НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
30 г. „Академик”:
ПРОБЛЕМЪТ С ИНФОРМАЦИОННИТЕ КАБЕЛИ ПРИ
РЕКОНСТРУКЦИЯТА МУ
През 1985 г., при проектиране на реконструкцията на закупения през 1984 г. СРТ (среден риболовен траулер) „Артинел” (построен в завод „Ленинская кузница” в Киев) за научноизследователски кораб „Академик”, участвах в решаването на интересен проблем. Възложено ми бе да отговарям за новия подход при прокарването на информационните кабели, свързващи пултовете на океанографските лебедки с регистриращата апаратура в бордовите лаборатории. Заедно с ред други задачи за целта, летях два пъти до Москва. От ОКБ (Океанологическое конструкторское бюро) към Институт океанологии им. „П. П. Ширшова” към АН на СССР донесох документи (нормативи, стандарти и препоръки) относно начините на прокарване на информационни кабели на строящи се научно-изследователски кораби.
Тенденцията беше кабелите да минават в безшевни стоманени (манесманови) тръби, примерно ф 40 х 1 mm, като коефициента на запълване на тръбата да не бъде по-голям от 70 %. С това се осигуряваше абсолютна екранизация на кабелите против електромагнитни въздействия върху сигналите.
Спомням си, че в Корабостроителния завод във Варна не можаха да намерят точно такива тънкостенни тръби и положиха малко по-дебели - ф40 х 1,5 mm.
Идва момента на балансировка, изчисляване на устойчивост, метацентрична височина и т.н., пък корабът определено има крен на левия борд и се чудят как да решат проблема (Всъщност проблемът с крена на левия борд бе заложен още при проектирането на новата надстройка, тя е разположена асиметрично на осевата линия. Разстоянието от надстройката до левия борд е по-голямо от разстоянието от надстройката до десния борд и т.н.).
Дошъл е инж. П. Ляков пом. председател (нещо като помполит) на ЦУ на БАН и са ме наковладили, че „моите” тръби са виновни за крена. Посреща ме инж. П. Ляков на достроечния кей пред „Академик” и ме пита:
- Траянов, защо сте приели този вариант с тръбите?
Аз се чудя какво да му отговоря. Всичко беше по ГОСТ (Государственный стандарт) на СССР. Аз донесох стандарта, нормативите и препоръките, и ги предоставих на Специалното конструкторско бюро (СКБ) към Института по корабостроене Варна с шеф капитан І ранг инж. Иван Иванов. Те изготвиха чертежите, трасетата където да минат тръбите и съответните табла на палубата (до винчовете) и в лабораториите. Те са изчислявали теглата и са приели да се положат малко по-дебели тръби. Мен не са ме питали.
За щастие виждам в краката ни на метър и половина от нас парче панел за закрепване на кабели по стария начин и отговарям на Ляков с контра въпрос.
- Инженер Ляков, да не би да искате да кажете, че един линеен метър панел ще е по-лек от един линеен метър тънкостенна манесманова тръба?
Инж. П. Ляков погледна парчето панел за прикрепване на кабели в краката ни. Замисли се и не пожела да отговори.
В крайна сметка от изчисленията в СКБ на Института по корабостроене се прие на десния борд, ниско долу, да се натоварят 8 тона чугун на слитъци и крена се оправи.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
ПРОБЛЕМЪТ С ИНФОРМАЦИОННИТЕ КАБЕЛИ ПРИ
РЕКОНСТРУКЦИЯТА МУ
През 1985 г., при проектиране на реконструкцията на закупения през 1984 г. СРТ (среден риболовен траулер) „Артинел” (построен в завод „Ленинская кузница” в Киев) за научноизследователски кораб „Академик”, участвах в решаването на интересен проблем. Възложено ми бе да отговарям за новия подход при прокарването на информационните кабели, свързващи пултовете на океанографските лебедки с регистриращата апаратура в бордовите лаборатории. Заедно с ред други задачи за целта, летях два пъти до Москва. От ОКБ (Океанологическое конструкторское бюро) към Институт океанологии им. „П. П. Ширшова” към АН на СССР донесох документи (нормативи, стандарти и препоръки) относно начините на прокарване на информационни кабели на строящи се научно-изследователски кораби.
Тенденцията беше кабелите да минават в безшевни стоманени (манесманови) тръби, примерно ф 40 х 1 mm, като коефициента на запълване на тръбата да не бъде по-голям от 70 %. С това се осигуряваше абсолютна екранизация на кабелите против електромагнитни въздействия върху сигналите.
Спомням си, че в Корабостроителния завод във Варна не можаха да намерят точно такива тънкостенни тръби и положиха малко по-дебели - ф40 х 1,5 mm.
Идва момента на балансировка, изчисляване на устойчивост, метацентрична височина и т.н., пък корабът определено има крен на левия борд и се чудят как да решат проблема (Всъщност проблемът с крена на левия борд бе заложен още при проектирането на новата надстройка, тя е разположена асиметрично на осевата линия. Разстоянието от надстройката до левия борд е по-голямо от разстоянието от надстройката до десния борд и т.н.).
Дошъл е инж. П. Ляков пом. председател (нещо като помполит) на ЦУ на БАН и са ме наковладили, че „моите” тръби са виновни за крена. Посреща ме инж. П. Ляков на достроечния кей пред „Академик” и ме пита:
- Траянов, защо сте приели този вариант с тръбите?
Аз се чудя какво да му отговоря. Всичко беше по ГОСТ (Государственный стандарт) на СССР. Аз донесох стандарта, нормативите и препоръките, и ги предоставих на Специалното конструкторско бюро (СКБ) към Института по корабостроене Варна с шеф капитан І ранг инж. Иван Иванов. Те изготвиха чертежите, трасетата където да минат тръбите и съответните табла на палубата (до винчовете) и в лабораториите. Те са изчислявали теглата и са приели да се положат малко по-дебели тръби. Мен не са ме питали.
За щастие виждам в краката ни на метър и половина от нас парче панел за закрепване на кабели по стария начин и отговарям на Ляков с контра въпрос.
- Инженер Ляков, да не би да искате да кажете, че един линеен метър панел ще е по-лек от един линеен метър тънкостенна манесманова тръба?
Инж. П. Ляков погледна парчето панел за прикрепване на кабели в краката ни. Замисли се и не пожела да отговори.
В крайна сметка от изчисленията в СКБ на Института по корабостроене се прие на десния борд, ниско долу, да се натоварят 8 тона чугун на слитъци и крена се оправи.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Силуетът на „Академик”, нарисуван на филателен блок от 1985 г. Тук външният му вид все още е на среден риболовен траулер.
„Академик” при получаването му от корабособственика - БАН, след реконструкцията. (Илюстрацията е от личния архив на автора).
„Академик” в деня на честването на неговата 30-та годишнина в служба на българската наука.
