
„БЕЗСМЪРТНИЦИ НА БЪЛГАРСКОТО НЕБЕ, КОИТО БУДЯТ У НАС СЪВЕСТ И ДУХ”
Браницкий епископ Гервасий
* Слово, произнесено пред параклиса „Всички български мъченици-жертви на комунистическия терор” в парка пред Националния дворец на културата в София
Възлюблени в Господа отци, братя и сестри,
Навършват се седемдесет години, откакто над благословената Българска земя падна комунистическият мрак. Несъвместима с християнството, комунистическата идеология донесе непоправими страдания на българското духовенство и на вярващия народ. На вярата и любовта към Спасителя наш Господа Иисуса Христа, на любовта към човека и упованието в християнските добродетели комунистическата идеология противопостави безбожието, насилието и човеконенавистта. Главна задача на комунистите стана изкореняването на християнската религия и превръщането на християните в безбожници.
Точният брой на новомъчениците, имената на мнозина от тях и обстоятелствата около смъртта им ще останат неизвестни. Убийствата са извършвани масово, в тъмни нощи и усойни места. Труповете са изгаряни, хвърляни в пропасти и реки, заравяни в общи ями. Комунистите-убийци ги изгарят живи или ги обезглавяват. Избиват ги с камъни и колове, трошат костите им. Колко правдиво звучат за тях словата на блаженопочившия страдалец и мъченик екзарх Стефан: „За тия покойници не бива да плачем. За праведници не се плаче. Те са безсмъртници на българското небе. Те ще будят у нас българската съвест и дух, за да отворим очите си и да видим гибелта, към която ни водят безверието и идеите на комунизма”.

Оброчният кръст пред стените около параклиса, върху които са изписани имената на 8 200 жертви на комунистическия режим. В началото на август т. г. наследници на червените вампири зацапват имената на избитите с боя. За да покажат за кой ли път, че пак са тук, че все още са тук и че са си все същите.
Но не да прославим подвизите на тези български новомъченици сме се събрали днес. Не за да се поклоним пред достойната им памет и величави дела. Това отдавна и постоянно го правят техните следовници, а на 1 ноември 2002 г. Българската православна църква ги канонизира за светци.
Събрали сме се, братя и сестри, за да заклеймим и да прокълнем комунизма - най-голямото зло, сполетявало България в новата й история. Комунизмът, отгледан в Империята на Злото и наложен със силата на нейната армия, който вилня в Родината ни с нечуван терор, убийства и неправди в продължение на 45 години.
Наистина, този комунизъм заедно с партията, която го прилагаше, със закон бе обявен за престъпен от най-висшата институция в държавата ни - Народното събрание. Но какво от това? Някой от вас да е чул, да е видял, да е прочел, че този закон се изпълнява? Че са взети мерки срещу посочените престъпници? Няма такова нещо. Напротив, те не само не са наказани и не са забранени, но даже имат наглостта все още да управляват, прикрити зад фалшивата фирма на българска социалистическа партия.
Нашият гневен протест е отправен преди всичко към управниците, които продължават да създават условия за съществуването и разрастването на комунистическата язва.
Заедно с протеста отправяме и предупреждение към младите поколения и към всички съотечественици, че както и да се маскира комунизмът, каквито и имена да си измисля, същността му остава непроменима: терор, лъжа и безправие. А най-мощни съюзници и крепители на тази червена напаст са нашите равнодушие и примирение.
Никога не бива да допуснем отново да бъдем завладени от равнодушие и апатия, а да бъдем непримирими воини срещу сатанинското творение на комунизма. Нека днес нашето проклятие да настигне поддръжниците и разпространителите на този политически СПИН. Не за отмъщение, даже не и за възмездие, а единствено за да предпазим младите поколения и бъдещето на Отечеството ни от злокачествената му зараза.
В името на светлото бъдеще на България, нека решително и клетвено да заявим:
„НИКОГА ВЕЧЕ КОМУНИЗЪМ!”
Амин
Специално за „Морски вестник“