НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
РАЗГОВОРИ МЕЖДУ ХЛАПЕТО И МОРЕТО (7)
Мина известно време преди хлапето отново да навести морето.
- Как прекара Великден, момче? - попита морето.
- Много добре. Дойдоха братовчедите ми, баба сготви най-вкусното агне. Чукнахме се с яйца и ядохме от домашните козунаци. Но … после всички отново бяха толкова сериозни.
- Всички?
- Да. Не говореха много и все се мусят.
- Големи са, затова.
- Големите не се ли шегуват?
- Шегуват се. Просто понякога забравят. Загубили са чувството си за хумор.
- Какво е това?
- Това е да можеш да се шегуваш с другите и най-вече със себе си.
- Как така?
- Виждаш ли, в света има много сериозни неща. Тъжни и жестоки. Ако познаваш всички от тях, ти би бил унищожен.
- Толкова ли са много?
- Не можеш да си представиш.
- Значи колкото повече знаеш, толкова по-сериозен ставаш?
- Нещо такова. Не и ако успяваш да се шегуваш.
- Но как може да се шегуваш със сериозните неща?
- Като извадиш най-лошото и го приемеш. Чувството за хумор, моето момче, е нещо много важно. То е спасило повече хота, отколкото лекарствата някога ще успеят.
- Как така?
- То ни прави силни.
- Защо?
- Защото показва, че имаш характер. Че можеш да продължим и да се борим, усмихвайки се…
- Но как може да се шегуваш със себе си?
- Както се шегуваш и с другите. Запомни, нямаш право да се смееш на другите, ако преди това не си се посмял добре на себе си.
- Но как можеш да се смееш на лошото? Не разбирам.
- Трудно е. И не се научава бързо … Представи си горчивия чай, който се налага да пиеш, когато си болен.
- О, той е ужасен!
Мина известно време преди хлапето отново да навести морето.
- Как прекара Великден, момче? - попита морето.
- Много добре. Дойдоха братовчедите ми, баба сготви най-вкусното агне. Чукнахме се с яйца и ядохме от домашните козунаци. Но … после всички отново бяха толкова сериозни.
- Всички?
- Да. Не говореха много и все се мусят.
- Големи са, затова.
- Големите не се ли шегуват?
- Шегуват се. Просто понякога забравят. Загубили са чувството си за хумор.
- Какво е това?
- Това е да можеш да се шегуваш с другите и най-вече със себе си.
- Как така?
- Виждаш ли, в света има много сериозни неща. Тъжни и жестоки. Ако познаваш всички от тях, ти би бил унищожен.
- Толкова ли са много?
- Не можеш да си представиш.
- Значи колкото повече знаеш, толкова по-сериозен ставаш?
- Нещо такова. Не и ако успяваш да се шегуваш.
- Но как може да се шегуваш със сериозните неща?
- Като извадиш най-лошото и го приемеш. Чувството за хумор, моето момче, е нещо много важно. То е спасило повече хота, отколкото лекарствата някога ще успеят.
- Как така?
- То ни прави силни.
- Защо?
- Защото показва, че имаш характер. Че можеш да продължим и да се борим, усмихвайки се…
- Но как може да се шегуваш със себе си?
- Както се шегуваш и с другите. Запомни, нямаш право да се смееш на другите, ако преди това не си се посмял добре на себе си.
- Но как можеш да се смееш на лошото? Не разбирам.
- Трудно е. И не се научава бързо … Представи си горчивия чай, който се налага да пиеш, когато си болен.
- О, той е ужасен!
Пътят на момчето към морето може да започне и от един малък извор. Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
Пролет край морето. Художник: Надя ДЕЛЧЕВА
- Но с малко мед - не чак толкова, нали?
- Да.
- Когато си лягаш през нощта, вратата остава отворена, нали?
- Да, за да влиза светлина, защото в стаята е тъмно, а мен ме е страх от тъмното.
- Към всяко лошо нещо може да се добави нещо красиво … Обичаш ли да ходиш на цирк?
- О, да, много! През лятото винаги ходя. Много харесвам животните и магьосниците.
- Но любими са ти клоуните, нали?
- Да! Как позна?
- Просто знам. В цирковата площадка на живота смехът също е любимец на всички.
- Каза красота. Защо?
- Чувството за хумор е една особена красота. Всички имат нужда да се смеят. Всеки търси някой да ги разсмее. Малко могат да се смеят сами.
- А ти смееш ли се?
- О, да. Много често и без да мога да спра.
- За какво?
- За какво ли не. Но често и без повод. Знаеш ли, такива същества са или мъдри, или луди. А понякога и двете.
- Ти мъдър ли си или луд?
- Повече луд, надявам се.
- А клоуните? И те ли са луди?
- Може би малко. Трябва им малко лудост, за да живеят в сегашното си положение.
- Какво положение?
- Гримът им се е поизстрил, дрехите им са опърпани, а вицовете им вече всички ги знаят и само малките деца им се смеят. Когато хората излизат от цирка, говорят за акробатите, дресурите и касадите. И все пак никой не е по-обичан от клоуните. Защото дори и да не се сещаме за тях често, те винаги успяват да извадят отнякъде един розов, балон, да го надуят и да ни покажат колко красив може да бъде света през него, нали?
Ина ГЕОРГИЕВА
- Да.
- Когато си лягаш през нощта, вратата остава отворена, нали?
- Да, за да влиза светлина, защото в стаята е тъмно, а мен ме е страх от тъмното.
- Към всяко лошо нещо може да се добави нещо красиво … Обичаш ли да ходиш на цирк?
- О, да, много! През лятото винаги ходя. Много харесвам животните и магьосниците.
- Но любими са ти клоуните, нали?
- Да! Как позна?
- Просто знам. В цирковата площадка на живота смехът също е любимец на всички.
- Каза красота. Защо?
- Чувството за хумор е една особена красота. Всички имат нужда да се смеят. Всеки търси някой да ги разсмее. Малко могат да се смеят сами.
- А ти смееш ли се?
- О, да. Много често и без да мога да спра.
- За какво?
- За какво ли не. Но често и без повод. Знаеш ли, такива същества са или мъдри, или луди. А понякога и двете.
- Ти мъдър ли си или луд?
- Повече луд, надявам се.
- А клоуните? И те ли са луди?
- Може би малко. Трябва им малко лудост, за да живеят в сегашното си положение.
- Какво положение?
- Гримът им се е поизстрил, дрехите им са опърпани, а вицовете им вече всички ги знаят и само малките деца им се смеят. Когато хората излизат от цирка, говорят за акробатите, дресурите и касадите. И все пак никой не е по-обичан от клоуните. Защото дори и да не се сещаме за тях често, те винаги успяват да извадят отнякъде един розов, балон, да го надуят и да ни покажат колко красив може да бъде света през него, нали?
Ина ГЕОРГИЕВА