НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
НА 10 МАРТ 1951 Г. ПАРАХОДСТВО БМФ ПРЕДАВА
„ГОРЯНИН” НА ВОЕННОМОРСКОТО УЧИЛИЩЕ
На 10 март 1951 г. в гр. Сталин (тогава това е името на Варна) комисия, назначена със заповед № 53 на началника на Народното военноморско училище в състав: председател - инж. корабостроител Александър Александров Левков, членове: капитан-лейтенант Алекси Данчев Алексиев, старши лейтенант Крум Христов Божков, старши лейтенант Минко Дочев Велчовски, лейтенант Цоко Христов Бонин, мичман Жеко Атанасов Жеков приема моторния ветроход „Горянин” от представителите на Параходство „Български морски флот” капитан Любомир Василев Милков и механика Неделчо Страшимиров Джуров. В протокола, подписан от приемателната и предавателната комисия, се посочват основните характеристики на кораба: дървена конструкция, построен през 1947 г. в Мичурин (тогава това е името на Царево), с дължина - 38,90 м, широчина - 8,45 м, дълбочина от палубата до кила - 3,61 м, бруто регистър тона - 270,12, нето регистър тона - 170,4, височина на свободния борд - 0,458 м, отговарящо на свободния борд газене - 3,20 м. Скорост на кораба - 8 възла, съгласно корабната документация.
Уточнява се, че корпусът е в добро състояние, докуван е през м. май 1950 г. Надстройките също са в добро състояние, с функциониращо водно отопление. Корабът е електрифициран с 12-волтова електрическа мрежа. Двигателят е безкомпресорен дизелов мотор „Бурмайстер и Вайн” с мощност 240 к.с. при 375 об/мин. Горивната система включва пет горивни цистерни с обща вместимост 8 тона и тръбопровод, пускова бутилка със сгъстен въздух и две маслени цистерни с по 500 кг вместимост. Двигателят е монтиран на кораба при постройката му и до момента на предаването на кораба е отработил общо 5290 часа, без да му е правен основен ремонт.
В протокола се подчертава, че ветрилното стъкмяване на кораба е в добро състояние, а рулевото и котвеното устройство с в изправност. На основание на всички описани по-горе констатации, комисията приема кораба „Горянин” „в движение”, като го предава на неговия командир лейтенант Цоко Христов Бонин.
За отбелязване е, че учебният ветроход при приемането му в състава на военния флот не получава веднага името „Н. Й. Вапцаров”, а известно време продължава да носи името „Горянин”.
На 7 май 1951 г. със секретна заповед на командващия Военноморските сили контраадмирал Бранимир Орманов № І - М - 152 протоколът на комисията за приемане на моторния ветроход „Горянин” е утвърден, а корабът - зачислен на Народното военноморско училище „Н. Й. Вапцаров”. Започва нова страница от биографията на най-големия построен някога в България морски кораб с дървен корпус. Благодарение именно на тази страница той оставя следа и в националната ни морска история.
Атанас ПАНАЙОТОВ
„ГОРЯНИН” НА ВОЕННОМОРСКОТО УЧИЛИЩЕ
На 10 март 1951 г. в гр. Сталин (тогава това е името на Варна) комисия, назначена със заповед № 53 на началника на Народното военноморско училище в състав: председател - инж. корабостроител Александър Александров Левков, членове: капитан-лейтенант Алекси Данчев Алексиев, старши лейтенант Крум Христов Божков, старши лейтенант Минко Дочев Велчовски, лейтенант Цоко Христов Бонин, мичман Жеко Атанасов Жеков приема моторния ветроход „Горянин” от представителите на Параходство „Български морски флот” капитан Любомир Василев Милков и механика Неделчо Страшимиров Джуров. В протокола, подписан от приемателната и предавателната комисия, се посочват основните характеристики на кораба: дървена конструкция, построен през 1947 г. в Мичурин (тогава това е името на Царево), с дължина - 38,90 м, широчина - 8,45 м, дълбочина от палубата до кила - 3,61 м, бруто регистър тона - 270,12, нето регистър тона - 170,4, височина на свободния борд - 0,458 м, отговарящо на свободния борд газене - 3,20 м. Скорост на кораба - 8 възла, съгласно корабната документация.
Уточнява се, че корпусът е в добро състояние, докуван е през м. май 1950 г. Надстройките също са в добро състояние, с функциониращо водно отопление. Корабът е електрифициран с 12-волтова електрическа мрежа. Двигателят е безкомпресорен дизелов мотор „Бурмайстер и Вайн” с мощност 240 к.с. при 375 об/мин. Горивната система включва пет горивни цистерни с обща вместимост 8 тона и тръбопровод, пускова бутилка със сгъстен въздух и две маслени цистерни с по 500 кг вместимост. Двигателят е монтиран на кораба при постройката му и до момента на предаването на кораба е отработил общо 5290 часа, без да му е правен основен ремонт.
В протокола се подчертава, че ветрилното стъкмяване на кораба е в добро състояние, а рулевото и котвеното устройство с в изправност. На основание на всички описани по-горе констатации, комисията приема кораба „Горянин” „в движение”, като го предава на неговия командир лейтенант Цоко Христов Бонин.
За отбелязване е, че учебният ветроход при приемането му в състава на военния флот не получава веднага името „Н. Й. Вапцаров”, а известно време продължава да носи името „Горянин”.
На 7 май 1951 г. със секретна заповед на командващия Военноморските сили контраадмирал Бранимир Орманов № І - М - 152 протоколът на комисията за приемане на моторния ветроход „Горянин” е утвърден, а корабът - зачислен на Народното военноморско училище „Н. Й. Вапцаров”. Започва нова страница от биографията на най-големия построен някога в България морски кораб с дървен корпус. Благодарение именно на тази страница той оставя следа и в националната ни морска история.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Тримачтовият ветроход „Н. Й. Вапцаров” (бивш „Горянин”) с бордови номер 7802.
Първата страница от заповедта на командващия Военноморските сили контраадмирал Бранимир Орманов № І – М – 152 от 7 май 1951 г. Оригиналът се съхранява в Държавния военноисторически архив – Велико Търново.
Втората страница от същата заповед.
