ЕДИН МНОГО ТЪЖЕН ФОТОРЕПОРТАЖ ОТ ВОЕННОМОРСКА БАЗА ВАРНА
Корабите са като хората - раждат се и умират. И те оставят след себе си следа - трайна или незабележима, това решават следващите поколения. Нашето поколение има още по-важна задача - да реши дали тези кораби трябва да бъдат заменени с други, или просто така да си останат в историята ...
Снимки: Георги НИКОЛОВ
3 април 2014 г., Пункт за базиране Варна. Влекачът „Елица” поема на буксир два военни кораба от един и същи проект, на бордовете на които няма никакви екипажи. Всъщност, силуетът им трудно може да бъде сбъркан - те са отплавали и са се връщали отново тук повече от четири десетилетия.
След прощалното плаване на базовия миночистач № 33 „Добротич”, проведено на 01.08.2012 г. (2 август 2012 г. Прощално плаване на миночистача „Добротич”), вече т.н. „плаващи средства на основата на базов миночистач проект 257 ДМЭ”, бивши „Искър” и „Добротич” (последните два - от някога общо шест - представителя от този проект в нашите ВМС) на 03.04.2014 г. за последно пресичат входните фарове. Те се отправят към своето последно плаване към Варненско езеро за последваща утилизация. Откакто минният ловец „Цибър” влезе за първи път във Военноморска база Варна на 02.03.2009 г. през същите тези входни фарове, от тогава насам основно май ... само изпращаме.

По ирония на съдбата корабите не можаха току-така да се разделят със своя Трети дивизион миночистачни кораби и с Пункта за базиране Варна след тези 44 години противоминна служба. Затова се швартоваха за последно на новия пирс, преди да отплават днес (04.04.14) с помощта на буксир към района на Белослав. За съжаление, с това затворихме още една страница от нашата военноморска история. С горчивина! Относно изгубените способности на ВМС след затриването на базовите миночистачи - без коментар ...