НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЩО Е ОТЕЧЕСТВО?
В началото на миналия век, в поемата си „Септември“, Гео Милев задава въпросът: „Прекрасно, но що е отечество?“ От тогава до наши дни България е преживяла много промени, но „Що е отечество?“ си остава без отговор.
Навярно и за това този въпрос продължава да се лута сред нас и шепнешком, да напомня за своето съществуване, търсeйки правото си на отговор. Право, което му е отричано от цели поколения.
Резултатът от това отричане е пагубен, защото единствено когато сами си отговорим, какво за нас значи „Отечество“, ние ще добием силата да определим бъдещето на страната, в която живеем. Не си ли отговорим, обаче, ще продължим, както до сега, да се лутаме подобно на Гео-Милевия въпрос: на ляво, на дясно, на долу, но никога на горе. Това е цената, която плащаш, когато отказваш да застанеш пред себе си да признаеш кой си, и какво искаш да постигнеш.
Наскоро тази сурова истина отново напомни за себе си, когато паметникът на връх Шипка беше осквернен и предмети с изключителна стойност бяха откраднати. Тук обаче е необходимо да се вметне, че този текст няма за цел да коментира обстоятелствата около самата кражба - как алармената система отказала точно при единствената отваряна витрина или на какво основание се реши, че паметникът, който бележи новото начало за страната ни, не е достатъчно ценен, за да бъде охраняван. Най-лошото не се състои в самото деание, а в това, което то символизира: За нас думата „Отечество“ не просто е напълно изпразнена от съдържание, но и не намираме за нужно да й вдъхнем такова.
Истината е, че ако знаехме „Що е отечество?“ или иначе казано: кои сме и какво искаме да бъдем, подобен абсурд никога не би се случил. Ако наистина бяхме успели да изпълним завета на опълченците и да създадем това, за което те са дали живота си - общност от свободни хора, които ясно съзнават както дълга към предците си, така и дълга пред своите наследници. Общност, чиито членове имат споделена визия за бъдещето й и са я изпозвали за да съставят договор, с който регламентират своето взаимодействие като индивиди. Ако бяхме достойни наследници на своите предци и бяхме продължили по техния път днес страната ни щеше да е много повече от инструмент, служещ на този, който може да предложи повече.
Това ни води до истинската роля и значение на Паметника на свободата, да ни напомня не само за подвига, но и за надеждите, възложени ни от тези, на които дължим свободата си. Построен е, за да не забравим, че свободата не е подарък, тя трябва да се извоюва, и защитава, а за това трябва ясно да съзнаваш кой си и какъв е твоят произход.
На фона на тази липса на идентичност всеки днешен политически дебат е обречен да бъде повърхностен и напълно безсмислен и това няма да се промени докато преди да дебатираме дали ще сме „леви” или „десни”, Европейци или Евразийци, не се погледнем в очите и не си отговорим какво за нас ще значи думата „Отечество“ и какви принципи ще отстояваме като нация.
В противен случай ще продължим да бъдем незначителен придатък на европейската общност, да търсим поредния „братски“ народ и да декламираме като папагали кухите фрази, „спуснати“ ни от него.
Александър ТИНЕВ,
студент по политически науки в НБУ
Илюстрация: Дигитален архив „Морски вестник”
В началото на миналия век, в поемата си „Септември“, Гео Милев задава въпросът: „Прекрасно, но що е отечество?“ От тогава до наши дни България е преживяла много промени, но „Що е отечество?“ си остава без отговор.
Навярно и за това този въпрос продължава да се лута сред нас и шепнешком, да напомня за своето съществуване, търсeйки правото си на отговор. Право, което му е отричано от цели поколения.
Резултатът от това отричане е пагубен, защото единствено когато сами си отговорим, какво за нас значи „Отечество“, ние ще добием силата да определим бъдещето на страната, в която живеем. Не си ли отговорим, обаче, ще продължим, както до сега, да се лутаме подобно на Гео-Милевия въпрос: на ляво, на дясно, на долу, но никога на горе. Това е цената, която плащаш, когато отказваш да застанеш пред себе си да признаеш кой си, и какво искаш да постигнеш.
Наскоро тази сурова истина отново напомни за себе си, когато паметникът на връх Шипка беше осквернен и предмети с изключителна стойност бяха откраднати. Тук обаче е необходимо да се вметне, че този текст няма за цел да коментира обстоятелствата около самата кражба - как алармената система отказала точно при единствената отваряна витрина или на какво основание се реши, че паметникът, който бележи новото начало за страната ни, не е достатъчно ценен, за да бъде охраняван. Най-лошото не се състои в самото деание, а в това, което то символизира: За нас думата „Отечество“ не просто е напълно изпразнена от съдържание, но и не намираме за нужно да й вдъхнем такова.
Истината е, че ако знаехме „Що е отечество?“ или иначе казано: кои сме и какво искаме да бъдем, подобен абсурд никога не би се случил. Ако наистина бяхме успели да изпълним завета на опълченците и да създадем това, за което те са дали живота си - общност от свободни хора, които ясно съзнават както дълга към предците си, така и дълга пред своите наследници. Общност, чиито членове имат споделена визия за бъдещето й и са я изпозвали за да съставят договор, с който регламентират своето взаимодействие като индивиди. Ако бяхме достойни наследници на своите предци и бяхме продължили по техния път днес страната ни щеше да е много повече от инструмент, служещ на този, който може да предложи повече.
Това ни води до истинската роля и значение на Паметника на свободата, да ни напомня не само за подвига, но и за надеждите, възложени ни от тези, на които дължим свободата си. Построен е, за да не забравим, че свободата не е подарък, тя трябва да се извоюва, и защитава, а за това трябва ясно да съзнаваш кой си и какъв е твоят произход.
На фона на тази липса на идентичност всеки днешен политически дебат е обречен да бъде повърхностен и напълно безсмислен и това няма да се промени докато преди да дебатираме дали ще сме „леви” или „десни”, Европейци или Евразийци, не се погледнем в очите и не си отговорим какво за нас ще значи думата „Отечество“ и какви принципи ще отстояваме като нация.
В противен случай ще продължим да бъдем незначителен придатък на европейската общност, да търсим поредния „братски“ народ и да декламираме като папагали кухите фрази, „спуснати“ ни от него.
Александър ТИНЕВ,
студент по политически науки в НБУ
Илюстрация: Дигитален архив „Морски вестник”
