НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











МНОГО ПОБЕДИТЕЛ, МНОГО НЕЩО!
Честно казано, писна ми от тази Победа. Не стига другото, ами и парадът на Червения площад е само три дни след нашия, в Деня на храбростта, и на човек му става чоглаво като ги съпостави. Не техниката и ракетите, а хората. Защото нашите са къде-къде, а техните едни такива изопнати, издокарани, нахъсани, напудрени, да те е яд да ги гледаш! Това войници ли са, ходят като балерини и маршируват в блокове по батальонно, като да си нямат взводове.
Гледали сме и други паради де (вж снимковия материал), същата работа. Например този на французите през месец юли. Като ми се завлачат ония от Чуждестранния легион със забавения си марш, и тях да те е яд да ги гледаш! Ами американците? Разхождат се с широка крачка като на разходка, пред всеки взвод - знаме, махат с ръце като улави и друсат медали от лъскаво тенеке. Британците провлачват крака с пушки на рамо като на ски-биатлон, обувчиците им лачени, а мечите калпаци им скриват чак очите, да не си личи, че ги е срам от публиката.
Друго си е нашият боец в парадния строй! Като накървили едни вратища, тук-там отпрали и шкембета, като нахлупили ония ми ти пустинни шапки, че като стъпят в крак - първият в колоната го туря, този в средата го вдига, а онзи най-отзад още не е разбрал какво става. Можеш ли й излезе на такава войска насреща! А и химнът ни - „измокрен, гладен, уморен”. Няма „заем-наем”, нито консерви, нито доставки спирт, таквоз.
Пред артелната на 8-ми Приморски пехотен полк по едно време били сложили пост да пази каците с киселото зеле, защото войската била премаляла от глад. Данните са от моя родител, блажено пребиваващ в редовете на полка в ролята на наборен войник от 1942-ра до 1944-та. След това започнал да пребивава на фронта, чак до великата Победа, в която „ние” пак не сме взели участие. Това е положението, брат ми, от нашите само генерал Владимир Стойчев бил от победителите, поканили го да марширува на парада на Победата с блока на Трети украински фронт, останалите още ги броят от страната на булката.
А вие се клепайте по вестниците за това „кой - кого”, дърти дъртища! Какъв „заем-наем”, какви пет лева, няма ли кой да ви каже, че ако на свадбата на булката й дадат пет лева, тя после си ги отработва, цял живот.
Васко Данов пак е родил цветиста китка, „постсъветски копеленца”. Да им е честито, който се чувства такъв, а аз ще напомня за блестящото хрумване на Кеворк Кеворкян, който в ефир спонтанно нарече лошото дете на телевизията Карбовски „посткомунистически запартък”. Голяма работа са това журналистите, мама му стара, настоящи и бивши, а този „запартък” как хубаво им лепне!

Писа Ръка МАРИНОВА