НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КЕПТЪН ДЖОРДЖИ - АРЖЕНТИНСКИЯТ КАПИТАН
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
Случка преди 25 години
9 юли 1989 г. 06.00 ч. местно време
Моторният кораб „Родопи” беше прекосил Атлинтика от север на юг и бавно навлизаше в устието на Ла Плата (Аржентина). На три кабелта в ляво се виждаше корабът-фар, който освен за ориентир, служеше и като хотел за пилотите, които превеждаха корабите по река Парана. От него спуснаха катер, който след 2 - 3 минути застана на борда на нашия кораб. На мостика се качи около 50-годишен, среден на ръст мъж.
След обичайните поздрави, които му отправи капитан Борислав Градинаров, вахтеният помощник-капитан попита пилота за името му, което трябва да запише във вахтения дневник.
- Georgi Georgiev - бавно изрече пилотът, с който разговаряха на английски. Настъпи неловко мълчание. Вахтеният помощник-капитан държеше химикалката, без да запише нещо, а двамата с капитана се гледаха изпитателно. Заинтригуван, и аз изместих поглед от жирокомпаса.
Пилотът се изнерви и с малко по-висок тон заговори:
- Да, името ми е българско. Преди два дни се разминах по реката с български кораб с моето име: „Капитан Георги Георгиев”. Той ли е президентът на България?
По УКВ-станцията към нашия пилот се обръщаха с „Кептън Джорджи” ... По това време капитан Градинаров разпореди на помполита да му донесе на мостика книгата на капитан Георги Георгиев със заглавието „Околосветското плаване с „Кор Кароли”, която връчи на пилота. В нея имаше много снимки, текстовете под които бяха на български и на английски. Кептън Джорджи започна да я прелиства с интерес, като от време на време даваше команди за промяна на курса на кораба. Предстоеше да бъде заменен с речен пилот и затова побърза да ни разкаже. Майка му и баща му се преселили в Аржентина след събитията у нас през 1923 г. Той е роден тук, в Аржентина, има и по-малка сестра, а родителите им са покойници. Имал две деца, които кръстил на тяхно име: Георги и Мария. За България е чувал от разказите им. Имал голямо желание да посети страната ни, но все не оставало време, а сега вече имал и внуци. Малкото български думи, които знаел, с годините се изпарили от съзнанието му.
Преди слезе от борда, пилотът остана приятно изненадан, когато освен бутлика уиски и стек с цигари, получи бутилка българско вино и малко български кашкавал и сирене.
На 11 юли 1989 г. натоварихме в Сан Лоренцо и после на 15 юли влязохме за донатоварване в пристанището на Буенос Айрес, където ни очакваше голяма изненада. На кея ни чакаше автобус, който да вземе част от екипажа, за да гостува на българско селище на юг от столицата.
Бях сред десетината щастливци за тази екскурзия. Пътуването продължи около два часа. Спряхме на центъра на малко селце със спретнати къщички и дворове. Хор от деца в български народни носии пяха български народни песни. Акомпанираше им малък оркестър от акордеон, гъдулка и гайда. Посрещнаха ни с царевична пита и сол. Направихме хоро, на което се хванаха няколко стари мъже и жени. Само те говореха български. С интерес разпитваха за България. Срещата ни продължи около два часа, след което се сбогувахме и се върнахме на кораба.
Буенос Айрес
15 юли 1989 г.
P.S. От този ден изминаха 25 години. Често съм си задавал въпроса дали в ден днешен е останал жив някой от тези преселници или от техните потомци, който да говорят български ...
Валентин ПЕТУШЕВ
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
Случка преди 25 години
9 юли 1989 г. 06.00 ч. местно време
Моторният кораб „Родопи” беше прекосил Атлинтика от север на юг и бавно навлизаше в устието на Ла Плата (Аржентина). На три кабелта в ляво се виждаше корабът-фар, който освен за ориентир, служеше и като хотел за пилотите, които превеждаха корабите по река Парана. От него спуснаха катер, който след 2 - 3 минути застана на борда на нашия кораб. На мостика се качи около 50-годишен, среден на ръст мъж.
След обичайните поздрави, които му отправи капитан Борислав Градинаров, вахтеният помощник-капитан попита пилота за името му, което трябва да запише във вахтения дневник.
- Georgi Georgiev - бавно изрече пилотът, с който разговаряха на английски. Настъпи неловко мълчание. Вахтеният помощник-капитан държеше химикалката, без да запише нещо, а двамата с капитана се гледаха изпитателно. Заинтригуван, и аз изместих поглед от жирокомпаса.
Пилотът се изнерви и с малко по-висок тон заговори:
- Да, името ми е българско. Преди два дни се разминах по реката с български кораб с моето име: „Капитан Георги Георгиев”. Той ли е президентът на България?
По УКВ-станцията към нашия пилот се обръщаха с „Кептън Джорджи” ... По това време капитан Градинаров разпореди на помполита да му донесе на мостика книгата на капитан Георги Георгиев със заглавието „Околосветското плаване с „Кор Кароли”, която връчи на пилота. В нея имаше много снимки, текстовете под които бяха на български и на английски. Кептън Джорджи започна да я прелиства с интерес, като от време на време даваше команди за промяна на курса на кораба. Предстоеше да бъде заменен с речен пилот и затова побърза да ни разкаже. Майка му и баща му се преселили в Аржентина след събитията у нас през 1923 г. Той е роден тук, в Аржентина, има и по-малка сестра, а родителите им са покойници. Имал две деца, които кръстил на тяхно име: Георги и Мария. За България е чувал от разказите им. Имал голямо желание да посети страната ни, но все не оставало време, а сега вече имал и внуци. Малкото български думи, които знаел, с годините се изпарили от съзнанието му.
Преди слезе от борда, пилотът остана приятно изненадан, когато освен бутлика уиски и стек с цигари, получи бутилка българско вино и малко български кашкавал и сирене.
На 11 юли 1989 г. натоварихме в Сан Лоренцо и после на 15 юли влязохме за донатоварване в пристанището на Буенос Айрес, където ни очакваше голяма изненада. На кея ни чакаше автобус, който да вземе част от екипажа, за да гостува на българско селище на юг от столицата.
Бях сред десетината щастливци за тази екскурзия. Пътуването продължи около два часа. Спряхме на центъра на малко селце със спретнати къщички и дворове. Хор от деца в български народни носии пяха български народни песни. Акомпанираше им малък оркестър от акордеон, гъдулка и гайда. Посрещнаха ни с царевична пита и сол. Направихме хоро, на което се хванаха няколко стари мъже и жени. Само те говореха български. С интерес разпитваха за България. Срещата ни продължи около два часа, след което се сбогувахме и се върнахме на кораба.
Буенос Айрес
15 юли 1989 г.
P.S. От този ден изминаха 25 години. Често съм си задавал въпроса дали в ден днешен е останал жив някой от тези преселници или от техните потомци, който да говорят български ...
Валентин ПЕТУШЕВ
Авторът Валентин Петушев по време на плаване във фиордите на Норвегия. Снимката е направена през м. август 2003 г. и е от неговия личен архив.
Моторният кораб „Родопи”. Снимката е направена през 2010 г. Източник: https://www.shipspotting.com/
Моторният кораб „Капитан Георги Георгиев”. Снимката е направена през 2010 г. Източник: https://www.shipspotting.com