НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЛАЙНЕРЪТ „ПОБЕДА” ЗАПОЧВА КАРИЕРАТА СИ С
ПОЖАР И С ЧОВЕШКИ ЖЕРТВИ
Читателите на „Морски вестник” на средна и по-висока възраст със сигурност си спомнят за популярната някога съветска кинокомедия „Диамантената ръка” с режисьор Леонид Гайдай Михаил. Част от действията във филма се развиват на борда на пътническия кораб „Михаил Светлов”. Всъщност, това е измислено име. Става въпрос за лайнера „Победа”, който десетилетия наред плава не само в Черно море, но и поддържа линията Одеса - Ню Йорк - Одеса. Този кораб има интересна история.
Построен е като товаро-пътнически моторен кораб MAGDALENA в корабостроителницата Schichau в Danzig (тогава в Германия, сега - Гданск в Полша) през декември 1928 г. (стр. № 1199). Собственикът му е голямата компания Hamburg - Amerika Linie, пристанището на домуване - Хамбург. Поръчан е за поддържане на линията Европа - Централна Америка - Вест-Индия. В първия си рейс MAGDALENA отплава от Хамбург на 29 декември 1928 г.
Дължината (между перпендикулярите) на MAGDALENA е 140,4 м, а широчината - 18,5 м (водоизместване 9779 т). С помощта на два дизелови двигателя „Зулцер” 8SМ68 (всеки с мощност от по 3500 к.с. при 105 об. в мин.) и два четирилопатни гребни винта развива скорост от 15,5 възла. На 8 февруари 1934 г. корабът засяда край остров Кюрасао и едва на 25 август с.г. е снет от плитчините. По време на последвалия наложителен ремонт корабособственикът извършва и конструктивно преустройство на MAGDALENA в корабостроителницата на Blohm & Voss в Хамбург, като увеличава дължината му на 148,1 м, а водоизместването му нараства на 9829 т. Корабът получава и ново име: IBERIA.
По време на Втората световна война корабът е мобилизиран и служи като плаваща военна база в пристанището на Кил. Не получава съществени повреди по време на войната и на 9 юни 1945 г. е взет като плячка от Великобритания. Но на 18 февруари 1946 г. е предаден като СССР като част от договорените репарации. Корабът е предоставен на Черноморското морско параходство, където е регистриран под името „Победа” (POBEDA - в чест на победата над фашистка Германия). Първият рейс под съветски флаг е по линията Одеса - Ню Йорк - Одеса.
На 31 юли 1948 г. „Победа” отплава от Ню Йорк с 323 пътници и с 277 тона товар. Сред пътниците са служители на съветските министерства на външните работи и на външната търговия със семействата си, а така също и семейството на китайския маршал Фен Юйсян, който пътува за родината си като използва пътя през Съветския съюз. При подхождането към Гибралтар капитанът на кораба получава разпореждане да спре в Александрия, от където да вземе на борда близо 2000 арменци, репатрирани от Египет. Там натоварват и още 1500 тона различни товари. С това са нарушени всички норми за безопасност, но всички арменци са доставени живи и здрави в Батуми. На борда остават само 310 пътници и членовете на екипажа.
На 31 август 1948 г. „Победа” взема курс към Одеса. На 1 септември бреговата радиостанция на Черноморския флот получава съобщение от „Победа”, че са преминали край Новорусийск и след два часа подхождат към Одеса. Но повече съобщения от кораба не постъпват. На 2 септември от Черноморското параходство предприемат мерки, за да разберат каква е причината за радиомълчанието на „Победа”. Изпратени са самолети от военноморската авиация да претърсят предполагаемия район. Късно вечерта един от летците съобщава, че е открил обгорелия кораб на 70 мили югоизток от Ялта. Около „Победа” плават пет спасителни лодки с хора. Веднага към авариралия кораб са насочени кораби за оказване на помощ.
По-късно става ясно, че около 13.00 ч. на 1 септември 1948 г. лайнерът преминава край Новорусийск. Киномеханикът решава, че е време да подготви получените филми за сдаване в съответната брегова база и помолил един от моряците да му помогне при пренавиването на лентите. Тази операция се извършва в помещение в централната част на кораба, където се съхраняват и около две хиляди грамофонни плочи. При пренавиването обаче възниква искра, която бързо предизвиква пожар. За броени минути пожарът обхваща много помещения. Застигнатият от огъня вахтен радист изскача от радиорубката през илюминатор, като не успява да предаде каквото и да е съобщение. Опитват да излъчат сигнал SOS с резервната радиостанция, но и тя е изгоряла.
Дават пожарна тревога с корабната камбана. Започват гасенето в различни части на „Победа”, но за всеки случай спускат и част от пътниците в спасителните лодки зад борда. Спасителите пристигат едва на 3 септември вечерта, когато основното огнище на
ПОЖАР И С ЧОВЕШКИ ЖЕРТВИ
Читателите на „Морски вестник” на средна и по-висока възраст със сигурност си спомнят за популярната някога съветска кинокомедия „Диамантената ръка” с режисьор Леонид Гайдай Михаил. Част от действията във филма се развиват на борда на пътническия кораб „Михаил Светлов”. Всъщност, това е измислено име. Става въпрос за лайнера „Победа”, който десетилетия наред плава не само в Черно море, но и поддържа линията Одеса - Ню Йорк - Одеса. Този кораб има интересна история.
Построен е като товаро-пътнически моторен кораб MAGDALENA в корабостроителницата Schichau в Danzig (тогава в Германия, сега - Гданск в Полша) през декември 1928 г. (стр. № 1199). Собственикът му е голямата компания Hamburg - Amerika Linie, пристанището на домуване - Хамбург. Поръчан е за поддържане на линията Европа - Централна Америка - Вест-Индия. В първия си рейс MAGDALENA отплава от Хамбург на 29 декември 1928 г.
Дължината (между перпендикулярите) на MAGDALENA е 140,4 м, а широчината - 18,5 м (водоизместване 9779 т). С помощта на два дизелови двигателя „Зулцер” 8SМ68 (всеки с мощност от по 3500 к.с. при 105 об. в мин.) и два четирилопатни гребни винта развива скорост от 15,5 възла. На 8 февруари 1934 г. корабът засяда край остров Кюрасао и едва на 25 август с.г. е снет от плитчините. По време на последвалия наложителен ремонт корабособственикът извършва и конструктивно преустройство на MAGDALENA в корабостроителницата на Blohm & Voss в Хамбург, като увеличава дължината му на 148,1 м, а водоизместването му нараства на 9829 т. Корабът получава и ново име: IBERIA.
По време на Втората световна война корабът е мобилизиран и служи като плаваща военна база в пристанището на Кил. Не получава съществени повреди по време на войната и на 9 юни 1945 г. е взет като плячка от Великобритания. Но на 18 февруари 1946 г. е предаден като СССР като част от договорените репарации. Корабът е предоставен на Черноморското морско параходство, където е регистриран под името „Победа” (POBEDA - в чест на победата над фашистка Германия). Първият рейс под съветски флаг е по линията Одеса - Ню Йорк - Одеса.
На 31 юли 1948 г. „Победа” отплава от Ню Йорк с 323 пътници и с 277 тона товар. Сред пътниците са служители на съветските министерства на външните работи и на външната търговия със семействата си, а така също и семейството на китайския маршал Фен Юйсян, който пътува за родината си като използва пътя през Съветския съюз. При подхождането към Гибралтар капитанът на кораба получава разпореждане да спре в Александрия, от където да вземе на борда близо 2000 арменци, репатрирани от Египет. Там натоварват и още 1500 тона различни товари. С това са нарушени всички норми за безопасност, но всички арменци са доставени живи и здрави в Батуми. На борда остават само 310 пътници и членовете на екипажа.
На 31 август 1948 г. „Победа” взема курс към Одеса. На 1 септември бреговата радиостанция на Черноморския флот получава съобщение от „Победа”, че са преминали край Новорусийск и след два часа подхождат към Одеса. Но повече съобщения от кораба не постъпват. На 2 септември от Черноморското параходство предприемат мерки, за да разберат каква е причината за радиомълчанието на „Победа”. Изпратени са самолети от военноморската авиация да претърсят предполагаемия район. Късно вечерта един от летците съобщава, че е открил обгорелия кораб на 70 мили югоизток от Ялта. Около „Победа” плават пет спасителни лодки с хора. Веднага към авариралия кораб са насочени кораби за оказване на помощ.
По-късно става ясно, че около 13.00 ч. на 1 септември 1948 г. лайнерът преминава край Новорусийск. Киномеханикът решава, че е време да подготви получените филми за сдаване в съответната брегова база и помолил един от моряците да му помогне при пренавиването на лентите. Тази операция се извършва в помещение в централната част на кораба, където се съхраняват и около две хиляди грамофонни плочи. При пренавиването обаче възниква искра, която бързо предизвиква пожар. За броени минути пожарът обхваща много помещения. Застигнатият от огъня вахтен радист изскача от радиорубката през илюминатор, като не успява да предаде каквото и да е съобщение. Опитват да излъчат сигнал SOS с резервната радиостанция, но и тя е изгоряла.
Дават пожарна тревога с корабната камбана. Започват гасенето в различни части на „Победа”, но за всеки случай спускат и част от пътниците в спасителните лодки зад борда. Спасителите пристигат едва на 3 септември вечерта, когато основното огнище на
Картина с изображението на лайнера „Победа” е разпространена като пощенска картичка в края на 60-те и в началото на 70-те години на ХХ век.
Обратната страна на пощенската картичка.
Лайнерът „Победа”, нарисуван, за да бъде първа страница на рекламна дипляна за кораба.
Снимка на „Победа”, отпечатана в рекламна дипляна за кораба.
пожара е потушено. Повеждат обгорелия кораб на буксир, но скоро се оказва, че той все пак може да плава и самостоятелно. Спасените пътници са прехвърлени на борда на „Вячеслав Молотов”, а „Победа” пристига в Одеса на 5 септември. По време на пожара загиват двама членове на екипажа и 40 пътника, сред които 19 жени и 15 деца. Загива цялото семейство на китайския маршал.
За произшествието веднага е информиран Сталин. Разследва се и възможността за версия, но тя не се потвърждава. В крайна сметка на 14 септември 1948 г. с постановление на Съвета на министрите на СССР е отменена възможността за репатриране на арменци от чужбина в Съветския съюз ... Присъдите са жестоки: старши помощник-капитанът е осъден на 25 години затвор, капитанът и киномеханикът - на 15 години, помполитът - на 10 години, радистът - на 8 години.
А „Победа” продължава да плава в Черно море и в Атлантическия океан. По време на Карибската криза (1962 г.) пътническият кораб е използван за превоз на съветски войски до Куба. В началото на 1978 г. лайнерът е изведен от експлоатация и предаден за нарязване на скрап в Гадани бийч, Пакистан.
МОРСКИ ВЕСТНИК
За произшествието веднага е информиран Сталин. Разследва се и възможността за версия, но тя не се потвърждава. В крайна сметка на 14 септември 1948 г. с постановление на Съвета на министрите на СССР е отменена възможността за репатриране на арменци от чужбина в Съветския съюз ... Присъдите са жестоки: старши помощник-капитанът е осъден на 25 години затвор, капитанът и киномеханикът - на 15 години, помполитът - на 10 години, радистът - на 8 години.
А „Победа” продължава да плава в Черно море и в Атлантическия океан. По време на Карибската криза (1962 г.) пътническият кораб е използван за превоз на съветски войски до Куба. В началото на 1978 г. лайнерът е изведен от експлоатация и предаден за нарязване на скрап в Гадани бийч, Пакистан.
МОРСКИ ВЕСТНИК