НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДЕТСКА ГРАДИНА ЗА ИЗБИРАТЕЛИ
В края на „Златния телец” на Илф и Петров има трогателна сцена. Балаганов, „първородният син” на лейтенант Шмид току що е получил от благодетел заветната сума, мечтата на живота си, цели петдесет хиляди в брой, но в чакалнята на гарата свива мърлява дамска чантичка. Ограбената вика „Карау-у-у-л!”, караулът пристига и прибира ошашавения Балаганов в кауша. „Аз по навик”, оправдава се той, тъй като не можел иначе. Същото е и с нашата политическа класа, има си навици и не може, няма как да се отърве от тях, колкото и пачки да има надиплени.
На вниманието на българския евроизбирател, нали си спомняте, че преди време бай Янко беше организирал училище за избиратели? С методиките му, с примери и с мъдри поучения, но напразно. Дунанма до облаците, но файда никаква, защото родният избирател за четвърт век май още не е дорасъл до училищна възраст. Затова ще трябва да я почваме от предучилищната.
В детската градина на почит е играта, невинните дечица охотно си играят на всичко, дори сами си измислят игри, а „госпожите” ги поощряват в находчивите им хрумвания. А в нашето детско демократично общество ние с увлечение си играем на избори. От референдуми, през Европейски до кметски в най-затънтените общини. Основният мотив на референдумите е „дрън, дрън, че пляс!” и нещо не се котират. На местните се гласува за когото трябва, играе се „хард” и там мърдане няма, а на Европейските? Избраните на тях депутати (от по-малките страни - една шепа хора), се вливат в парламентарните групи на „европейските партии”. Едната такава партия се нарича „Народна”, в нея членуват „консерватори”, но нито народ, нито консерванти тук има. Неписаното им мото е „Вие работите за нас - ние също”. За разлика от правилото в строевия устав, тук при обръщане „кръгом” се менят и имената на фланговете. Това, което вчера е било „дясно”, днес вече може да се нарича „лява политика” или „центристка”, според това откъде духа вятърът и накъде сочи кърмата. От „нашите” там членуват лицата Борисов и Костов, като кучето и котката, но си знаят интереса, и са на почит. Други се наричат „европейски социалисти”, но за социализъм и дума не дават да се издума. Шеф им е лицето Стани шеф, от нашите, друго трябва ли ви да знаете? Има и „либерали”, от своите там са Движението за права и свободи, което откакто стана движение СЪС права, много либерално го раздава. Чувам, че вече са отговорили на сакралния въпрос „Кой предложи Пеевски” - те са го предложили, за евродепутат, да ни е честито! Има и други, но както казал навремето хаджи Ахил, заплюй ги и гледай друго.
Цялата галимация по евроизборите уж има за цел да се избере едно парламентарно тяло, което да окриля и да претвори. Какво точно има да се претворява ще се информираме друг път, когато на „втория етаж” се съберат главните спонсори на еврогешефта и решат като как, и по колко, за да знаят парламентаристите. А като ни кажат, ние ще викнем в един глас - Одобрям!
Това е положението, брат ми. Като минем в първи клас и вече знаем азбуката, ще можем да започнем и със смятането. За начало, според европейския стандарт на въпроса „колко прави две и две” има няколко верни отговора. За тези, които знаят, е четири. За по-тъпичките може да е и три, а за хитрите - „а колко бихте искали да бъде? Там му е цаката, да знаеш всеки миг точно колко искат да бъде, иначе си аут.
Писа Ръка МАРИНОВА
В края на „Златния телец” на Илф и Петров има трогателна сцена. Балаганов, „първородният син” на лейтенант Шмид току що е получил от благодетел заветната сума, мечтата на живота си, цели петдесет хиляди в брой, но в чакалнята на гарата свива мърлява дамска чантичка. Ограбената вика „Карау-у-у-л!”, караулът пристига и прибира ошашавения Балаганов в кауша. „Аз по навик”, оправдава се той, тъй като не можел иначе. Същото е и с нашата политическа класа, има си навици и не може, няма как да се отърве от тях, колкото и пачки да има надиплени.
На вниманието на българския евроизбирател, нали си спомняте, че преди време бай Янко беше организирал училище за избиратели? С методиките му, с примери и с мъдри поучения, но напразно. Дунанма до облаците, но файда никаква, защото родният избирател за четвърт век май още не е дорасъл до училищна възраст. Затова ще трябва да я почваме от предучилищната.
В детската градина на почит е играта, невинните дечица охотно си играят на всичко, дори сами си измислят игри, а „госпожите” ги поощряват в находчивите им хрумвания. А в нашето детско демократично общество ние с увлечение си играем на избори. От референдуми, през Европейски до кметски в най-затънтените общини. Основният мотив на референдумите е „дрън, дрън, че пляс!” и нещо не се котират. На местните се гласува за когото трябва, играе се „хард” и там мърдане няма, а на Европейските? Избраните на тях депутати (от по-малките страни - една шепа хора), се вливат в парламентарните групи на „европейските партии”. Едната такава партия се нарича „Народна”, в нея членуват „консерватори”, но нито народ, нито консерванти тук има. Неписаното им мото е „Вие работите за нас - ние също”. За разлика от правилото в строевия устав, тук при обръщане „кръгом” се менят и имената на фланговете. Това, което вчера е било „дясно”, днес вече може да се нарича „лява политика” или „центристка”, според това откъде духа вятърът и накъде сочи кърмата. От „нашите” там членуват лицата Борисов и Костов, като кучето и котката, но си знаят интереса, и са на почит. Други се наричат „европейски социалисти”, но за социализъм и дума не дават да се издума. Шеф им е лицето Стани шеф, от нашите, друго трябва ли ви да знаете? Има и „либерали”, от своите там са Движението за права и свободи, което откакто стана движение СЪС права, много либерално го раздава. Чувам, че вече са отговорили на сакралния въпрос „Кой предложи Пеевски” - те са го предложили, за евродепутат, да ни е честито! Има и други, но както казал навремето хаджи Ахил, заплюй ги и гледай друго.
Цялата галимация по евроизборите уж има за цел да се избере едно парламентарно тяло, което да окриля и да претвори. Какво точно има да се претворява ще се информираме друг път, когато на „втория етаж” се съберат главните спонсори на еврогешефта и решат като как, и по колко, за да знаят парламентаристите. А като ни кажат, ние ще викнем в един глас - Одобрям!
Това е положението, брат ми. Като минем в първи клас и вече знаем азбуката, ще можем да започнем и със смятането. За начало, според европейския стандарт на въпроса „колко прави две и две” има няколко верни отговора. За тези, които знаят, е четири. За по-тъпичките може да е и три, а за хитрите - „а колко бихте искали да бъде? Там му е цаката, да знаеш всеки миг точно колко искат да бъде, иначе си аут.
Писа Ръка МАРИНОВА
