НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











МОРСКАТА ВОЙНА НА БЪЛГАРИЯ НА ИЗТОЧНИЯ
ФРОНТ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Или защо на 8 и 9 септември 1944 г. във Варна съветският Черноморски флот плени българските военни кораби

Адмирал о.з. Иван ДОБРЕВ


Втората световна война навлезе в България от към Морето: - на 1 септември 1939 г. параход „Балкан” е в Анверс и се готви да отпътува за България, но е задържан. Франция и Англия са обявили война на Германия; - на 30 май 1941 г. в Пирея се взриви и потъна п/х „Княгиня Мария Луиза”, военизиран и натоварен от германците с авиационни бомби и бензин. България даде първите си жертви във войната.
По време на войната Военноморските сили на „неутрална” България са въвлечени от германското нацистко морско командване във Варна в бойни действия срещу Черноморския флот на Съветския съюз. Истината за това участие е упорито премълчавана. Тя противоречеше на друга истина, превърнала се в гордо афористично лого на Българо-съветската дружба, че „нито един български войник не е участвал във войната на Източния фронт“. На 8 и 9-ти септември 1944 г. силите на съветския Черноморски флот завзеха варненското пристанище и флотските казарми и плениха българските кораби.
Изглежда Върховният главнокомандващ Сталин е „пропуснал” да заповяда (както на маршал Жуков за войската) на адмирала на флота Кузнецов Н. Г. - комисар и главнокомандващ Военноморския флот на СССР, който се намираше в Кюстенджа, да освободи пленените български кораби и той, като ги зачисли в състава на своя Черноморски флот и част от тях, без командирите, откара в Кюстенджа.
В началото на Втората световна война, уж колебаещия се цар Борис III България да пази неутралитет, предреши въпроса като назначи за министър-председател през февруари 1940 г. германския възпитаник и учен проф. Богдан Филов. Във властта и особено в Министерството на войната се утвърждават предимно хора, преминали през кабинета на царя.
В хода на преговорите за влизане в Тристранния пакт, изпълнявайки указанията на царя, се правеше всичко възможно да се отклонят искания за използване на Българската армия за военни действия, особено на Източния фронт. Но Хитлер бе удовлетворен от готовността на царя армията да поеме ролята на жандарм на Балканите, като изпрати корпус за окупацията на източна Сърбия, което му освобождаваше 4-5 дивизии за Източния фронт. Правеха се отстъпки в друга насока, което даде възможност на германците ловко да се насочат към скромните Военноморски сили и търговския флот на България.
С цел осигуряване скритостта на нападението над Съветския съюз, Германия не въведе предварително корабни сили в Черно море и затова германското морско командване разчиташе изключително много на мобилизацията и възможностите на Военноморските сили на България и Румъния. При това то се стремеше само да поеме ръководството на двете флоти. Главнокомандващият Морските сили на Германия гросадмирал Е. Рьодер, посетил България през 1940 г., в началото на 1941 г. докладва на Хитлер, че е необходимо да бъде организирано активно взаимодействие между българските и румънските военноморски сили. За целта, към командването на група „Югоизток”, германците създават два щаба за непосредствено управление дейността на българския търговски и военен флот в София и Варна, а така също германски военни и пристанищни комендантства във Варна и Бургас. Всички германски служби по българското Черноморие се обединиха в отделна особена служба „Зондеркомандо”, със седалище във Варна.
Военноморските сили на България, посечени от Ньойския договор (ноември 1919 г.), водеха скромно и мъчително съществувание и едва в навечерието на Втората световна война (1939 г.) и за Флота са предвидени средства за модернизиране и доставка, но грубото вмешателство на Министерството на войната осуетява доставката на заявените в Германия нови бойни кораби и въоръжение. ...

Пълният текст на статията на о.з. адмирал Иван ДОБРЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете
в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски изследвания”.
Български торпедоносец на плаване по време на Втората световна война. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Военноморска база Варна по време на Втората световна война. Снимката е публикувана в множество интернет-сайтове.
Останки от изхвърлен на брега край Шабла германски кораб тип „хърватски миночистач”. Снимката е от личния архив на о.з. капитан І ранг Анатоли Златаров. Дигитално копие от нея се съхранява във Военноморския музей.
Съветската подводница Щ-211, потопена вероятно по време на конвойната служба на български кораби. Снимката е публикувана в множество интернет-сайтове.
Спасителен пояс от потопения от съветската подводница Щ-211 румънски военен транспорт „Пелеш” в български териториални води. „Пелеш” плава в конвой, охраняван от два български торпедоносеца. Поясът е изложен в експозицията на Военноморския музей.
Пощенска картичка с изображението на румънския кораб „Пелеш” в популярния портал http://www.ebay.com/ срещу 24.99 $. Източник: http://www.ebay.com/itm/
Съветски военни моряци на борда на пленения български патрулен кораб „Черноморец”, септември 1944 г. Снимката е публикувана в множество интернет-сайтове.
Български военни моряци унищожават поредната мина, лятото на 1945 г. Снимката е от личния архив на к.д.п. Димитър Пулев.
Миночистене по река Дунав по време на Втората световна война. Снимка от съветски пропаганден албум, издаден преди 1989 г.