НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СТАРА КОТВА ПРЕД ОСТРОВ КИРИЛ КРАЙ
СОЗОПОЛ
През лятото на 1965 г. курсантите-механици за Военноморския флот от нашия випуск (ІV курс) бяхме на стаж в Созопол, в 4-и ОДПЛК (отделен дивизион противолодъчни кораби). Тук няма да разправям какво сме правили по корабите, не това е целта на този мой малък разказ. Но имахме доста свободно време. Понеже бяхме настанени в едно от помещенията на някогашното Рибарско училище, това време го използвахме по най-различни начини. Лятото беше чудесно, в задния край на острова имаше чудесен плаж и там доста често се къпехме.
Един ден, аз с плавници, маска и шнорхел влязох в морето да плувам. Не съм от най-добрите плувци и затова повече от 150-200 метра от брега не съм се отдалечил. Нека да е малко повече, но не много ... И както си плувах по повърхността, гмуркам се от време на време - изведнъж забелязах на дъното стара голяма котва, адмиралтейски тип, полузарита в пясъка. Казвам - голяма, знам, че под водата предметите изглеждат по-големи, отколкото ако ги гледаме на сушата. Но тя беше поне 1.5 м дълга. Поразгледах я, поплувах около нея, гмурнах се, пипнах я - не беше дълбоко там, не повече от 3-5 м. На картата, която показвам тук (измъкната от Google map), съм показал приблизително мястото на тази котва с една червена котвичка.
След като излязох на брега, никому не казах за находката си. А може би трябваше да намеря някакъв поплавок, да се върна и да я обвеховам. А след това да съобщя за находката си. И дори да не представлява някаква историческа ценност, все пак мястото на тази котва не е в морето, забита в дъното. Но тогава явно не съм бил узрял за такива мисли. Може би и механическото ми образование не ме е насочило към правилните действия.
Както и да е. Интересно е дали по-късно тази котва е била намерена и извадена. Навярно това сега трудно би се разбрало. От 1965 г. е изтекло много време...
P.S. Този разказ реших да го споделя с читателите на „Морски вестник”, след като прочетох разказа на Христо Димитров, капитан I ранг о.з., за котвата във Варненския залив (20 септември 2014 г. Преди 35 години: Голямата котва пред Щаба на Военноморска база Варна)
Румен ТОТЕВ, капитан I ранг о.з.
СОЗОПОЛ
През лятото на 1965 г. курсантите-механици за Военноморския флот от нашия випуск (ІV курс) бяхме на стаж в Созопол, в 4-и ОДПЛК (отделен дивизион противолодъчни кораби). Тук няма да разправям какво сме правили по корабите, не това е целта на този мой малък разказ. Но имахме доста свободно време. Понеже бяхме настанени в едно от помещенията на някогашното Рибарско училище, това време го използвахме по най-различни начини. Лятото беше чудесно, в задния край на острова имаше чудесен плаж и там доста често се къпехме.
Един ден, аз с плавници, маска и шнорхел влязох в морето да плувам. Не съм от най-добрите плувци и затова повече от 150-200 метра от брега не съм се отдалечил. Нека да е малко повече, но не много ... И както си плувах по повърхността, гмуркам се от време на време - изведнъж забелязах на дъното стара голяма котва, адмиралтейски тип, полузарита в пясъка. Казвам - голяма, знам, че под водата предметите изглеждат по-големи, отколкото ако ги гледаме на сушата. Но тя беше поне 1.5 м дълга. Поразгледах я, поплувах около нея, гмурнах се, пипнах я - не беше дълбоко там, не повече от 3-5 м. На картата, която показвам тук (измъкната от Google map), съм показал приблизително мястото на тази котва с една червена котвичка.
След като излязох на брега, никому не казах за находката си. А може би трябваше да намеря някакъв поплавок, да се върна и да я обвеховам. А след това да съобщя за находката си. И дори да не представлява някаква историческа ценност, все пак мястото на тази котва не е в морето, забита в дъното. Но тогава явно не съм бил узрял за такива мисли. Може би и механическото ми образование не ме е насочило към правилните действия.
Както и да е. Интересно е дали по-късно тази котва е била намерена и извадена. Навярно това сега трудно би се разбрало. От 1965 г. е изтекло много време...
P.S. Този разказ реших да го споделя с читателите на „Морски вестник”, след като прочетох разказа на Христо Димитров, капитан I ранг о.з., за котвата във Варненския залив (20 септември 2014 г. Преди 35 години: Голямата котва пред Щаба на Военноморска база Варна)
Румен ТОТЕВ, капитан I ранг о.з.
Приблизителното място на откритата от автора на този разказ котва адмиралтейски тип.
Авторът като курсант ІV курс във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. Снимката е направена в лодъчната магазия на Морското училище, на брега на стария канал „море - езеро”.