НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ИНЦИДЕНТ С ТОРПЕДНИ КАТЕРИ ПРЕД ВАРНА ПРЕДИ 40 ГОДИНИ
Плитчината във Варненския залив срещу Офицерския плаж е известна на мореплавателите. Не случайно хидрографът лейтенант Неделчо Недев в картата си на Варненския залив от 1908 г. й отделя особено внимание. Има едно място, където вълните се пукат и всеки може да види за какво става дума, ако застане на брега по време на щорм.
В краят на август 1944 г. няколко полупотопени и изоставени от екипажите си немски десантни кораби се натъкват на скалите на въпросната плитчина пред Офицерския плаж. Немските кораби, потънали там, остават в страни от полезрението на съветските водолазни екипи от ЭПРОН, които през 1944 и 1945 г. изваждат от морското дъно кораби и оборудване.
На останките на тези кораби попаднахме през есента на 1963 г. в резултат на системни еднодневни експедиции, провеждани от Доброволната група за подводни археологически проучвания към Военноморския музей Варна с директор Иван Казаков.
През пролетта на 1964 г. със специализирания водолазен катер „Станко Стайков” извадихме от района две 80-мм зенитни оръдия, дълги около 2,5 метра. Най-плиткото място на „Шаланите”, така нарекохме района (виж Траян Траянов, „Тайните на морското дъно”, Варна, 2008, стр. 114 -116) над коварните корабни останки беше 2 - 2,5 метра. Пътническите корабчета, една атракция за Варна тогава, тръгвайки от Рибарското мостче на път за курортите Дружба (Св. Св. Константин и Елена) и Златните пясъци минаваха на опасно близко разстояние от тях.
По разказ на инж. Неделчо Вичев, изпълнителен секретар на Териториалната организация на Научно-техническите съюзи - Варна, който през 1974 г. като старшина-школник във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров” е „командирован” на лодъчната (гребната) база на училището на Офицерския плаж, в съботата, на генералната репетиция на празничния парад на Военноморския флот, става инцидент.
Тогава все още съществуваше моста на Централните морски бани и военноморския парад се приемаше оттам. Та торпедните катери на пълен ход, в строй килватер, преминали пред „официалните лица” на Централния мост, направили завой (поворот) на дясно, отправяйки се навътре в залива към линията Евксиноград - нос Галата. Но Рибарското мостче и плитчината с коварните корабни останки са близо, при това с такава шеметна скорост - въпрос на секунди.
За нещастие торпедните катери преминават точно над тях и удрят кронщейни и лопуси на винтовете си и естествено се отправят веднага за оглед и ремонт във Флотския арсенал.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Бележка на редакцията на „Морски вестник”: След злополучната генерална репетиция през м. август 1974 г. на самия военноморски парад в неделя, по случай празника на българския Военноморски флот, се появиха вместо трите (вече повредени) торпедни катера проект 206, три ракетни катера проект 205. Това бе първата им поява пред широката публика, след получаването им през 1971 г. Трите катера развяваха знамената на Народна република България, на Съветския съюз и на Социалистическа република Румъния (трите държави тогава участват в Обединения Черноморски флот в рамките на Варшавския договор).
Плитчината във Варненския залив срещу Офицерския плаж е известна на мореплавателите. Не случайно хидрографът лейтенант Неделчо Недев в картата си на Варненския залив от 1908 г. й отделя особено внимание. Има едно място, където вълните се пукат и всеки може да види за какво става дума, ако застане на брега по време на щорм.
В краят на август 1944 г. няколко полупотопени и изоставени от екипажите си немски десантни кораби се натъкват на скалите на въпросната плитчина пред Офицерския плаж. Немските кораби, потънали там, остават в страни от полезрението на съветските водолазни екипи от ЭПРОН, които през 1944 и 1945 г. изваждат от морското дъно кораби и оборудване.
На останките на тези кораби попаднахме през есента на 1963 г. в резултат на системни еднодневни експедиции, провеждани от Доброволната група за подводни археологически проучвания към Военноморския музей Варна с директор Иван Казаков.
През пролетта на 1964 г. със специализирания водолазен катер „Станко Стайков” извадихме от района две 80-мм зенитни оръдия, дълги около 2,5 метра. Най-плиткото място на „Шаланите”, така нарекохме района (виж Траян Траянов, „Тайните на морското дъно”, Варна, 2008, стр. 114 -116) над коварните корабни останки беше 2 - 2,5 метра. Пътническите корабчета, една атракция за Варна тогава, тръгвайки от Рибарското мостче на път за курортите Дружба (Св. Св. Константин и Елена) и Златните пясъци минаваха на опасно близко разстояние от тях.
По разказ на инж. Неделчо Вичев, изпълнителен секретар на Териториалната организация на Научно-техническите съюзи - Варна, който през 1974 г. като старшина-школник във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров” е „командирован” на лодъчната (гребната) база на училището на Офицерския плаж, в съботата, на генералната репетиция на празничния парад на Военноморския флот, става инцидент.
Тогава все още съществуваше моста на Централните морски бани и военноморския парад се приемаше оттам. Та торпедните катери на пълен ход, в строй килватер, преминали пред „официалните лица” на Централния мост, направили завой (поворот) на дясно, отправяйки се навътре в залива към линията Евксиноград - нос Галата. Но Рибарското мостче и плитчината с коварните корабни останки са близо, при това с такава шеметна скорост - въпрос на секунди.
За нещастие торпедните катери преминават точно над тях и удрят кронщейни и лопуси на винтовете си и естествено се отправят веднага за оглед и ремонт във Флотския арсенал.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Бележка на редакцията на „Морски вестник”: След злополучната генерална репетиция през м. август 1974 г. на самия военноморски парад в неделя, по случай празника на българския Военноморски флот, се появиха вместо трите (вече повредени) торпедни катера проект 206, три ракетни катера проект 205. Това бе първата им поява пред широката публика, след получаването им през 1971 г. Трите катера развяваха знамената на Народна република България, на Съветския съюз и на Социалистическа република Румъния (трите държави тогава участват в Обединения Черноморски флот в рамките на Варшавския договор).
Торпеден катер проект 206, участвал в злополучната генерална репетиция през м. август 1974 г. Снимката е от фонда на Военноморския музей - Варна.