

ЗА ДЪРВЕНИТЕ ЛОДКИ И ... ДНЕШНИТЕ МОРЯЦИ
На снимката е последната дървена лодка ЯЛ-6 на въоръжение във българските ВМС, а ако не се броят няколкото полуразрушени лодки от същия тип, намерили последен пристан по крайбрежните заведения, сигурно това е последният дървен ЯЛ в България.
А беше време, когато добре поддържаната, лакирана и подредена лодка с надраена медачка и спретнато стъкмяване, беше лицето на службата и гордост за всеки кораб, било то при посрещане на гости или за изпращане на командира при „слизането” му от кораба.
Няма ги вече дървените ялове, няма ги и десетгребните катери, изгниха, няма ги дори и във Военноморския музей. Всъщност там, във външната експозиция, те могат да се видят все още на снимките от фотоизложбата на о.з. капитан II ранг Атанас Панайотов, посветена на учебните ветроходи на България, но не е същото. Преди години посетих Военноморското училище на Република Турция. Там всеки курс имаше зачислена дървена лодка и имаше съревнование чия ще бъде най-добре поддържана. Подобно нещо видях и в Пирея и в Ливорно. Сигурно така е навсякъде по света където градят морска култура и е въпрос на морски шик да притежаваш лодка, чиято конструкция и ветрилно стъкмяване не се е променило от няколко века. Достатъчно е човек да влезе в магазина за морски сувенири на ул. „Преслав” във Варна, за да усети този шик.
Всичко останало е ... пластмаса.
Та последната ЯЛ е на въоръжение на фрегата „Смели”. Тя е произведена през 1989 г. и има следните размери:
- дължина - 6,1 м
- ширина - 1,9 м
- височина на борда - 0,91 м
- ветрилното стъкмяване е разрезно рейково с площ 20,4 м?
- товароподемност - на гребла: 13 човека, на ветрила: 8 човека, с извънбордов двигател: 7 човека при вятър до 5 бала.
Флюгарката на „Смели” е квадрат, чиято лява половина е жълта, а дясната е синя. Съгласно „Лодъчна сигнална книга на ВМФ ЛСК 80” флюгарката е знак, който се присвоява на лодките и катерите и определя тяхната принадлежност към кораба, дивизиона, съединението. Гореописаната флюгарка е „наследена” от СКР (стражеви кораб) „Смели”. Рулят на лодката пък е взет от една от лодките на стария учебен кораб на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. Лодката има и една нехарактерна за нашия флот особеност. Петата на мачтата не е с четириъгълно сечение, а е с изрез, който й позволява да лагерува надлъжно върху напречната ос на степса.
Лодката се използва от корабната подривна команда за подриваване на плаващи мини и притежава две много полезни свойства - изработена е от немагнитен материал и има безотказен движител, който й позволява успешно да се отдалечи, след като огнепроводният шнур на подривния патрон е вече запален.
Тази лодка има и участие в заснемането на екранизацията на „Дванайстата нощ” през 1999 г.
Лодката се намира на десния борд на фрегатата „Смели” и се поддържа в безупречно състояние със силите и средствата на екипажа до времето когато ще намери, надявам се, достойно място във витрината на някой музей. В никакъв случай не на двора!
Капитан І ранг Ваньо МУСИНСКИ
Снимките са от личния архив на автора
Авторът на борда на последната дървена лодка ЯЛ-6 на въоръжение във българските ВМС.
Лодката се намира на десния борд на фрегатата „Смели” и се поддържа в безупречно състояние със силите и средствата на екипажа.
Поглед към кърмата на дървения ЯЛ 6 на фрегатата „Смели”. Ясно се виждат двете флюгарки (квадрат, чиято лява половина е жълта, а дясната е синя).
Поглед от носа към кърмата на лодката.
Схема на ветрилното стъкмяване на ЯЛ 6.
Петата на мачтата не е с четириъгълно сечение, а е с изрез, който й позволява да лагерува надлъжно върху напречната ос на степса.
Елементи от ветрилното стъкмяване на ЯЛ 6.
Основните предмети, с които трябва да бъде снабдена военноморската гребно-ветроходна лодка ЯЛ 6.