НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПРЕЗ 1952 Г. АКАД. АНАСТАС БЕШКОВ ДАВА ИДЕЯТА ЗА
ПЛАВАТЕЛНИЯ КАНАЛ ДО ДЕВНЯ
От 6 до 8 април 1967 г. във Варна се състои научно-техническа конференция за развитието на Пристанище Варна. Организатори са Централния съвет на Научно-техническите съюзи (НТС) - София, Централното ръководство на НТС по транспорта - София, ДСО „Корабостроене и корабоплаване” - София, и Окръжното ръководство на НТС по транспорта - Варна. По-късно Окръжното ръководство на НТС по транспорта - Варна, издава сборник с доклади от конференцията. Няма данни за тиража на изданието, както и за печатницата, където е отпечатано. Най-вероятно е използвана варненската печатница „Стоян Добрев - Странджата”. Но не бива да забравяме, че по това време широко се използва и Офсетовата база на СП „Всестранни услуги” - Варна.
Основният доклад на конференцията е изнесен от инж. Ал. Аврамов от ДСО „Корабостроене и корабоплаване”. При анализа на развитието на пристанищата по света са разгледани постиженията на пристанищата Антверпен (Белгия) и Ротердам (Холандия), а като аналог на бъдещото Пристанище Варна-запад е разгледано белгийското пристанище Гент. Изграждането на Пристанище Варна-запад е определено като „най-сериозната стъпка към преодоляване на пристанищната криза у нас”.
В доклада на инж. Ал. Аврамов е посочено, че през 1952 г. академик Атанас (правилното име е Анастас) Бешков за първи път излиза с предложение за прокопаване на дълбоководен канал до Девненската низина (днес във Варна има улица „Академик Атанас Бешков”). След основаването на Географския институт на БАН през 1951 г. проф. Бешков е привлечен за завеждащ Секцията по икономическа география, която ръководи успешно 14 години, чак до смъртта си.
Тази идея роденият във Варна академик Анастас Стоянов Бешков (1896-1964) развива и в свои трудове:
- Водният транспорт в България. - География, 1956, № 4, 1-3.
- За промишлените пристанища Шабла и Девня. - Изв. на Геогр. инст. - БАН, т. ІІІ, С., 1957, с. 47-63.
- За ефективността на канала Варна - Река Девня - Изв. на бълг. геогр. д-во, т. ІІ (ХІІ), С., 1959, с. 103-110
В доклада на инж. Ал. Аврамов се проследява и пътят, по който се достига до решението Варна-запад да бъде построено в района на Девненската низина, под село Повеляново. Последователно са отхвърлени вариантите за местността „Карантината” на южния бряг на Варненския залив, край гара Тополите на северния бряг на Варненското езеро, както и вариантът с рейдово претоварване във Варненското езеро. Без колебание е отхвърлена тезата на инж. Горнев, изложена в публикации в печата, че не е необходимо да се търси нова перспективна площадка за новото пристанище край Варна, а българската икономика да се възползва от услугите на пристанището на Солун. През м. декември 1964 г. БАН представя на Министерството на транспорта новото предложение
ПЛАВАТЕЛНИЯ КАНАЛ ДО ДЕВНЯ
От 6 до 8 април 1967 г. във Варна се състои научно-техническа конференция за развитието на Пристанище Варна. Организатори са Централния съвет на Научно-техническите съюзи (НТС) - София, Централното ръководство на НТС по транспорта - София, ДСО „Корабостроене и корабоплаване” - София, и Окръжното ръководство на НТС по транспорта - Варна. По-късно Окръжното ръководство на НТС по транспорта - Варна, издава сборник с доклади от конференцията. Няма данни за тиража на изданието, както и за печатницата, където е отпечатано. Най-вероятно е използвана варненската печатница „Стоян Добрев - Странджата”. Но не бива да забравяме, че по това време широко се използва и Офсетовата база на СП „Всестранни услуги” - Варна.
Основният доклад на конференцията е изнесен от инж. Ал. Аврамов от ДСО „Корабостроене и корабоплаване”. При анализа на развитието на пристанищата по света са разгледани постиженията на пристанищата Антверпен (Белгия) и Ротердам (Холандия), а като аналог на бъдещото Пристанище Варна-запад е разгледано белгийското пристанище Гент. Изграждането на Пристанище Варна-запад е определено като „най-сериозната стъпка към преодоляване на пристанищната криза у нас”.
В доклада на инж. Ал. Аврамов е посочено, че през 1952 г. академик Атанас (правилното име е Анастас) Бешков за първи път излиза с предложение за прокопаване на дълбоководен канал до Девненската низина (днес във Варна има улица „Академик Атанас Бешков”). След основаването на Географския институт на БАН през 1951 г. проф. Бешков е привлечен за завеждащ Секцията по икономическа география, която ръководи успешно 14 години, чак до смъртта си.
Тази идея роденият във Варна академик Анастас Стоянов Бешков (1896-1964) развива и в свои трудове:
- Водният транспорт в България. - География, 1956, № 4, 1-3.
- За промишлените пристанища Шабла и Девня. - Изв. на Геогр. инст. - БАН, т. ІІІ, С., 1957, с. 47-63.
- За ефективността на канала Варна - Река Девня - Изв. на бълг. геогр. д-во, т. ІІ (ХІІ), С., 1959, с. 103-110
В доклада на инж. Ал. Аврамов се проследява и пътят, по който се достига до решението Варна-запад да бъде построено в района на Девненската низина, под село Повеляново. Последователно са отхвърлени вариантите за местността „Карантината” на южния бряг на Варненския залив, край гара Тополите на северния бряг на Варненското езеро, както и вариантът с рейдово претоварване във Варненското езеро. Без колебание е отхвърлена тезата на инж. Горнев, изложена в публикации в печата, че не е необходимо да се търси нова перспективна площадка за новото пристанище край Варна, а българската икономика да се възползва от услугите на пристанището на Солун. През м. декември 1964 г. БАН представя на Министерството на транспорта новото предложение
Пристанище Варна-запад през 80-те години на ХХ век.
Визуално, проектът за развитие на белгийското пристанище Гент наподобява това на Варна-запад. Скицата е поместена на стр. 4 от разглежданото издание от 1967 г.
Таблица със статистически данни за развитието на Пристанище Варна, приложени към доклада на инж. Ал. Аврамов.
Корицата на изданието от 1967 г.
Академик Анастас Стоянов Бешков (1896-1964). Източник: https://www.prokarstterra.bas.bg/
на инж. Васил Богалев и н.с. Марин Деведжиев (по-късно професор) Варна-запад да бъде построено под село Повеляново.
На конференцията доклади изнасят още н.с. Марин Деведжиев от БАН („Перспективи за развитие на производителните сили в района Варна - Девня, обусловени от плавателния път Варна - Девня”), инж. Тодор Белмустаков - н.с. в НИИ по транспорта, филиал „Воден транспорт” - Варна („Най-целесъобразна механизация на специализираните кейове за насипни товари в новото Пристанище Варна-запад”), инж. Васил Бутниев -зам. директор на Областно пристанищно управление - Варна („Проект за модернизация на Пристанище Варна”).
В юбилейното издание „100 години Пристанище Варна” (Варна, ИК „Морски свят” ООД, 2006) на стр. 112 се признава приноса на акад. Бешков, но погрешно е посочена годината 1954 и името му (Атанас, а не Анастас). Правилно се посочва смелостта и прозорливостта на идеята, предвид все още неизяснените бъдещи товаропотоци. Прави се сравнение с разработвания по същото време проект за плавателен канал Русе - Варна, който трябва да свърже Дунав с Черно море през наша територия. В първото посочено издание от 1967 г. инж. Ал. Аврамов определя като „отвлечено теоретически” проектите за плавателен канал Русе - Варна и за плавателен Южнобългарски магистрален напоителен канал от Пазарджик до Бургас. Кой знае, може би пък времето ще коригира категоричността на едно такова определение ...
Атанас ПАНАЙОТОВ
На конференцията доклади изнасят още н.с. Марин Деведжиев от БАН („Перспективи за развитие на производителните сили в района Варна - Девня, обусловени от плавателния път Варна - Девня”), инж. Тодор Белмустаков - н.с. в НИИ по транспорта, филиал „Воден транспорт” - Варна („Най-целесъобразна механизация на специализираните кейове за насипни товари в новото Пристанище Варна-запад”), инж. Васил Бутниев -зам. директор на Областно пристанищно управление - Варна („Проект за модернизация на Пристанище Варна”).
В юбилейното издание „100 години Пристанище Варна” (Варна, ИК „Морски свят” ООД, 2006) на стр. 112 се признава приноса на акад. Бешков, но погрешно е посочена годината 1954 и името му (Атанас, а не Анастас). Правилно се посочва смелостта и прозорливостта на идеята, предвид все още неизяснените бъдещи товаропотоци. Прави се сравнение с разработвания по същото време проект за плавателен канал Русе - Варна, който трябва да свърже Дунав с Черно море през наша територия. В първото посочено издание от 1967 г. инж. Ал. Аврамов определя като „отвлечено теоретически” проектите за плавателен канал Русе - Варна и за плавателен Южнобългарски магистрален напоителен канал от Пазарджик до Бургас. Кой знае, може би пък времето ще коригира категоричността на едно такова определение ...
Атанас ПАНАЙОТОВ