НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
135 ГОДИНИ КОРАБИ С ИМЕТО „БЪЛГАРИЯ”
* От 2006 г. - без кораб с името „България” и под българско знаме ...
Като се изключат статии и съобщения, посветени на отделни кораби с името „България”, най-ранната известна публикация, която цялостно представя тази тема, се появява през 1977 г. и е дело на Георги Калинов (светла му памет!): „България”. - Полет (Варна), № 35, 29 авг. 1977, с. 8. Тя разглежда само три кораба (един руски - 1886 г. и два български - 1894 и 1947 г.), но все пак поставя началото на проучванията за това корабно име. Преди 12 г. публикувах сведения за 13 кораба (Корабите „България”. - Морски вестник, № 7, 10 апр. 2002, с. 14), междувременно, особено в интернет, се появиха ценни информации по тази тема и сега по повод на 135-годишнината от появяването на първия кораб с името „България” предлагам данни за 31 кораба. Предварителни уговорки:
* в заглавието на текста за даден кораб, след името на кораба, в скоби посочвам периода, през който той носи това име, а не годините, през които е в експлоатация (друг е въпросът, ако двата периода съвпадат);
* кораби, името на които е производно от името на страната, са представени в отделна група;
* всички дати до 31 март 1916 г. са по Юлианския календар (стар стил).
„БЪЛГАРIЯ” (1879 - неизв.), БЪЛГАРСКИ пътнически параход
На 14 юни 1879 г. русенският вестник „Българин” помества краткото съобщение: „Тези дни ще пристигне в Русе новий местен параход „БЪЛГАРИЯ”, който ще работи между Русе и Гюргево, като ще носи българското знаме. Притежателят на този пароход е Г. Смилов, познат българин търговец в Гюргево”. Във връзка с това на 26 юни търновският вестник „Целокупна България” информира: „Прочитаме в „Българин”: Завчера, между Русе и Гюргево почна да работи новий параход „Българiя”. Той е по-бърз от парахода, който работеше до сега, и цената на местата му е по-умерена. На първи клас франга 1 [и] половина, на
* От 2006 г. - без кораб с името „България” и под българско знаме ...
Като се изключат статии и съобщения, посветени на отделни кораби с името „България”, най-ранната известна публикация, която цялостно представя тази тема, се появява през 1977 г. и е дело на Георги Калинов (светла му памет!): „България”. - Полет (Варна), № 35, 29 авг. 1977, с. 8. Тя разглежда само три кораба (един руски - 1886 г. и два български - 1894 и 1947 г.), но все пак поставя началото на проучванията за това корабно име. Преди 12 г. публикувах сведения за 13 кораба (Корабите „България”. - Морски вестник, № 7, 10 апр. 2002, с. 14), междувременно, особено в интернет, се появиха ценни информации по тази тема и сега по повод на 135-годишнината от появяването на първия кораб с името „България” предлагам данни за 31 кораба. Предварителни уговорки:
* в заглавието на текста за даден кораб, след името на кораба, в скоби посочвам периода, през който той носи това име, а не годините, през които е в експлоатация (друг е въпросът, ако двата периода съвпадат);
* кораби, името на които е производно от името на страната, са представени в отделна група;
* всички дати до 31 март 1916 г. са по Юлианския календар (стар стил).
„БЪЛГАРIЯ” (1879 - неизв.), БЪЛГАРСКИ пътнически параход
На 14 юни 1879 г. русенският вестник „Българин” помества краткото съобщение: „Тези дни ще пристигне в Русе новий местен параход „БЪЛГАРИЯ”, който ще работи между Русе и Гюргево, като ще носи българското знаме. Притежателят на този пароход е Г. Смилов, познат българин търговец в Гюргево”. Във връзка с това на 26 юни търновският вестник „Целокупна България” информира: „Прочитаме в „Българин”: Завчера, между Русе и Гюргево почна да работи новий параход „Българiя”. Той е по-бърз от парахода, който работеше до сега, и цената на местата му е по-умерена. На първи клас франга 1 [и] половина, на
Руският параход „Болгарiя” -https://airgroup2000.com/gallery/albums/
Американският параход „Bulgaria” (1887-1916 г.) - https://quod.lib.umich.edu/t/tbnms1i1;subview=detail;view=entry
Княз Юри Евгениевич Гагарин (1846-1905 г.) - https://www.sergekot.com/media/
„Снемане на руския и вдигане на българския военноморски флаг. Русе, 12 август (н.ст. – бел. ред.) 1879 г.” Худ. Хр. НЕЙКОВ. Източник: Военноморски флот на Н. Р. България. С., изд. Главно политическо управление на Народната армия, 1968 г., с. 9
вторий 1. Всякой пътник има право да принесе безплатно 20 оки багаж” [1]. Отчитайки излизането на „Българин” два пъти в седмицата и факта, че последният му брой преди 26 юни се появява на 24 юни, първото плаване на новия български параход започва вероятно на 22 юни 1879 г. [2]. Поради липса на снимка името на кораба („България” или „Българiя”) не може да бъде уточнено със сигурност, но приемам за достоверно второто съобщение с надеждата, че при него, когато корабът е пристигнал за пръв път в Русе, дописникът на „Българин” лично е видял името на борда на кораба.
Тъй като военноморските флагове на първите български военни кораби са вдигнати официално на 31 юли 1879 г., „Българiя” е първият параход, плаващ под българско знаме.
Личността на собственика на парахода Г. Смилов засега остава неясна. Допускам това да е известният търновски химик Георги Смилов (1844-1915 г.). Несигурността е от факта, че биографията му досега не е изследвана задълбочено и в историографията интересът към нея е насочен изключително към възрожденския период (най-вече заради съжителството му с Хр. Ботйов в Одеса). През 1999 г. представих дейността му най-вече като химик, както и като учител след 1881-1882 г. [3], но периодът 1878-1881 г. е всъщност бяло петно. От появили се през последните години сведения става ясно, че към 20 ян. 1879 г. Георги Смилов е „началника на Търновски окръг” [4], но по-късно през същата година се премества в Троян, където „се заема отговорно и дейно с читалището - тогава библиотека, читалня и салон за сказки” [5]. По-късно, но още през 1879 г. (съдейки по подтекста на публикацията на Т. Станчева), напуска Троян. Възможно е след това да се е преместил в Гюргево. Прави впечатление, че там към началото на декември 1880 г. пребивава Г. Смилов [6], но дали той е и Георги Смилов? Засега първото сигурно сведение за него после е към 1 ноември 1881 г., когато е назначен за окръжен управител във Враца [7]. Очевидно по ред стечения на обстоятелства през първите години след Освобождението Георги Смилов често е променял месторабота и местожителство и нищо чудно за кратко да е практикувал и търговия в Гюргево. Основание за предположението, че Георги Смилов и Г. Смилов са едно и също лице, намирам и в това, че е възможно търновският вестник да проявява специален интерес към парахода на Г. Смилов, защото корабособственик всъщност е известният по онова време търновец Георги Смилов.
1. Параход „Българiя” (1879 г.). - https://www.pan.bg/view_article-37 (22 окт. 2011 г.).
2. Нямам възможност да ползвам богатия фонд на НБ „Св. Св. Кирил и Методий” - София, а годишнините на „Българин” и „Целокупна България”, достъпни за мен в РБ „П. П. Славейков” - Варна, имат големи липси: например за периода юни 1879 г. от „Българин” липсват тъкмо № 168 от 21 юни и № 169 от 24 юни, а годишнината на „Целокупна България” започва едва с № 9 от 25 юли 1879 г. Поради това не мога със сигурност да твърдя в кой от тези два броя на „Българин” е поместено съобщението за първото плаване на парахода на Г. Смилов, но имайки предвид стремежа на вестникарите още по онова време да поместват актуална информация, приемам, че става дума за № 169 от 24 юни, издаден само два дни преди съобщението в „Целокупна България”.
3. Алексиев, Иван. Българинът, който пръв дръзна да конкурира плеснивите европейски сапунчета. - Черно море днес (Варна), № 81, 8 апр. 1999, с.9.
4. https://www.archives.government.bg/ -
5. Stancheva, T. Библиотеката на читалище „Наука” - съкровищницата на Троян. - https://tdstancheva.blogspot.com/2014/05/blog-post.html
6. Цеков, Христо. Димитър Ценович. Касиерът на БРЦК. 2. доп. изд. С., Златен змей, 2010. 280 с. Дължа благодарност на русенския историк д-р Иво Жейнов, който ме насочи към този източник.
7. Областна дирекция на МВР - Враца. История. - https://www.vratza.mvr.bg/OD_Police/default.htm
„БОЛГАРIЯ” (1886 - 1915 г.), РУСКИ товаро-пътнически параход
Параходът „Болгарiя” е построен в английската корабостроителница „J Wigham Richardson&Co”, Долен Уокър, Нюкасъл на Тайн, Северна Англия, и предаден за експлоатация на 26 април 1886 г. [1], [2]. Основни технически данни: стоманен корпус, брутна вместимост 572 рег. т, дедуейт 450 т, дължина 190,0 фута (57,9 м), широчина 26,1 фута (8,0 м), газене 12,6 фута (3,8 м); трицилиндрова парна машина с тройно разширение с номинална мощност 80 к. с., един гребен винт, скорост 11,0 възела. През 1915 г. е преименуван на „Адмирал Кашерининов”. През 1923 г. е продаден на турски собственик в Константинопол и името му е променено на „ISTIKBAL MILLI”, след което още три пъти е преименуван: 1924 - „ISTIKLAL”, 1926 Г. - „YENI BANDIRMA” и 1930 г. - „ZIYA”. Потъва на 11 май 1930 г. вследствие на пожар [1].
На 14 март 1886 г. корабоплавателната компания „Российско-Дунайское пароходство” на княз Ю. Е. Гагарин от Одеса е преобразувана в акционерното дружество „Черноморско-Дунайское пароходство” [4, с. 17], което пуска в движение параходите „Русь” и „Болгарiя” по линията Одеса-Русе-Свищов. По този повод още на 4 април с.г. пребиваващият тогава в Русе руски учен и изобретател инженер-механик П. Д. Кузмински подготвя обширна дописка със сведения за състоянието на дунавското корабоплаване и възторжено пише: „Смятам за свое нравствено задължение да приветствам от сърце учредяването на Руско-българско акционерно параходно дружество” [5]. На 14 април в Русе за пръв път пристига параходът „Русь” [6], а на 18 юни 1886 г. - „Болгарiя” [7].
Около 1902-1903 г. на „Болгарiя” практикува известният български капитан Васил Филев [8, с. 123]. Към началото на 1910 г. корабът все още плава по Дунава, но поради старостта му Руското Дунавско параходство планира да възложи капиталния му ремонт [9]. Последното сведение за плаването му до българско дунавско пристанище е към 25 октомври 1912 г., когато е в Русе с готовност за отплаване към Рени. На 4 май 1920 г., като „Адмирал Кашерининов”, параходът пристига във Варна със 107 руски офицери, войници, чиновници и други бежанци, които превозва от Тулча [10].
1. https://www.tynebuiltships.co.uk/
2. Английската корабостроителница „J Wigham Richardson&Co”, известна и с краткото наименование „Richardson”, съществува през периода 1860-1904 г. През 1894 г. тя произвежда и първите параходи на БТПД „Борис” и „България”. През периода 1904-1963 г. фирмата е преименувана на „Swan, Hunter&Wigham Richardson Ltd”, известна и с краткото наименование „Swan Hunter” [3].
3. https://www.tynebuiltships.co.uk/Walker-map.html
4. Tsyganenko, Liliya. The Role of the Nobility in the Development of Navigation on the Danube (XIX - Early XX Century). - Journal of Danubian Studies and Research, Vol. 3, No. 2, pp.15-20.
5. Кузмински, П. Русе, 4 апр. 1886. Г. Редактор! - Славянин (Русе), № 94, 5 апр. 1886, с. 373.
6. Славянин (Русе), № 97, 17 апр. 1886, с. 385.
7. Славянин (Русе), № 121, 21 юни 1886, с. 481.
8. Алманах на капитаните и главните механици от Параходство „Български морски флот”. Варна, ИК „Икар”, 2002. 248 с.
9. К деятельности Русского Дунайского пароходства. - Русское судоходство, 1910, № 2, раздел „Судоходная хроника”, с. 148.
10. Старший группы господ офицеров, чиновников, солдат и беженцев, прибывших на пароходе „Адмирал Кашерининов” из г. Тулча (Румыния). Полковник Николаенко. 29 мая 1920 г. - https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%
„BULGARIA” (1887 - 1916 г.), АМЕРИКАНСКИ товарен параход
Параходът „Bulgaria” е построен през 1887 г. в американската корабостроителница „James Davidson Shipyard” в Уест Бей Сити (днес Бей Сити), щат Мичиган, САЩ, за корабособствениците Джон Хънтингтън и Джеймс Коригън [1]. Предназначен е за плаване в Големите езера. Основни технически данни: дървен корпус, брутна вместимост 1888,9 рег. т, дължина 280,3 фута (85 м), широчина 39 фута (11,9 м), дълбочина 21 фута (6,4 м); двуцилиндрова парна машина тип „Тандем-компаунд” [2] с индикаторна мощност 550 к.с. [3], един гребен винт [2].
Засега мотивите за избора на името не са известни. Прави впечатление, че четири месеца преди „Bulgaria” корабостроителницата „James Davidson Shipyard” предава на същите корабособственици подобен по конструкция кораб с името „Roumania” [4]. По някаква причина те вероятно са имали интерес към двете балкански страни. През периода 1906-1915 г. корабът сменя четири пъти собствениците си, като от април 1908 до януари 1911 г. е притежание на фирмата „Bulgaria Transportation Co.” от Чикаго. През 1916 г. експлоатацията му е прекратена [2].
1. Davidson Shipbuilding, West Bay City MI. -
https://shipbuildinghistory.com/history/shipyards/719thcentury/davidson.htm
2. BULGARIA; 1887; Bulk Freighter; US3381. - https://quod.lib.umich.edu/t/tbnms1ic/x-26032.176598/
3. Great Lakes Vessel History https://www.greatlakesvesselhistory.com/ -
https://www.greatlakesvesselhistory.com/histories-
4. ROUMANIA; 1887; Bulk Freighter; US110733. - https://quod.lib.umich.edu/t/tbnms1ic/x
(Следва)
Иван АЛЕКСИЕВ
Тъй като военноморските флагове на първите български военни кораби са вдигнати официално на 31 юли 1879 г., „Българiя” е първият параход, плаващ под българско знаме.
Личността на собственика на парахода Г. Смилов засега остава неясна. Допускам това да е известният търновски химик Георги Смилов (1844-1915 г.). Несигурността е от факта, че биографията му досега не е изследвана задълбочено и в историографията интересът към нея е насочен изключително към възрожденския период (най-вече заради съжителството му с Хр. Ботйов в Одеса). През 1999 г. представих дейността му най-вече като химик, както и като учител след 1881-1882 г. [3], но периодът 1878-1881 г. е всъщност бяло петно. От появили се през последните години сведения става ясно, че към 20 ян. 1879 г. Георги Смилов е „началника на Търновски окръг” [4], но по-късно през същата година се премества в Троян, където „се заема отговорно и дейно с читалището - тогава библиотека, читалня и салон за сказки” [5]. По-късно, но още през 1879 г. (съдейки по подтекста на публикацията на Т. Станчева), напуска Троян. Възможно е след това да се е преместил в Гюргево. Прави впечатление, че там към началото на декември 1880 г. пребивава Г. Смилов [6], но дали той е и Георги Смилов? Засега първото сигурно сведение за него после е към 1 ноември 1881 г., когато е назначен за окръжен управител във Враца [7]. Очевидно по ред стечения на обстоятелства през първите години след Освобождението Георги Смилов често е променял месторабота и местожителство и нищо чудно за кратко да е практикувал и търговия в Гюргево. Основание за предположението, че Георги Смилов и Г. Смилов са едно и също лице, намирам и в това, че е възможно търновският вестник да проявява специален интерес към парахода на Г. Смилов, защото корабособственик всъщност е известният по онова време търновец Георги Смилов.
1. Параход „Българiя” (1879 г.). - https://www.pan.bg/view_article-37 (22 окт. 2011 г.).
2. Нямам възможност да ползвам богатия фонд на НБ „Св. Св. Кирил и Методий” - София, а годишнините на „Българин” и „Целокупна България”, достъпни за мен в РБ „П. П. Славейков” - Варна, имат големи липси: например за периода юни 1879 г. от „Българин” липсват тъкмо № 168 от 21 юни и № 169 от 24 юни, а годишнината на „Целокупна България” започва едва с № 9 от 25 юли 1879 г. Поради това не мога със сигурност да твърдя в кой от тези два броя на „Българин” е поместено съобщението за първото плаване на парахода на Г. Смилов, но имайки предвид стремежа на вестникарите още по онова време да поместват актуална информация, приемам, че става дума за № 169 от 24 юни, издаден само два дни преди съобщението в „Целокупна България”.
3. Алексиев, Иван. Българинът, който пръв дръзна да конкурира плеснивите европейски сапунчета. - Черно море днес (Варна), № 81, 8 апр. 1999, с.9.
4. https://www.archives.government.bg/ -
5. Stancheva, T. Библиотеката на читалище „Наука” - съкровищницата на Троян. - https://tdstancheva.blogspot.com/2014/05/blog-post.html
6. Цеков, Христо. Димитър Ценович. Касиерът на БРЦК. 2. доп. изд. С., Златен змей, 2010. 280 с. Дължа благодарност на русенския историк д-р Иво Жейнов, който ме насочи към този източник.
7. Областна дирекция на МВР - Враца. История. - https://www.vratza.mvr.bg/OD_Police/default.htm
„БОЛГАРIЯ” (1886 - 1915 г.), РУСКИ товаро-пътнически параход
Параходът „Болгарiя” е построен в английската корабостроителница „J Wigham Richardson&Co”, Долен Уокър, Нюкасъл на Тайн, Северна Англия, и предаден за експлоатация на 26 април 1886 г. [1], [2]. Основни технически данни: стоманен корпус, брутна вместимост 572 рег. т, дедуейт 450 т, дължина 190,0 фута (57,9 м), широчина 26,1 фута (8,0 м), газене 12,6 фута (3,8 м); трицилиндрова парна машина с тройно разширение с номинална мощност 80 к. с., един гребен винт, скорост 11,0 възела. През 1915 г. е преименуван на „Адмирал Кашерининов”. През 1923 г. е продаден на турски собственик в Константинопол и името му е променено на „ISTIKBAL MILLI”, след което още три пъти е преименуван: 1924 - „ISTIKLAL”, 1926 Г. - „YENI BANDIRMA” и 1930 г. - „ZIYA”. Потъва на 11 май 1930 г. вследствие на пожар [1].
На 14 март 1886 г. корабоплавателната компания „Российско-Дунайское пароходство” на княз Ю. Е. Гагарин от Одеса е преобразувана в акционерното дружество „Черноморско-Дунайское пароходство” [4, с. 17], което пуска в движение параходите „Русь” и „Болгарiя” по линията Одеса-Русе-Свищов. По този повод още на 4 април с.г. пребиваващият тогава в Русе руски учен и изобретател инженер-механик П. Д. Кузмински подготвя обширна дописка със сведения за състоянието на дунавското корабоплаване и възторжено пише: „Смятам за свое нравствено задължение да приветствам от сърце учредяването на Руско-българско акционерно параходно дружество” [5]. На 14 април в Русе за пръв път пристига параходът „Русь” [6], а на 18 юни 1886 г. - „Болгарiя” [7].
Около 1902-1903 г. на „Болгарiя” практикува известният български капитан Васил Филев [8, с. 123]. Към началото на 1910 г. корабът все още плава по Дунава, но поради старостта му Руското Дунавско параходство планира да възложи капиталния му ремонт [9]. Последното сведение за плаването му до българско дунавско пристанище е към 25 октомври 1912 г., когато е в Русе с готовност за отплаване към Рени. На 4 май 1920 г., като „Адмирал Кашерининов”, параходът пристига във Варна със 107 руски офицери, войници, чиновници и други бежанци, които превозва от Тулча [10].
1. https://www.tynebuiltships.co.uk/
2. Английската корабостроителница „J Wigham Richardson&Co”, известна и с краткото наименование „Richardson”, съществува през периода 1860-1904 г. През 1894 г. тя произвежда и първите параходи на БТПД „Борис” и „България”. През периода 1904-1963 г. фирмата е преименувана на „Swan, Hunter&Wigham Richardson Ltd”, известна и с краткото наименование „Swan Hunter” [3].
3. https://www.tynebuiltships.co.uk/Walker-map.html
4. Tsyganenko, Liliya. The Role of the Nobility in the Development of Navigation on the Danube (XIX - Early XX Century). - Journal of Danubian Studies and Research, Vol. 3, No. 2, pp.15-20.
5. Кузмински, П. Русе, 4 апр. 1886. Г. Редактор! - Славянин (Русе), № 94, 5 апр. 1886, с. 373.
6. Славянин (Русе), № 97, 17 апр. 1886, с. 385.
7. Славянин (Русе), № 121, 21 юни 1886, с. 481.
8. Алманах на капитаните и главните механици от Параходство „Български морски флот”. Варна, ИК „Икар”, 2002. 248 с.
9. К деятельности Русского Дунайского пароходства. - Русское судоходство, 1910, № 2, раздел „Судоходная хроника”, с. 148.
10. Старший группы господ офицеров, чиновников, солдат и беженцев, прибывших на пароходе „Адмирал Кашерининов” из г. Тулча (Румыния). Полковник Николаенко. 29 мая 1920 г. - https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%
„BULGARIA” (1887 - 1916 г.), АМЕРИКАНСКИ товарен параход
Параходът „Bulgaria” е построен през 1887 г. в американската корабостроителница „James Davidson Shipyard” в Уест Бей Сити (днес Бей Сити), щат Мичиган, САЩ, за корабособствениците Джон Хънтингтън и Джеймс Коригън [1]. Предназначен е за плаване в Големите езера. Основни технически данни: дървен корпус, брутна вместимост 1888,9 рег. т, дължина 280,3 фута (85 м), широчина 39 фута (11,9 м), дълбочина 21 фута (6,4 м); двуцилиндрова парна машина тип „Тандем-компаунд” [2] с индикаторна мощност 550 к.с. [3], един гребен винт [2].
Засега мотивите за избора на името не са известни. Прави впечатление, че четири месеца преди „Bulgaria” корабостроителницата „James Davidson Shipyard” предава на същите корабособственици подобен по конструкция кораб с името „Roumania” [4]. По някаква причина те вероятно са имали интерес към двете балкански страни. През периода 1906-1915 г. корабът сменя четири пъти собствениците си, като от април 1908 до януари 1911 г. е притежание на фирмата „Bulgaria Transportation Co.” от Чикаго. През 1916 г. експлоатацията му е прекратена [2].
1. Davidson Shipbuilding, West Bay City MI. -
https://shipbuildinghistory.com/history/shipyards/719thcentury/davidson.htm
2. BULGARIA; 1887; Bulk Freighter; US3381. - https://quod.lib.umich.edu/t/tbnms1ic/x-26032.176598/
3. Great Lakes Vessel History https://www.greatlakesvesselhistory.com/ -
https://www.greatlakesvesselhistory.com/histories-
4. ROUMANIA; 1887; Bulk Freighter; US110733. - https://quod.lib.umich.edu/t/tbnms1ic/x
(Следва)
Иван АЛЕКСИЕВ