (ІІ) (бивш „Утриш”, Русия)
Учебен ветроходен кораб на:
-Рибарското училище (1927 - 1931 г.)
-Българския военноморски флот (1931 - 1956 г.)
Построен през 1912 г. в (?)
Ветрилно стъкмяване: двумачтова гафелна шхуна, 7 ветрила, ветрилна площ 285 кв. м.
Рангоут: изцяло от дърво, мачтите са с по една стенга, на която има по една дървена марсова площадка. На фокмачтата има къса рея за вдигане на флажни сигнали.
Водоизместване: 240 тона (през 1936 г. му е поставен баласт от 31,5 тона чугунени слитъци и стари котвени вериги за осигуряване на необходимата устойчивост при плаване под ветрила)
Корпус: стоманен (нитова конструкция), стоманена главна палуба с частичен дървен палубен настил около оръдията и палубните механизми
Основни характеристики:
- Дължина с бушприта: 40,60 м
- Дължина на корпуса: 33,20 м
-Дължина между перпендикулярите: 29,10 м
-Широчина (максимална): 6,80 м
-Газене (максимално): 2,35 м
-Височина на корпуса: 3,15 м
-Двигател: дизелов Bolinder (1926 - 1936 г.); дизелов - от потъналата на 7 септември 1916 г. пред Златните пясъци германската подводница UB-45, с мощност 142 к.с. (1936 - 1945 г.); дизелов Deutz, 110 к.с. (1945 - 1956 г.), 1 гребен винт, максимална скорост - 7 възла
-Въоръжение: две 65 мм оръдия - на носа и на кърмата, „Шнайдер - Кано” (след основен ремонт през 1936 г.), две 20 мм зенитни оръдия „Оерликон” (след 1942 г.), 37 мм зенитно оръдие „Райнметал” (на мястото на 65 мм кърмово оръдие, след 1945 г.)
-Екипаж: щатен от 14 души (двама офицера: командир и механик, двама корабници (боцмани) - палубен и машинен, 10 подофицери и матроси - специалисти; практиканти - до 30 души
В експлоатация от: 1912 до 1956 г. (44 години)
Под български флаг: от 1927 до 1956 г. Изведен от строя на 25 юли 1956 г., нарязан на скрап през м. септември 1958 г.
Пунктове за базиране: Варна (1931 - 1934 г., 1940 - 1956 г.), Созопол (1934 - 1940 г.)
Участие във Втората световна война: като учебен минен заградител (има на кърмата две двойки минни релси, на които могат да се поберат общо 16 контактни мини Б-38, българска конструкция) и като базов кораб за миночистачните катери от Черноморския флот
Кратка история: През м. май 1925 г. съветският търговски моторен ветроход „Утриш” е отвлечен по време на редовен рейс от група противници на болшевишката власт и на 15 май с.г. пристига във Варненското пристанище, където е задържан по заповед на министъра на железниците, пощите и телеграфите, като реципрочен акт срещу бездействието на съветските власти, които не реагират на исканията на българското правителство да бъде върнат от Севастопол задържания там по време на Първата световна война учебен крайцер „Надежда”. България обаче връща в Русия изхвърления на черноморския й бряг по време на буря на 17 ноември 1924 г. съветски моторен ветроход „Сергий”. На борда му е и екипажът на задържания „Утриш”. От 1925 до 1927 г. стои арестуван на тогавашния „Холандски” кей във Варненското пристанище. През 1927 г. получава статут на учебен кораб. На борда му се обучават практиканти от Морското училище, школници, подофицери и моряци от Морската учебна част. „Асен” взема участие във всички общофлотски учения, провеждани от влизането му в строя до влизането на България във Втората световна война. След излизането му от експлоатация остава около две години вързан на кей в Стария плавателен канал „море - езеро” във Варна, като по това време се подготвят плановете за превръщането му в кораб-музей или кораб-клуб. Тези планове не са осъществени.
МОРСКИ ВЕСТНИК
ВЕТРОХОДНАТА ЛЕГЕНДА „АСЕН” (ІІ)
Със секретна заповед № 0196 от 25 юли 1956 г. на командващия поделение 20400 от гр. Сталин (разбирай командващия Военноморския флот контраадмирал Бранимир Орманов - Варна) е бракуван учебният ветроход „Асен” (ІІ). Точка 1 от заповедта гласи: „Да се снеме от отчет и да се бракува учебния кораб с бордови номер 7801 „Асен”. С написаното в т. 3 от заповедта командирът на поделение 20 250 (разбирай командирът на Военноморска база Варна) се задължава „да приеме кораба и вземе всички необходими мерки за надеждното му и безаварийно стоене на вода в гавана, без да го използва за каквото и да е плаване”. Пак там е отбелязано, че корабът трябва „да се използва за обзавеждане на учебни кабинети, площадки и полигони, съобразно нуждите на поделението”...
Така е поставено началото на края на една от българските ветроходни легенди, на един учебен ветроход, оставил трайна диря в историята най-вече с морската подготовка на поколения български моряци. Нека да си припомним какво знаем за него:
Двумачтова гафелна шхуна „Асен” (ІІ) (бивш „Утриш”, Русия)
Учебен ветроходен кораб на:
-Рибарското училище (1927 - 1931 г.)
-Българския военноморски флот (1931 - 1956 г.)
Построен през 1912 г. в (?)
Ветрилно стъкмяване: двумачтова гафелна шхуна, 7 ветрила, ветрилна площ 285 кв. м.
Рангоут: изцяло от дърво, мачтите са с по една стенга, на която има по една дървена марсова площадка. На фокмачтата има къса рея за вдигане на флажни сигнали.
Водоизместване: 240 тона (през 1936 г. му е поставен баласт от 31,5 тона чугунени слитъци и стари котвени вериги за осигуряване на необходимата устойчивост при плаване под ветрила)
Корпус: стоманен (нитова конструкция), стоманена главна палуба с частичен дървен палубен настил около оръдията и палубните механизми
Основни характеристики:
- Дължина с бушприта: 40,60 м
- Дължина на корпуса: 33,20 м
-Дължина между перпендикулярите: 29,10 м
-Широчина (максимална): 6,80 м
-Газене (максимално): 2,35 м
-Височина на корпуса: 3,15 м
-Двигател: дизелов Bolinder (1926 - 1936 г.); дизелов - от потъналата на 7 септември 1916 г. пред Златните пясъци германската подводница UB-45, с мощност 142 к.с. (1936 - 1945 г.); дизелов Deutz, 110 к.с. (1945 - 1956 г.), 1 гребен винт, максимална скорост - 7 възла
-Въоръжение: две 65 мм оръдия - на носа и на кърмата, „Шнайдер - Кано” (след основен ремонт през 1936 г.), две 20 мм зенитни оръдия „Оерликон” (след 1942 г.), 37 мм зенитно оръдие „Райнметал” (на мястото на 65 мм кърмово оръдие, след 1945 г.)
-Екипаж: щатен от 14 души (двама офицера: командир и механик, двама корабници (боцмани) - палубен и машинен, 10 подофицери и матроси - специалисти; практиканти - до 30 души
В експлоатация от: 1912 до 1956 г. (44 години)
Под български флаг: от 1927 до 1956 г. Изведен от строя на 25 юли 1956 г., нарязан на скрап през м. септември 1958 г.
Пунктове за базиране: Варна (1931 - 1934 г., 1940 - 1956 г.), Созопол (1934 - 1940 г.)
Участие във Втората световна война: като учебен минен заградител (има на кърмата две двойки минни релси, на които могат да се поберат общо 16 контактни мини Б-38, българска конструкция) и като базов кораб за миночистачните катери от Черноморския флот
Кратка история: През м. май 1925 г. съветският търговски моторен ветроход „Утриш” е отвлечен по време на редовен рейс от група противници на болшевишката власт и на 15 май с.г. пристига във Варненското пристанище, където е задържан по заповед на министъра на железниците, пощите и телеграфите, като реципрочен акт срещу бездействието на съветските власти, които не реагират на исканията на българското правителство да бъде върнат от Севастопол задържания там по време на Първата световна война учебен крайцер „Надежда”. България обаче връща в Русия изхвърления на черноморския й бряг по време на буря на 17 ноември 1924 г. съветски моторен ветроход „Сергий”. На борда му е и екипажът на задържания „Утриш”. От 1925 до 1927 г. стои арестуван на тогавашния „Холандски” кей във Варненското пристанище. През 1927 г. получава статут на учебен кораб. На борда му се обучават практиканти от Морското училище, школници, подофицери и моряци от Морската учебна част. „Асен” взема участие във всички общофлотски учения, провеждани от влизането му в строя до влизането на България във Втората световна война. След излизането му от експлоатация остава около две години вързан на кей в Стария плавателен канал „море - езеро” във Варна, като по това време се подготвят плановете за превръщането му в кораб-музей или кораб-клуб. Тези планове не са осъществени.
МОРСКИ ВЕСТНИК
Факсимиле от секретната заповед № 0196 от 25 юли 1956 г. на командващия Военноморския флот контраадмирал Бранимир Орманов, с която е бракуван учебният ветроход „Асен” (ІІ). Оригиналът се съхранява в Държавния военноисторически архив - Велико Търново.
„Утриш” в замръзналите води на Варненското пристанище. Снимката е от фонд 711К на Държавен архив - Варна.
Учебният ветроход „Асен” във Военноморска база Варна. Снимката е от колекцията на антикваря Христо Досев.
Ветроходът „Асен” по време на учебно плаване през 1936 г. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
На мостика на учебния ветроход „Асен”. Популярният анимационен герой Мики Маус е изрисуван от ученици от морското училище - практиканти, като мозайка от избити на борда дървеници ... Снимката е от личния архив на о.з. капитан І ранг Анатоли Златаров, който приживе предостави дигитално копие на „Морски вестник”.
Ученици от Морското училище на практика на учебния ветроход „Асен”. Снимката е от личния архив на о.з. капитан І ранг Анатоли Златаров, който приживе предостави дигитално копие на „Морски вестник”.
Ученици от Морското училище на практика на учебния ветроход „Асен”. Снимката е от личния архив на о.з. капитан І ранг Анатоли Златаров, който приживе предостави дигитално копие на „Морски вестник”.
Учебният ветроход „Асен” на док. Снимката е от фонда на Военноморския музей.