НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДА ЖИВЕЙ!
Мен ако питате, на Първи април най му прилича да поменем Одисей Хитроумния, онзи с троянския кон, стига с тези габровци и дядови давии. Поне у нас в България, за която се говори, че сме „троянски кон” на русите във вътрешния двор на Европа. Лани пък един хитроумен нашенец каза, че било време да се преродим в нов троянец и да заработим на ползу Европата в двора на руската мечка. За такова нещо много акъл не трябва, но нека се замислим като какво стои зад онова дървено конче на данайците.
Имали са материал бол, от този за ремонт на корабите, с които доплавали до троянския бряг. Били са моряци по мерак, щом са могли да стъкмят и поддържат внушителна флота, годна да плава и след като е преседяла в пясъка 10 години. За нула време измайсторили огромно съоръжение от дялано дърво, калафатили го да не прозира търбухът му, стъкмили го с оси и колела, и го оперили срещу слънцето на високия бряг. Какво им е влизало в работата на троянците да го влачат в крепоста си! Одисей ли е виновен, че толкова им е бил акълът? А това, че вътре било пълно с данайци, си е в реда на нещата, така се влиза в пустата история, не като някои с орачи и с копачи. Ако нас ни оприличават на троянски коне, виновни ли сме, че все ни набутват да правим работи, които не са ни по вкуса. Я вижте какво пише миналата седмица в „Зюддойче Цайтунг”: България в момента е „между два стола”, зависима е от руските доставки на газ, от 700-те хиляди руски туристи годишно и от руските инвеститори. В същото време обаче страната спешно се нуждаела от парите от еврофондовете.
Кого да почетеш и на кого да целуваш етекя, на маймуни ни обърнаха пак! Аз викам, ако искаме да излезем от чоглавото положение, да вземем да се поклоним на три страни. Първо ще се откажем от националния си празник Трети март, защото какво му е националното, руска уйдурма и верселям. Ще стъкмим една медийна дунанма да си изберем Шести септември. И тъкмо като узрее общественото мнение, ще се отметнем, защото какво е това Съединение? Акт на незачитане на волята на Европа! Нали Берлинският таквоз ни каза, че Румелията не е България, а територия на Негово Величество Султана. А ние какво - бунтове, своеволия, Чардафони и моми с голи саби в ръка, и анексиране на територии. Че това в Крим ряпа да яде! Няма да мине и този ден за празник, Обама няма да ни го позволи като му доложат, че патакламата била набързо организирана и е протекла под дулата на руско оръжие.
Я да си изберем Първи април, майка му мечка! Сиромах човек - жив дявол, а сиромашията у нас винаги е била с ексик. И за дяволии ни бива, и на хала си да се смеем, и на улави да се правим, и бирника бутаме в блатото без колебание... Какви съединения, какви национални приоритети, ние на това сме му турили кръст веднъж и завинаги. Хайде де!
Юнак ЯНЧО, на гол тумбак зевзек и поборник
Илюстрациите са подбрани от автора
Мен ако питате, на Първи април най му прилича да поменем Одисей Хитроумния, онзи с троянския кон, стига с тези габровци и дядови давии. Поне у нас в България, за която се говори, че сме „троянски кон” на русите във вътрешния двор на Европа. Лани пък един хитроумен нашенец каза, че било време да се преродим в нов троянец и да заработим на ползу Европата в двора на руската мечка. За такова нещо много акъл не трябва, но нека се замислим като какво стои зад онова дървено конче на данайците.
Имали са материал бол, от този за ремонт на корабите, с които доплавали до троянския бряг. Били са моряци по мерак, щом са могли да стъкмят и поддържат внушителна флота, годна да плава и след като е преседяла в пясъка 10 години. За нула време измайсторили огромно съоръжение от дялано дърво, калафатили го да не прозира търбухът му, стъкмили го с оси и колела, и го оперили срещу слънцето на високия бряг. Какво им е влизало в работата на троянците да го влачат в крепоста си! Одисей ли е виновен, че толкова им е бил акълът? А това, че вътре било пълно с данайци, си е в реда на нещата, така се влиза в пустата история, не като някои с орачи и с копачи. Ако нас ни оприличават на троянски коне, виновни ли сме, че все ни набутват да правим работи, които не са ни по вкуса. Я вижте какво пише миналата седмица в „Зюддойче Цайтунг”: България в момента е „между два стола”, зависима е от руските доставки на газ, от 700-те хиляди руски туристи годишно и от руските инвеститори. В същото време обаче страната спешно се нуждаела от парите от еврофондовете.
Кого да почетеш и на кого да целуваш етекя, на маймуни ни обърнаха пак! Аз викам, ако искаме да излезем от чоглавото положение, да вземем да се поклоним на три страни. Първо ще се откажем от националния си празник Трети март, защото какво му е националното, руска уйдурма и верселям. Ще стъкмим една медийна дунанма да си изберем Шести септември. И тъкмо като узрее общественото мнение, ще се отметнем, защото какво е това Съединение? Акт на незачитане на волята на Европа! Нали Берлинският таквоз ни каза, че Румелията не е България, а територия на Негово Величество Султана. А ние какво - бунтове, своеволия, Чардафони и моми с голи саби в ръка, и анексиране на територии. Че това в Крим ряпа да яде! Няма да мине и този ден за празник, Обама няма да ни го позволи като му доложат, че патакламата била набързо организирана и е протекла под дулата на руско оръжие.
Я да си изберем Първи април, майка му мечка! Сиромах човек - жив дявол, а сиромашията у нас винаги е била с ексик. И за дяволии ни бива, и на хала си да се смеем, и на улави да се правим, и бирника бутаме в блатото без колебание... Какви съединения, какви национални приоритети, ние на това сме му турили кръст веднъж и завинаги. Хайде де!
Юнак ЯНЧО, на гол тумбак зевзек и поборник
Илюстрациите са подбрани от автора
