НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЛЯТНА ПЪТНИЧЕСКА ПРАКТИКА И ИЗПИТИ (1957 Г.)
След кратко плаване като капитан на Т-102 (моторен танкер „Белослав”), навигационният отдел през м. май ми даде записка за капитан на крайбрежното пътническо корабче „Поморие”. Предстоеше откриване на лятното разписание на крайбрежното пътническо плаване и навигационният отдел определи за капитани на малките пътнически кораби няколко съвипускника, които трябваше да се подготвяме за изпити за „щурман-далечно плаване”. „Поморие” беше с капацитет 60 пътника и плаваше в разписание от пристанището до мостика на местността „Звездица” на южния бряг на Варненското езеро. Дистанцията отиване и връщане беше 15 мили, приставахме на междинни скели на памучната фабрика, на водолетището и на казашкото село. „Поморие”, за разлика от всички други себеподобни кораби за крайбрежно плаване, единствен преминаваше по канала „море - езеро” без да е необходимо да се вдига (стария) Аспарухов мост и затова с него се поддържаше езерното разписание. Независимо от горното, от капитан на капитан се предаваше правилото, че ако скосената част на основните устои на моста са под нивото на водата, да се иска със звуков сигнал вдигането на моста, което обстоятелство от далеч се определяше, ползвайки бинокъла. …
Пълният текст на този разказ на к.д.п. Николай ЙОВЧЕВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
След кратко плаване като капитан на Т-102 (моторен танкер „Белослав”), навигационният отдел през м. май ми даде записка за капитан на крайбрежното пътническо корабче „Поморие”. Предстоеше откриване на лятното разписание на крайбрежното пътническо плаване и навигационният отдел определи за капитани на малките пътнически кораби няколко съвипускника, които трябваше да се подготвяме за изпити за „щурман-далечно плаване”. „Поморие” беше с капацитет 60 пътника и плаваше в разписание от пристанището до мостика на местността „Звездица” на южния бряг на Варненското езеро. Дистанцията отиване и връщане беше 15 мили, приставахме на междинни скели на памучната фабрика, на водолетището и на казашкото село. „Поморие”, за разлика от всички други себеподобни кораби за крайбрежно плаване, единствен преминаваше по канала „море - езеро” без да е необходимо да се вдига (стария) Аспарухов мост и затова с него се поддържаше езерното разписание. Независимо от горното, от капитан на капитан се предаваше правилото, че ако скосената част на основните устои на моста са под нивото на водата, да се иска със звуков сигнал вдигането на моста, което обстоятелство от далеч се определяше, ползвайки бинокъла. …
Пълният текст на този разказ на к.д.п. Николай ЙОВЧЕВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.