НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДО СТЕНАТА
Ходих да гледам „Швейк”, постановка на театър „Българан” на сцената на Фестивалния във Варна. Оказа се - в навечерието на годишнината от влизането ни НАТО, за която президентът Плевнелиев каза, че ни е малко. Цялата постановка изнесоха на плещите си двама великолепни актьори, единият в ролята на Храбрия войник, а другият във вид на няколко помияра, пани Мюлерова, двама-трима фелдфебели и фелдкурати, старият каналия Водичка и един руски военопленник. Играха великолепно и нямам думичка да кажа за лошо - само дето това не беше Швейк. Този на сцената първо предвоенно опъна дъртата си икономка, после се дърпаше да направи повече от три крачки пред съдебно-лекарската комисия (в оригинала прави два пъти повече от нареденото, защото не е за няколко крачки я), танцуваше чардаш, докладваше на Полковника от свое име точ в точ неговите похождения (според първоизточника) като млад офицер в Маджарско и прочия. Един буен, креслив и скоклив Швейк, какъвто той по свидетелството на Ярослав Хашек никога не е бил. Публиката реагира адекватно на голямото старание и таланта на актьорите, а по това на какво и кога се смееше ставаше ясно, че мнозина не са чели книгата. Тази сутрин като слушах Президента да нарежда, че ни трябвало повече НАТО, дадох си сметка, че и той не я е чел. А би трябвало. Изобщо, аз с късия си ум си представям, че човек, който не познава в детайли „Парграф 22”, „Младите лъвове” и „Швейк” изобщо не бива да бъде допускан до кадрова военна служба. Особено милите дами, които трябва да бъдат наясно, че когато на стената пише „... на войната ний пикаем”, трябва и да се извърши това чудно деяние, бирдем, а как една жена ще може да опикае пустата стена! Тем паче на НАТО, техните стени са къде-къде, с едно пикане просто така няма как да се мине, питайте Президента!
ЯНЧО, вероломен издайник
Ходих да гледам „Швейк”, постановка на театър „Българан” на сцената на Фестивалния във Варна. Оказа се - в навечерието на годишнината от влизането ни НАТО, за която президентът Плевнелиев каза, че ни е малко. Цялата постановка изнесоха на плещите си двама великолепни актьори, единият в ролята на Храбрия войник, а другият във вид на няколко помияра, пани Мюлерова, двама-трима фелдфебели и фелдкурати, старият каналия Водичка и един руски военопленник. Играха великолепно и нямам думичка да кажа за лошо - само дето това не беше Швейк. Този на сцената първо предвоенно опъна дъртата си икономка, после се дърпаше да направи повече от три крачки пред съдебно-лекарската комисия (в оригинала прави два пъти повече от нареденото, защото не е за няколко крачки я), танцуваше чардаш, докладваше на Полковника от свое име точ в точ неговите похождения (според първоизточника) като млад офицер в Маджарско и прочия. Един буен, креслив и скоклив Швейк, какъвто той по свидетелството на Ярослав Хашек никога не е бил. Публиката реагира адекватно на голямото старание и таланта на актьорите, а по това на какво и кога се смееше ставаше ясно, че мнозина не са чели книгата. Тази сутрин като слушах Президента да нарежда, че ни трябвало повече НАТО, дадох си сметка, че и той не я е чел. А би трябвало. Изобщо, аз с късия си ум си представям, че човек, който не познава в детайли „Парграф 22”, „Младите лъвове” и „Швейк” изобщо не бива да бъде допускан до кадрова военна служба. Особено милите дами, които трябва да бъдат наясно, че когато на стената пише „... на войната ний пикаем”, трябва и да се извърши това чудно деяние, бирдем, а как една жена ще може да опикае пустата стена! Тем паче на НАТО, техните стени са къде-къде, с едно пикане просто така няма как да се мине, питайте Президента!
ЯНЧО, вероломен издайник
