СЕВАСТОПОЛСКИ СУИНГ
Перефразирайки Маркс, нашият виден философ-хегелианец, екс-президентът Желю Желев сочи, че „никога в историята ситуациите не се повтарят”. Обаче пак според него „нещата в историята са и обратими”, иди, че разбери. Той си знае най-добре приказката, слушали сме го навремето, даже още се обажда тук-там. Например, попитан в едно интервю по повод събитията в Крим „Това напрежение как може да се потуши, ако хората наистина искат да преминат към Русия”, той отговаря:
- Да отиват в Русия бе! Да стават поданици на Русия, като искат.
Не е оригинален, ама никак, защото в нашата недалечна история това го е имало безброй пъти. Например, в Македония:
- Вие какви сте бе, българи ли, я марш в България, тука да не ви е ...
Да спи зло под камък, ама такива президенти е раждала, ще ражда и занапред българска майка
Варна в годините на Кримската война (11853 - 1856 г.). Илюстрацията е от фонда на Военноморския музей.
Натоварване на английските войски на кораби в Пристанище Варна за заминаване към Крим (1853 - 1856 г.).

юнашка! „Съединение”, да не отварям червива приказка и за Северна Добруджа, и за бежанците от Тракия - действало се е все по същата мъдра формула.
Обещах на Президента (вж 5 септември 2014 г. Донасям, че ...) да направя донесение и за Севастопол, отнесено 160 години назад във времето и за Варненското участие в събитията.
Накратко, Руската империя се помислила за голямата работа, особено след като през 40-те години на ХІХ век казаците пошетали из Европа по покана на местните Величества, да понатупат национал-революционерите и да въведат ред. На Царя трябва да му се е сторило, че ги умее тези работи и окупирал християнските земи под турска власт чак до Дунава. Благородната идея била да отърве добрите християни от агарянския ярем, а какво му е било в главата - той си знаел. Османлиите, естествено, повилняли от гняв и се обърнали към Европеския съюз (опс!) да ги защити. А той само това чакал, докарал за нула време н’ам колко войски, качени на н’ам колко кораби, а Варна им станала главната вонноморска и логистична база в Черно море.
Писано е за всичко това, брисано е, искам само да напомня, че когато инцидентът вече бил изчерпан и русите се прибрали на своя територия, Европейският съюз (опс!) казал:
- Че ние защо бихме толкова път и потрошихме толкова пара, я да вземем да превземем Севастопол, да потопим всичките им кораби и да им покажем кой занапред ще коли кучето!
Речено - сторено, даже корабите си ги потопили самите руснаци, на входа на голямата бухта, да не могат чуждите да навлязат в базата.
Битките били епични, гинели пак и военни кореспонденти, има оставени спомени, оди за героите и прочия, всичкото както си му е редът. А какво правели българите?
Участвали на страната на Европейския съюз (опс!), дето се вика, главно с логистика, Варна е най-добрият пример за това. Обаче един английски офицер ни е оставил спомен, че селяните не искали нищо да продават, ни една кокошка, макар че им предлагали добри пари. „Защо ли - питал се англичанинът - може би защото ей го агата, гледа и ние като си заминем, ще дойде да им вземе парите от ръцете”. Не е бил глупав този ингилизин, а историята - то си е нейна работа накъде ще поеме.
Бай ЯНКО
P.S.
Everybody Swing: https://www.youtube.com/