НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ТЕМАТА ЗА ТЪЖНИЯ КРАЙ НА МОТОРНИЯ КОРАБ „ЗАХАРИ
СТОЯНОВ” ПРОДЪЛЖАВА
Публикацията в „Морски вестник” 8 септември 2014 г. Тъжният край на моторния кораб „Захари Стоянов” (IMO: 7642091) предизвика голям читателски интерес. Благодарим на всички читатели, които ни писаха! Писмото на доц. д-р м.н.м инж. Янко П. ЯНКОВ поместваме отделно. Сред първите, които ни се обадиха, бе приятелят на „Морски вестник” о.з. капитан І ранг Георги Р. ГЕОРГИЕВ, за да ни насочи към последната страница от историята на кораба. Разговаряхме и ще продължим да разговаряме с участници в събитията, като интересните и безспорни факти ще публикуваме по-нататък.
Като начало поместваме превода от френски на публикацията, която отпуши „пробойната” на позабравения случай:
Fortunes de mer ...
Jean Barra - Le 26 avril 1999, le cargo bulgare ZAHARI STOIANOV etait venu livrer une cargaison de sucre en vrac pour la raffinerie de sucre Saint-Louis a Marseille. Quelques heures apres le debut du dechargement, un responsable de la raffinerie s'apercut que le sucre en vrac etait trempe. Aussitot tout fut stoppe. Bien entendu, la suite du dechargement fut refusee et le vraquier dut reprendre la mer sans avoir termine son dechargement.
Quelques heures plus tard, le navire dut faire demi-tour sur Marseille, car une importante gite s'etait produite. Les autorites portuaires deciderent son mouillage sur rade, avant de le faire rentrer en forme 10, tout en le laissant a flot, en attente de l'expertise. Celle-ci revela une breche sur la coque, dont le colmatage fut aussitot decide. Pour ce faire, il fut transfere de la forme 10 au poste 160 du quai de reparation navale, assiste des remorqueurs MARSEILLAIS 15 et MARSEILLAIS 17. Une fois les travaux termines, le cargo reprit la mer vers... un chantier de demolition indien.
СТОЯНОВ” ПРОДЪЛЖАВА
Публикацията в „Морски вестник” 8 септември 2014 г. Тъжният край на моторния кораб „Захари Стоянов” (IMO: 7642091) предизвика голям читателски интерес. Благодарим на всички читатели, които ни писаха! Писмото на доц. д-р м.н.м инж. Янко П. ЯНКОВ поместваме отделно. Сред първите, които ни се обадиха, бе приятелят на „Морски вестник” о.з. капитан І ранг Георги Р. ГЕОРГИЕВ, за да ни насочи към последната страница от историята на кораба. Разговаряхме и ще продължим да разговаряме с участници в събитията, като интересните и безспорни факти ще публикуваме по-нататък.
Като начало поместваме превода от френски на публикацията, която отпуши „пробойната” на позабравения случай:
Fortunes de mer ...
Jean Barra - Le 26 avril 1999, le cargo bulgare ZAHARI STOIANOV etait venu livrer une cargaison de sucre en vrac pour la raffinerie de sucre Saint-Louis a Marseille. Quelques heures apres le debut du dechargement, un responsable de la raffinerie s'apercut que le sucre en vrac etait trempe. Aussitot tout fut stoppe. Bien entendu, la suite du dechargement fut refusee et le vraquier dut reprendre la mer sans avoir termine son dechargement.
Quelques heures plus tard, le navire dut faire demi-tour sur Marseille, car une importante gite s'etait produite. Les autorites portuaires deciderent son mouillage sur rade, avant de le faire rentrer en forme 10, tout en le laissant a flot, en attente de l'expertise. Celle-ci revela une breche sur la coque, dont le colmatage fut aussitot decide. Pour ce faire, il fut transfere de la forme 10 au poste 160 du quai de reparation navale, assiste des remorqueurs MARSEILLAIS 15 et MARSEILLAIS 17. Une fois les travaux termines, le cargo reprit la mer vers... un chantier de demolition indien.
По спомените на флотски ветерани, през последните години от своята експлоатация еднотипните „Захари Стоянов” и „Стефан Караджа” (type Dolj) са били твърде недолюбвани от моряците и желаещите да се включат в екипажите за тях не са били твърде много. Снимката е от рекламна брошура на Параходство БМФ.
Момент от перипетиите на „Захари Стоянов” в Марсилия. Снимката е от личния архив на тогавашния втори механик на кораба доц. д-р м.н.м инж. Янко П. ЯНКОВ, чийто разказ поместваме отделно.
https://www.marine-marchande.net
Морски съдби …
Джон Бара - На 26-ти април 1999 г. българският товарен кораб „Захари Стоянов” бе дошъл да достави товар насипна захар за захарната рафинерия Сейнт Луис в Марсилия. Няколко часа след началото на разтоварването, отговорно лице в рафинерията вижда, че голяма част от насипната захар е напоена. Всичко се спира незабавно. Разбира се, останалата част от товара е била отказана и корабът е трябвало да се върне в морето, без напълно да е приключил разтоварването.
Няколко часа по-късно, корабът, силно наклонен, е бил принуден да се върне обратно в Марсилия. Пристанищните власти отначало решават да го оставят да акостира в пристанището, преди да го вкарат в док 10, в очакване на експертиза. Последната разкрива пробойна в корпуса, чието запушване започва веднага. За да се случи това, той е прехвърлен от док 10 на място 160 на кораборемонтния док, подпомаган от влекачи „Марсейе 15” и „Марсейе 17”. След като кораборемонтните работи приключват, корабът заминава към ... Индия за да бъде нарязан за скрап.
Преди да се завърне във Варна, редуцираният екипаж на „Захари Стоянов” получава разпореждане да започне изхвърлянето на неразтоварената (и не чак толкова чиста) захар зад борда. Това обаче се разпространява като информация много по-далече и няколко екологични организации енергично протестират да не се замърсява морето. Така корабът застава на ремонтния кей на КРЗ „Одесос” АД в плавателния канал „Море - езеро”. Появява се българска фирма, която предлага на Параходство БМФ бартер - пълно почистване на хамбарите от захар, срещу количеството на разтоварената захар. Предложението е прието. По-късно „Захари Стоянов” е закотвен във Варненското езеро.
Взето е решение корабът да бъде изпратен за нарязване за скрап в Аланг, Индия, но с попътен товар, който да бъде разтоварен преди пристигането му до режището. Командването на новия, трудно събран, екипаж е поверено на капитан далечно плаване Свилен Асенов Сачев (светла му памет!). Според непотвърдени данни, товарът е „специална продукция”. Някъде около Порт Саид се спуква тръбопровод и машинното отделение започва бързо да се пълни с вода. Под ръководството на капитан Сачев екипажът успява да се справи със сериозната повреда. Спират на непланирано пристанище за бърз ремонт. Този непредвиден престой обърква предварителните разчети и според спомени на моряци, се е наложило продажба на част от корабното оборудване, за да се получат средства за храна и вода.
Така преди да бъде нарязан за скрап, построеният в Галац, Румъния, вгорчава живота на още един екипаж. Това е още една малко известна, но тъжна страница, която също трябва да бъде написана и разказана публично.
МОРСКИ ВЕСТНИК
Морски съдби …
Джон Бара - На 26-ти април 1999 г. българският товарен кораб „Захари Стоянов” бе дошъл да достави товар насипна захар за захарната рафинерия Сейнт Луис в Марсилия. Няколко часа след началото на разтоварването, отговорно лице в рафинерията вижда, че голяма част от насипната захар е напоена. Всичко се спира незабавно. Разбира се, останалата част от товара е била отказана и корабът е трябвало да се върне в морето, без напълно да е приключил разтоварването.
Няколко часа по-късно, корабът, силно наклонен, е бил принуден да се върне обратно в Марсилия. Пристанищните власти отначало решават да го оставят да акостира в пристанището, преди да го вкарат в док 10, в очакване на експертиза. Последната разкрива пробойна в корпуса, чието запушване започва веднага. За да се случи това, той е прехвърлен от док 10 на място 160 на кораборемонтния док, подпомаган от влекачи „Марсейе 15” и „Марсейе 17”. След като кораборемонтните работи приключват, корабът заминава към ... Индия за да бъде нарязан за скрап.
Преди да се завърне във Варна, редуцираният екипаж на „Захари Стоянов” получава разпореждане да започне изхвърлянето на неразтоварената (и не чак толкова чиста) захар зад борда. Това обаче се разпространява като информация много по-далече и няколко екологични организации енергично протестират да не се замърсява морето. Така корабът застава на ремонтния кей на КРЗ „Одесос” АД в плавателния канал „Море - езеро”. Появява се българска фирма, която предлага на Параходство БМФ бартер - пълно почистване на хамбарите от захар, срещу количеството на разтоварената захар. Предложението е прието. По-късно „Захари Стоянов” е закотвен във Варненското езеро.
Взето е решение корабът да бъде изпратен за нарязване за скрап в Аланг, Индия, но с попътен товар, който да бъде разтоварен преди пристигането му до режището. Командването на новия, трудно събран, екипаж е поверено на капитан далечно плаване Свилен Асенов Сачев (светла му памет!). Според непотвърдени данни, товарът е „специална продукция”. Някъде около Порт Саид се спуква тръбопровод и машинното отделение започва бързо да се пълни с вода. Под ръководството на капитан Сачев екипажът успява да се справи със сериозната повреда. Спират на непланирано пристанище за бърз ремонт. Този непредвиден престой обърква предварителните разчети и според спомени на моряци, се е наложило продажба на част от корабното оборудване, за да се получат средства за храна и вода.
Така преди да бъде нарязан за скрап, построеният в Галац, Румъния, вгорчава живота на още един екипаж. Това е още една малко известна, но тъжна страница, която също трябва да бъде написана и разказана публично.
МОРСКИ ВЕСТНИК