НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАК ПРЕДИ 80 СА ИЗПРАЩАЛИ МОРСКИ ОФИЦЕРИ ЗА ОБУЧЕНИЕ В ЧУЖБИНА
(С)помен за „Правилник за изпращане на специализация и усъвършенстване в странство на флотски офицери” (1935 г.)
След Първата световна война българският Военноморски флот започва да се възстановява с много големи трудности и пречки. Двигател в преодоляването им става морският офицерски корпус, оглавяван от командващите флота - Сава Стефанов (1923 - 1933 г.), Иван Вариклечков (1933 - 1935 г.) и Сава Иванов (1935 - 1937 г.). В този труден за страната период във флота служат цяла плеяда морски офицери като Георги Славянов, Иван Михайлов, Георги Пецов, Борис Стателов, Коста Скутунов, Васил Игнатов, Бочо Рачев, Тодор Цицелков, Никола Тодоров, Минчо Острев, Генчо Панчев, Панайот Миларов, Борис Рогев, Стефан Цанев … Със започналата сериозна ревизия на клаузите на Ньойския договор (1919 г.) всеки един от тях оставя своя дял и следа във възраждането на българските флотски формирования. Многостранни, разнопосочни са положените усилия за възстановяването им.
Показателна е дейността на един от тях - Иван Вариклечков, под чието ръководство като командващ флота се разработват над 39 устройствени правилника, включително и „Правилник за управлението на Флота на Негово Величество в мирно време” - по същество оригинален български Морски устав. Капитан I ранг Иван Вариклечков настоятелно се стреми да се уреди и въпроса за специализация и усъвършенстване на морските офицери в странство. Той напомня, че: „през 1931 г. благодарение на личните ми връзки в Министерството на народната отбрана и с командването на флота в Берлин, издействах разрешение за допускане в провежданите в Германия три и четири месечни практически курсове по минно, артилерийско и торпедно дело на офицери от нашия флот и още същата година двама души бяха приети и завършиха торпедния клас, като им се даде широка възможност да практикуват на бойните кораби от флота, което беше от особено значение за добрата им подготовка. Опитите в Италия за допускане на наши офицери в такива курсове не дадоха никакъв резултат. Изпратените през 1930 г. двама души за специализация по минно дело не само че не бяха приети в минния курс и въобще на военен кораб, но бяха допуснати и следваха само един курс по обща радиотехника, която специалност може да се добие с много добър успех и в нашия флот …”
Върху подготвения „Правилник за изпращане на специализация и усъвършенстване в странство на флотски офицери”, чиято основна мотивация е флотските офицери да се запознаят с „придобивките” на чуждите флоти в областта на военноморската тактика, техника и военноморско изкуство е поставена резолюция „ОДОБРЯВАМ” на министъра на войната с дата 19 февруари 1935 г. Интерес представляват изискванията предявени отпреди 80 години към кандидатите за специализация в странство. Според правилника всички флотски офицери трябвало да са: напълно здрави и без всякакви физически недостатъци; да са удостоени от началниците си като подходящи за специалността по която искат да специализират и усъвършенстват; да са добре атестирани; да издържат успешно предвидените за дадената специалност конкурсни изпити и да имат най-малко три годишна офицерска служба.
Специализации се предвиждали по следните специалности: навигационно дело, подводно дело, морско артилерийско дело, морско свързочно дело, морско газово дело, хидрография, морско машинно дело, морско моторно дело, корабна електротехника и радиотехника и водолазно дело. Кандидатите трябвало да се явят на конкурс включващ изпити по:
1. Един от езиците - немски, френски, английски или италиански (съответно на държавата в която се отива за следване). Ако се отива в друга държава - то един от посочените езици и езика на съответната държава. Изпитът е писмен, който се състои от диктовка на зададен пасаж от военноморско съчинение (немско, френско, английско или италианско) и превод на същия текст на български език, без ползване на речник. Устният изпит се състои в прочитане на зададен пасаж от българско военноморско съчинение и превеждане на същия на съответния език.
2. Писмен изпит по стенография - изисквало се свободно и правилно стенографиране на най-малко 50 думи в минута.
3. Писмен изпит по военноморска история.
4. Писмен и устен изпит по предмета на различните специалности.
Числото на кандидатите за изпращане в странство за специализация се определят от господин министъра на войната по донесение от началника на флота. Издържалите успешно конкурса офицери се изпращат в странство най-малко три месеца преди започване на редовните занятия за попълване познанията си по езика. През време на следването си те запазват всички права и преимущества на службата. Уточнено е, че през този период офицерите се подчиняват на съответния военен аташе. По време на пребиваването си в страната командированите получават на общо основание всички парични възнаграждения - заплата, пътни и дневни пари. Конкретно се посочват и задълженията им: да изучават основно литературния
(С)помен за „Правилник за изпращане на специализация и усъвършенстване в странство на флотски офицери” (1935 г.)
След Първата световна война българският Военноморски флот започва да се възстановява с много големи трудности и пречки. Двигател в преодоляването им става морският офицерски корпус, оглавяван от командващите флота - Сава Стефанов (1923 - 1933 г.), Иван Вариклечков (1933 - 1935 г.) и Сава Иванов (1935 - 1937 г.). В този труден за страната период във флота служат цяла плеяда морски офицери като Георги Славянов, Иван Михайлов, Георги Пецов, Борис Стателов, Коста Скутунов, Васил Игнатов, Бочо Рачев, Тодор Цицелков, Никола Тодоров, Минчо Острев, Генчо Панчев, Панайот Миларов, Борис Рогев, Стефан Цанев … Със започналата сериозна ревизия на клаузите на Ньойския договор (1919 г.) всеки един от тях оставя своя дял и следа във възраждането на българските флотски формирования. Многостранни, разнопосочни са положените усилия за възстановяването им.
Показателна е дейността на един от тях - Иван Вариклечков, под чието ръководство като командващ флота се разработват над 39 устройствени правилника, включително и „Правилник за управлението на Флота на Негово Величество в мирно време” - по същество оригинален български Морски устав. Капитан I ранг Иван Вариклечков настоятелно се стреми да се уреди и въпроса за специализация и усъвършенстване на морските офицери в странство. Той напомня, че: „през 1931 г. благодарение на личните ми връзки в Министерството на народната отбрана и с командването на флота в Берлин, издействах разрешение за допускане в провежданите в Германия три и четири месечни практически курсове по минно, артилерийско и торпедно дело на офицери от нашия флот и още същата година двама души бяха приети и завършиха торпедния клас, като им се даде широка възможност да практикуват на бойните кораби от флота, което беше от особено значение за добрата им подготовка. Опитите в Италия за допускане на наши офицери в такива курсове не дадоха никакъв резултат. Изпратените през 1930 г. двама души за специализация по минно дело не само че не бяха приети в минния курс и въобще на военен кораб, но бяха допуснати и следваха само един курс по обща радиотехника, която специалност може да се добие с много добър успех и в нашия флот …”
Върху подготвения „Правилник за изпращане на специализация и усъвършенстване в странство на флотски офицери”, чиято основна мотивация е флотските офицери да се запознаят с „придобивките” на чуждите флоти в областта на военноморската тактика, техника и военноморско изкуство е поставена резолюция „ОДОБРЯВАМ” на министъра на войната с дата 19 февруари 1935 г. Интерес представляват изискванията предявени отпреди 80 години към кандидатите за специализация в странство. Според правилника всички флотски офицери трябвало да са: напълно здрави и без всякакви физически недостатъци; да са удостоени от началниците си като подходящи за специалността по която искат да специализират и усъвършенстват; да са добре атестирани; да издържат успешно предвидените за дадената специалност конкурсни изпити и да имат най-малко три годишна офицерска служба.
Специализации се предвиждали по следните специалности: навигационно дело, подводно дело, морско артилерийско дело, морско свързочно дело, морско газово дело, хидрография, морско машинно дело, морско моторно дело, корабна електротехника и радиотехника и водолазно дело. Кандидатите трябвало да се явят на конкурс включващ изпити по:
1. Един от езиците - немски, френски, английски или италиански (съответно на държавата в която се отива за следване). Ако се отива в друга държава - то един от посочените езици и езика на съответната държава. Изпитът е писмен, който се състои от диктовка на зададен пасаж от военноморско съчинение (немско, френско, английско или италианско) и превод на същия текст на български език, без ползване на речник. Устният изпит се състои в прочитане на зададен пасаж от българско военноморско съчинение и превеждане на същия на съответния език.
2. Писмен изпит по стенография - изисквало се свободно и правилно стенографиране на най-малко 50 думи в минута.
3. Писмен изпит по военноморска история.
4. Писмен и устен изпит по предмета на различните специалности.
Числото на кандидатите за изпращане в странство за специализация се определят от господин министъра на войната по донесение от началника на флота. Издържалите успешно конкурса офицери се изпращат в странство най-малко три месеца преди започване на редовните занятия за попълване познанията си по езика. През време на следването си те запазват всички права и преимущества на службата. Уточнено е, че през този период офицерите се подчиняват на съответния военен аташе. По време на пребиваването си в страната командированите получават на общо основание всички парични възнаграждения - заплата, пътни и дневни пари. Конкретно се посочват и задълженията им: да изучават основно литературния
Контраадмирал Сава Стефанов първи полага сериозни усилия за изпращането на млади български морски офицери за обучение в чужбина.
Контраадмирал Иван Вариклечков поставя обучението на морските офицери в чужбина на конкурсни начала.
Поради ограниченията на Ньойски договор Дунавската флотилия се нарича Дунавска полицейска служба, но обучението на офицерите, които служат в нея няма нищо общо с каквито и да са полицейски задачи.
Макар и официално без торпедни апарати, торпедоносците продължават да водят учебно-бойна подготовка, като нощем торпедните апарати се монтират на щатните им места.
Флотската делегация за кръщаването на престолонаследника княз Симеон се води от контраадмирал Иван Вариклечков, 12 юли 1937 г.
(говорим и писмен) официален език, да следят военната литература на държавата в която са изпратени, да завършат с успех курса, ако са изпратени в такъв или да усвоят специалността по която специализират. Освен това трябва да проучат подробно и изчерпателно в определения им срок въпросите, които ще им бъдат възложени от щаба. Задължени са да поддържат постоянна връзка с българската легация в страната където са командировани. След завръщането си офицерите представят подробен доклад с оглед, доклада да притежава качества, за да се публикува в официалните военни издания. Специално е отбелязано, че „от това ще се съди доколко офицерът е свършил с полза курса, до колко е усвоил специалността или доколко е следил със заинтересованост военния живот на държавата, където е бил командирован”. За проверка на добрите знания по езика на тези офицери се възлага, след като се завърнат в България да извършат в определен срок превод на някое съчинение. Не липсва и предупреждението, че „ако през време на командировката някой от офицерите не прояви необходимия интерес и усърдие или се отклони от целта за която е командирован, а също така се провини в лошо поведение и неморален живот, същия се откомандирова обратно в частта”. Успешно завършилите флотски офицери специалните курсове в странство за специализация и усъвършенстване се освобождават да следват Школата за ротни командири във флота. Специализиралите се назначават на длъжности „предпочтително” по специалността си. Във Военноморския музей са запазени част от темите включени в конкурсите, съхраняват се и част от програмите за обучение на флотските офицери. Не случайно задължителният писмен изпит по ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ е бил включен в „Правилника за изпращане на специализация и усъвършенстване в странство на флотски офицери”.
Петър ДАСКАЛОВ
Петър ДАСКАЛОВ